„Мястото на свещеника е сред народа. Редно е народът да е в храма, но когато го няма, свещеникът е длъжен да го търси, подобно на добрия пастир от евангелската притча, който търсеше заблудената овца. Щом хората са във виртуалното пространство, то и аз съм длъжен да бъда там, за да ги запозная с православната вяра и да им помогна да намерят пътя към храма”. Така младият свещеник Васил Василев от шуменската църква „Св. Три Светители” обяснява решението си да използва интернет и социалните мрежи като виртуален амвон, чрез който да проповядва християнските ценности. Според 32-годишния свещенослужител Българската Православна Църква е отворена за съвременните интернет технологии и доказателство за това е фактът, че Патриаршията има собствен сайт, в който взимат участие както духовници, така и миряни. Освен това отделните Митрополии и Епархии също поддържат интернет страници с богата информация за живота на Църквата. А ето какво още сподели отец Васил за личната си мотивация да се възползва от новите технологии, за да достигне до хората:
О. Васил: "Призовавам всички братя и сестри, православни монаси и свещеници да бъдем по-активни в интернет пространството, Фейсбук, форумите и православните сайтове. Това е мощно средство за въцърковление и просвещение на скъпия ни и многообичан народ. Да не жалим себе си. Бог ще ни помогне и ще ни даде сили и енергия, за да се справим с благородното дело за възраждането на православна майка България. Да достигнем най-вече до младите, бъдещето на България и на БПЦ. Лично за себе си взех решение да използвам социалните мрежи и главно Фейсбук, Скайп и форумите, с цел духовното просвещение на народа ни, защото виждах до какво доведе атеизмът, безбожието, материализмът, нахлуването в страната ни още от 90-те години на множество радикални секти, окултизмът и спиритизмът, астрологията и магьосничеството, та дори и откритият сатанизъм. Ниските страсти и пороци бяха станали нещо естествено и нормално, норма на поведение, а това е страшно. Почти липсваха християнски ценности сред гражданите и особено сред младежите, които за съжаление тръгнаха по лош път. Виновни все пак сме всички ние, възрастните - родители, учители, психолози и не на последно място, ние духовниците, които сме призвани от Бога да водим християните по пътя към царството небесно. Но за всичко си има и време, и хора, и Бог призовава всеки на служение на своето работно място за общото благо. Аз твърдо вярвам, че времето за радикална промяна вече е дошло. Всичко това, което изброих ме мотивира, защото виждам отзвука от моето скромно дело, виждам как лавинообразно, по принципа на доминото, нещата се случват. По това разбирам, че съм на прав път и това, което правя е по воля Божия."
Младият свещеник е с магистърска степен по теология от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”. Семеен е и има 5-годишна дъщеря. През 2004 г. е ръкоположен от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил за свещеник в храм „Св. Три Светители” в Шумен. Председател е и на църковните настоятелства и храмове в няколко шуменски села. Как успява да съчетае отец Васил задълженията си в храма със служението във виртуалното пространство?
О. Васил: „Трудно ми е наистина да съвместявам работата и в интернет, и в храма сред тези, за които съм призван да бъда свещеник, защото истинската задача на свещеника е личният контакт с християните. Интернет и съвременните технологии са само едно от средствата, един от новите пътища за достигане до сърцата на християните и е редно да се използват, дори бих казал, че е грях ако не се възползваме от тези съвременни начини за проповед. Но все пак спасението на хората е чрез личния контакт, когато ти общуваш с човека, когато му покажеш Божията любов и Божието съпричастие за нас. Задълженията ми в храма сред християните и пред интернет не си противоречат, защото и двата пътя реално водят към една и съща цел. И когато човек иска нещо, никой не може да го спре. И както е казано, „плътта е немощна, но духът е бодър”. Баба ми Хриска, Бог да я прости, приживе ме учеше, че човек, за да се изпъчи трябва да се помъчи и колкото по-трудно е, толкова по-сладко е. Защото в самата трудност, които човек преживява, достигайки целта, се крие разковничето на нашата вяра. Защото е лесно човек да вярва и да следва Бога, когато няма проблеми, когато всичко му е добре. Но вярата се доказва точно в моменти на гонения, на кризи. Вярвайте ми, заслужава си цената, труда, безсънните нощи, когато дори и един човек открие Бога и надеждата в живота си! Това е най-важното за християнина, преди всичко за духовника. Това ни прави лично нас щастливи, виждайки щастието на народа ни, обновата му към все по-добро.”
