В името на Отца и Сина и Светия Дух!
Днес е големият празник Въведение в храма на Пресвета Богородица. Този празник е установен в чест на събитие, за което нищо не е казано в Свещеното Писание. Но ние знаем за това събитие от Преданието на Църквата, защото от поколение на поколение, започвайки от първите години от съществуването на Църквата Христова, в християнската община се е пазила паметта за него. По-късно тази памет била зафиксирана - най-напред, в светоотеческите творения и ние срещаме забележителни образци на проповеди на велики свети отци, посветени на празника Въведение в храма на Пресвета Богородица.
Само по себе си това събитие било достатъчно обикновено за живота на тогавашния Йерусалим - съществувал обичай да се посвещават първенците на Бога. Разбира се, не всички родители постъпвали така, не всички отдавали своето дете в храма за възпитание, но мнозина изпълнявали този обичай - довеждали своите младенци в храма и ги отдавали за възпитание на тези, които служели при него. В този смисъл събитието било обикновено, но Преданието ни разказва за нещо, което прави станалото извънредно. Първосвещеникът посреща доведената от своите благочестиви родители за посвещение на Бога Мария и сам я въвежда в храма. В това действие на първосвещеника има несъмнено пророчество и предобраз на всичко това, което извършила Пресветата Дева и което чрез Нея Бог извършил за човешкия род.
Забележителният обичай да посвещават деца на Бога и да предават за възпитание в храма свидетелствал за вярата на юдеите в това, че животът на човека трябва да започва с досег до светинята. Храмът заема особено място в живота на човека, не защото храмовете в мнозинството си са величествени и красиви, не защото храмовете, особено древните, са наситени с богата история, с участие в тяхното създаване на знаменити архитекти и художници. Храмът има значение, защото в него присъства божествената благодат. Бог по особен начин присъства в храма, защото именно в храма се събира Църквата Божия, общината на вярващите хора, която призовава Светия Дух, заобиколила престола, во главе с епископа или свещеника. И това призоваване на Светия Дух се преобразува в реална духовна сила, която Бог изпраща на хората.
Всяко Тайнство, извършвано в храма, но най-вече Тайнството на светата Евхаристия, ни явява Божието присъствие, присъствието на божествената благодат. Хората знаят от опит - не от нечии думи, че посещението в храма се съпровожда от дълбоки духовни преживявания, понякога съзнателни, а понякога и неосъзнати; че ние излизаме от храма не в това душевно състояние, в което живеем вън от храма.
По удивителен начин божествената благодат влияе не само на душата, но и на тялото на човека. По някое време се преустановява въздействието на нашите недъзи, ние физически се чувстваме по-добре. Разбира се, хората, които са далеч от вярата, ще обясняват това с разни външни фактори. Но има само едно обяснение, което в пълна степен разкрива тайната на това, което става с човека в храма, - обяснение, което свързва човека с Бога в молитвата и в Тайнствата, извършвани в храма. Именно тук ние получаваме особен опит от преживяването на божественото присъствие, което по-силно от всякакви човешки аргументи, по-силно от всякакви доказателства ни убеждава в съществуването на Бога. Ако я нямаше тази велика благодатна атмосфера, която ние и днес тук преживяваме, ако го нямаше това благоразтворение на духовния въздух, ако го нямаше това смекчаване на сърцата, какво ли било? Нима би идвал някой в Божиите храмове, особено на големи празници, когато и службата е дълга, и има много народ? Нали нашето посещение в храма изисква време - или за сметка на почивката, или за сметка на нашите трудове. Но ние идваме в храма Божи - именно, защото чувстваме Божията благодат, чувстваме, колко значимо е посещението в храма за човека и това е най-доброто доказателство за божественото присъствие в нашия живот.
Именно върху този опит се основава и нашата вяра. Ето защо, за да имаме вяра, трябва да посещаваме Божия храм. Тези, които говорят, че вярват и без да ходят на църква, грешат. Понеже съблазните на живота, различните лъжливи учения могат да поколебаят човешкия разум, ако неговата вяра се основава само на разумни разсъждения. Нужно е някакво вътрешно безупречно доказателство, нужен е живият опит от преживяването на Божието присъствие - тогава нищо не ще поколебае нашата вяра.
Разбира се, за това добре знаели гонителите на Църквата. Защо по време на гонения се разрушават храмове? Храмовете в повечето случаи се разрушавали, за да няма място, където човек да преживява реалния опит от общението с Бога, за да не чувства той това силно, мощно свидетелство за Бога, за да няма той това житейско доказателство за божественото битие! Ето защо се унищожавали храмовете - знаели, че докато те стоят и докато повече хора влизат в тях, опитът на съприкосновението с божествената благодат ще укрепява вярата - и нали така и било.
Но и цялата тази история с разрушаването на църквите нали също е косвено доказателство за Божието битие. Ако няма Бог, ако е достатъчно да просветят хората, да им дадат образование, да ги приобщят към науката и всички те да станат невярващи - защо да разрушават светините? Обаче тези, които вършели тези престъпления, добре знаели какво правят. Те знаели, че в Божиите храмове присъства божествената благодат, която укрепява човека.
Божията Майка започнала Своя живот с влизането в храма и затова, както разказва днес иносказателно Посланието до Евреите (Евр. 9:1-7), станала храм за въплътилия Се Бог, нашия Господ Иисус Христос. И затова, възпоменавайки тържественото и символно събитие - Влизането на Пресвета Богородица в храма, ние трябва да обновим нашето собствено отношение към Божия храм. Ние трябва да осъзнаем важността на посещението в храма, на молитвите в храма, на съприкосновението с божествената благодат. Днес никой не разрушава храмове, днес ние строим храмове. И колко е важно те да се изпълват с народ, колко е важно хората да чувстват в тях Божието присъствие. Тогава много неща ще се изменят в живота; и съблазните, и скърбите, и изкушенията, и лъжата, и конфликтите - всичко това, което разрушава нашия живот - ще се изпепели със силата на Божията благодат. И, прославяйки празника Въведение на Пресвета Богородица, ние Я молим, Тя да не оставя Своята грижа за нашия народ, за нашата Църква, да укрепи вярата и благочестието в нашите сърца. Амин.
Превод: Иконом Йоан Карамихалев
Икона от параклиса на храм "Св. св. Кирил и МЕтодий", ул. "Г. Вашингтон" № 47, гр. София (сн. Десислава Панайотова)
