09 октомври 2024, сряда

* Св. ап. Яков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия
church

Православна мисъл

ПРОШКА (Проповед за Неделя Сиропустна)

Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15)

DaProstish.jpg

Братя и сестри,

Днешният ден би могъл да се нарече празник на мира и любовта. За вярващите хора, които поемат от утре попрището на Великия пост, този ден служи за освобождението на душата от оковите на греха и литване към духовни висоти. Ето какво ни предлага днес нашият Господ - да простим на своите ближни обидите, оскърбленията и провиненията срещу нас. Той казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви".

Какви възвишени думи, какво божествено изискване! Необходими ни са много усилия, за да вникнем в смисъла и значението на Христовите слова. Мнозина са се разколебавали и смятали християнството за неприложимо в живота, щом стигнат до учението на Спасителя за прошката. Това изискване се приема мъчно. Как да простим на хората, които ни правят зло? Да се примирим с враговете - тези непоправими грешници, които непрекъснато ни пакостят, клеветят, обиждат, търсят удобен случай да ни нападнат? - Не! Това е невъзможно! Това не отговаря на нашите разбирания и чувства. Много по-близък до сърцето ни е старозаветният закон: „Око за око, зъб за зъб" (Изх. 21:24). Така разсъждават някои християни. На пръв поглед приемат и се въодушевяват от препоръките на св. Евангелие за обич и прошка, но на дело не изпълняват ни една йота от него. На някои от нас допада този ден на опрощение като обичай с приятни мигове и резултатни последици, но само като идея. Но общо прошката се смята като слабост, мекушавост, фалшиво смирение, сантименталност.

Спасителят е знаел, че прошката е нещо много трудно за човека. И все пак Той изисква настойчиво това. Върховният момент на Неговата саможертва на Кръста е израз на тази ненадмината добродетел. Явно е, че прошката е Божия проява и за да се осъществи от хората, те трябва да се стремят към самия Бог. Отношенията на хората се определят от любовта. Който не прощава на човеците, винаги, когато изрича думите на Господнята молитва: „И прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си!" (Мат. 6:12), изпросва за себе си осъждане от Бога. Древният свят имал други добродетели: храброст, мъжество, великодушие, търпимост, но на злото отговарял със зло. Прошката, както и любовта са Божии свойства и ние сме призовани да живеем с тези добродетели. Но как да се приложи това? Можем ли ние сами да стигнем до този връх на доброто? Щом Бог е любов, ние - слабите, егоистичните, надменните, непримиримите, можем ли да Го следваме?

Истинската прошка и обич ни докосват като чудо. Те са вън от нашата повредена природа. Ние можем, способни сме да прощаваме, ако настане в нас обновяване на духа. Недостижими са наистина върховете на Божието съвършенство и все пак св. Евангелие ни подканя: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец!" (Мат. 5:48). Готовността за прошка извира от вечния Бог, както всяко добро. За да стигнем дотам, св. Евангелие изяснява, че най-напред Бог ни е простил. Ние живеем чрез прошката на Бога, към Когото всички без изключение сме виновни и заслужаваме най-строго наказание. Само поради Божията милост към нас светът още не е загинал. Бог ни прощава и напътва, а ние лъкатушим по пътеките на злото. Днес всеки съзнава опасността от недоверието и отмъщението. И ако отделните личности, семействата и народите не поставят това ново начало на прошка и обич, ще стигнат до самоизяждане и унищожение. Новият ден може да дойде само по пътя на любовта. Св. Евангелие ни призовава: „Прощавайте, и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37)

Да поискаш да ти се прости е по-мъчно, отколкото да простиш. Благословен е онзи, който пристъпи пръв. Чрез прошката се проявява нашата вяра. Всеки път, когато срещнем някого, който ни е обидил или направил зло, Бог като че застава пред нас и ни пита: „Как ще постъпиш!" Господ Иисус Христос не ни налага Своето всевластие, не ни заповядва. Той предлага доброволно да решим: „Ако простите" - свободно изберете прошката. Защо отказваш да извиниш злото у другия? И какъв е другият, който те е обидил? Когато болните, намиращи се в умопомрачение, нанасят удари и обиди на лекарите, последните в същото време особено милеят за тях и се стараят да ги излекуват, защото знаят, че тяхната дързост идва от тежката им болест. Съжали и ти този, който те злослови, прости му, помогни му! Да се отвращаваме от злото, но не и от жертвите на греха!

Пътят на прошката е труден. Как практически да стигнем до нея, когато тя стои над всички наши естествени съображения? Прошката, която ни предлага Господ Иисус не е земна. Тя ни докосва, само ако имаме пред духовните си очи Него - Разпнатия на Кръст и молещ се за Своите убийци: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!" (Лука. 23:34). Да прощаваме можем само, ако приемем едно друго средство - любовта. За Бога и Неговите чеда важат други закони. Ние трябва да навлезем в един друг свят, който е вън от всеки егоизъм, гняв, отмъщение. Това е светът на любовта. Господ ни казва: „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец!" Ние не размахваме тояги и не проявяваме лукавство, за да победим злото. Христовият Дух е друг. Християните са изпълнени със сила отгоре (Лука. 24:49). Те получават от Господа даровете на Св. Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22). „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява..., всичко претърпява..." (1 Кор. 13:4-7). Да покажем, че сме получили този царствен дух от Христа Спасителя, който е проникнал в цялото ни същество и целия ни живот. Наше ще бъде само желанието и старанието да следваме Господа.

Нашият народ е възприел някои неща от св. Евангелие и ги е внедрил в своя бит и традиции. Обучен от своите деди през вековете, той и досега поддържа прекрасния и затрогващ християнски обичай на този ден да си прощаваме един на друг прегрешенията. По-младите отиват при родителите си, при кръстниците си или по-възрастните от тях и искат прошка. Събират се на прощална вечеря. Целуват си ръка, пожелават си „леки и спасителни пости". Няма по-лек и резултатен пост от широкоотвореното и пречистено от злоба и мъст сърце. Чуден, мил и смислен обичай на прошка, който ни доближава до Божията любов, обичай, който затрогва и хора, които са далеч от църквата.

Ето ни сега пред Господа. Пред Него да си подадем ръка. Господи, прости ни и помогни да надделеем себе си и злото в нас, за да простим на всички! Амин!