На 11 февруари Св. Синод на Вселенската патриаршия, под председателството на патриарх Вартоломей, на свое редовно заседание във Фенер единодушно реши да впише в лика на светиите на Православната църква двама атонски подвижници – йеромонах Тихон (1884 – 1968 г.), духовен наставник на свети Паисий Светогорец, и монах Георги, известен като хаджи-Георги (1809 – 1886 г.), които от десетилетия се почитат от вярващите в Гърция като светци.
В официалното съобщение се казва:
Св. Синод единодушно взе решение да впише в агиологията на Църквата преподобните светогорски подвижници йеромонах Тихон, подвизавал се в свещената ставроникитска келия „Честния Кръст“ на скита Капсала, и монах Георги, наричан хаджи-Георги, родом от Кападокия и починал в Константинопол (Истанбул).
С това решение още две преподобни личности на Света Гора, Атон се причисляват към сонма на светците по време на патриаршеското служение на Вселенския патриарх Вартоломей I, свидетелствайки за непрекъснатия духовен плод на атонската монашеска традиция. (Повече за канонизации на съвременни атонски монаси виж ЦВ: за св. Паисий Светогорец – бр. 4/2015 г., с. 5; за старците Йосиф Исихаст, Ефрем Катунакиот, Даниил Катунакиот и Йероним Симонопетрит – бр. 20/2019, с. 6; за св. Софроний Богослов и Исихаст – бр. 15/2020 г., с. 7; за химнографа св. Герасим Микраянанит – бр. 1/2023, с. 7)
Преподобни Тихон Атонски, наричан още папа-Тихон (в мире Тимотей Голенков), е роден в Новая Михайловка (дн. Волгоград), Русия. Още от младини той почувствал призвание към монашество. След многобройни поклонничества из руски манастири – близо двеста, отишъл на Синайската планина и в Светите земи, където известно време се подвизавал отвъд река Йордан. Търсейки по-дълбоко безмълвие и духовен мир, окончателно се установил на Света Гора, където бил постриган за монах в килията „Св. Николай“ и приел името Тихон.
Първоначално живял в килията „Буразери“, а след това – в пещера в суровата местност Каруля, където в продължение на петнадесет години водил строг подвижнически живот, а после в скита Капсала.
Неговият стремеж бил не само външно да носи ангелския образ на монашеството, но и вътрешно да се уподоби на ангелите чрез чистота, смирение и непрестанна молитва.
Хранел се оскъдно, прекарвал нощите в молитва, правел хиляди поклони и усвоил непрестанната Иисусова молитва. Поради дълбокото си смирение и искрената си любов към Бога той бил удостоен с изобилна божествена благодат.
Като йеромонах и духовник той служел светата Литургия с изключително умиление. Често по време на службата лицето му се преобразявало, а очите му сияели. Изповядвал с голямо състрадание, плачейки заедно с каещите се. Съветвал монасите към строго подвижничество, но съчетано с разсъдителност, като подчертавал, че „по-добре три поклона със смирение, отколкото хиляда с високомерие“ и че „само смирението ще ни спаси“.
Особено значим остава фактът, че преподобни Тихон бил духовен отец на св. Паисий Светогорец.
Самият светец винаги говорел с благоговение и благодарност за своя старец, признавайки решаващото му влияние върху духовното му изграждане. Тяхната връзка се явява жив образец на послушание, любов и истинско духовно наставничество.
На 10 септември 1968 г., след като във видение видял Пресвета Богородица заедно със св. Сергий Радонежски и св. Серафим Саровски, които му известили близкия край, преподобният мирно се упокоил в Господа. По-късно именно старецът Паисий описал неговото житие, като свидетелствал за светостта му.
Преподобни Георги (хаджи-Георги) Атонски се родил през 1809 г. в Кермира, Кападокия, като първороден син на Йорданис и Мария. Още като дете под влиянието на майка си, която имала подвижнически дух, в сърцето му пламнала жаждата за монашество. Макар дълго време да не успявал да се научи да чете, по чудесен начин получил просветление от Пресвета Богородица, която му се явила в храма и го благословила да придобие знание. Оттогава той се отдал още по-усърдно на пост и молитва, търсел уединение в пещерите и още в младежките си години проявявал белези на висока духовна зрялост.
След пребиваване в Цариград (Истанбул), където с молитви и подвиг допринесъл за възвръщането на свои сродници от исляма към Христа, през 1828 г. по Божие указание заминал за Света Гора. В скита Кавсокаливия бил постриган за монах с името Георги и станал ученик на стареца Неофит. След поклонение в Светите земи получил прозвището хаджи-Георги.
По-късно в Керася оглавил братство със строг устав на непрестанна молитва и пост.
Като духовен отец се отличавал с разсъдителност, отческа любов и твърдост без суровост.
Учил, че най-сигурното лекарство е честата изповед и причастяване със светите Тайни. Около него се събирали множество млади монаси, които възпитавал като любящ баща, а лицето му излъчвало мир и благодат, утешавайки страдащите.
Поради човешка завист и клевети бил принуден да напусне Света Гора и да се установи край Истанбул, където продължил подвижническия си живот и станал утеха и духовно изцеление за мнозина.
Въпреки гоненията останал кротък, незлобив и всеопрощаващ.
До последния си час запазил ясен ум и духовна прозорливост. Причастил се със светите Тайни и мирно се упокоил в Господ на 17 декември 1886 г., и бил погребан при храма „Живоносен източник“ в Балъклъ. При откриване на светите му мощи се разнесло дивно благоухание, свидетелство за неговата святост. Така преподобният Георги, живял ангелски на земята, преминал към небесната слава, оставяйки след себе си пример на смирение, любов и строг подвиг. Неговото житие също е написано от преп. Паисий Светогорец.
„Църковен вестник“ – Брой 4 /15-28 февруари 2026/
Браницки епископ Йоан: Дигиталният шум ни отдалечава от тишината на Бога