За времето от около 4 месеца, откакто младият свещенослужител използва Фейсбук като виртуален амвон, той има вече над 400 приятели в социалната мрежа, които непрекъснато се увеличават. Негова позната, която живее в Лондон, пък го изненадала като създала във Фейсбук групата „Да подкрепим отец Васил в начинанието му”, която има над 280 почитатели. Отецът си пише с представители от всички съсловия и професии, „защото така е редно, да не отделяме от Божието царство никого”, обяснява той. Сред приятелите му са православни духовници от всички православни църкви – руснаци, сърби, румънци, гърци, сирийци, също така православни французи и американци. Посланието си отец Васил отправя към младите хора, към хората на изкуството, журналисти, политици, както и към много обикновени хора. „Моето послание е към всички, които имат очи да видят и уши да чуят. Но дай Боже управляващите ни да се опомнят и замислят над това на кого служат и за какво са избрани.”, споделя още свещеникът. Търсят ли съвети от него хората във Фейсбук и с какви въпроси се обръщат към духовника?
О. Васил: „Обръщат се към мен с конкретни молби, с въпроси, търсят съвет за дадена житейска ситуация и аз тогава ги насочвам към молитвата и личното разкаяние – обяснява отец Васил. - Тези два пътя, чрез които християнинът достига до Бога и до своята лична промяна. Молитвата е нашия съкровен разговор с Твореца. В молитвата ние също така ставаме и съучастници един с друг, човекът за когото се молим, за нашия роднина, дори за напълно непознатия. А личното разкаяние е този начин на промяна, чрез който човек започва своето ново съществувание. Той се разкайва за лошите си деяния, за пороците и когато след изповед пред православен свещеник, обещае с Божията благодатна помощ да не повтаря тези грехове, става чудото на промяната в този човек. Промяната на ума е истинското разкаяние. Когато хората са искрени, могат да променят себе си. Това е условието чудото да стане факт - искреността. Какво е вярата и кой е Бог, какво е изповедта, как да се пости, как се приема свето Причастие? Това са едни от многото въпроси, които хората ми задават и аз с Божията помощ се старая да им отговарям като свещеник.”
Какво е посланието, което отец Васил се стреми да отправи към хората?
О. Васил: „Посланието, което бих желал да отправя, е една от моите любими притчи, които използвам често най-вече в личното си общение с хората – казва духовникът. - Това е любимата ми сентенция от "Птиците умират сами". И тази притча гласи: "Има една притча за птичката, която пее само веднъж в живота си, но по-сладко от всяко друго земно създание. Още щом напусне гнездото си, тя дири трънлив храст и няма покой, докато не го намери. Тогава запява сред безпощадните му клонки, притискайки гръд към най-дългия им и остър шип, за да умре, извисена над своята агония, надпяла и чучулигата, и славея. Възхитителна песен, заплатена с живота. Но целият свят притихва заслушан и дори Бог на небето се усмихва. Защото най-хубавото се добива само с цената на голяма болка.” Посланието ми е да променим първо самите себе си и след като изцерим и помогнем първо на своето духовно здраве, ще можем да променим и обществото. Аз твърдо вярвам в доброто бъдеще на милото ни Отечество!”
автор от Радио "България": Румяна Цветкова
отг. редактор на Радио България: А. Цонкова
