Отец Астериос Карапатакис е ефимерий при солунския храм-паметник „Св. вмчк Димитрий". От две години той е поел отговорността за просветно-катехизационната дейност към храма. При разпределянето на послушанията за социалната храмова дейност неговите събратя му възлагат именно просветната, защото о. Астериос до свещеническото си ръкоположение е главен инспектор в просветното министерство, отговарящ за целия Солунски регион. Благодарение на възпитаника на Софийската духовна академия доц. д-р Константинос Нихоритис част от екипа на официалния сайт и издателството на Св. Синод на БПЦ имаме възможността да се запознаем с този опитен педагог и да се доближим до лъчезарната личност на духовника, служещ в храма на един от най-почитаните светци на Православието. Разговорът с него потича леко и благо и той с радост приема да сподели опита от своята практика с читателите на изданията на Св. Синод на БПЦ.
- Ваше благоговейнство, знаем че преди години в Гърция е било твърде обичайно свещеникът по време на св. Литургия да излиза със св. Дарове, но да се завръща в св. олтар без да причасти никого. За радост на всички свещенослужители сега при вас никога не липсват причастници при извършването на св. Евхаристия. Според вас може ли да има желаещи да се причастят и свещеникът да ги върне, защото не са постили или не са достатъчно подготвени?
- Наистина, постът е само средство, а целта е да се причастиш с Бога. Затова постът има главно и предимно духовно съдържание.
- При нас напоследък се дискутира един проблем и той се заключава в следното: често или редовно да се причастяваме. Поддръжниците на честото причастяване много пъти дори не са запознали децата, които водят в храма за причастие, с това какво е св. Причастие и изискват от свещеника, който дори не познава децата, обезателно да ги причасти. Вашата практика за причастяването на деца каква е?
- Ние подготвяме децата за св. Причастие една седмица, и то, разбира се, ако те са кръстени. Проучването дали са кръстени и това те да бъдат надлежно подготвени за св. Причастие, се извършва от богослов. В продължение на седмица ние подготвяме децата и когато в петъка им кажем, че им предстои да се причастят, те вече знаят за какво става въпрос и са подготвени за това, че ще бъдат изповядани.
Така, когато децата отиват в църквата, са вече подготвени за онова, което предстои - изповед и достойно, осъзнато приемане на св. Дарове. Защото е задължително детето да знае нещо за Бога, за Христос. Стига, разбира се, то да не е още бебе. Ако е така, тогава този, който го довежда в храма, той е и който трябва да изпълни канона вместо него.
- Означават ли вашите думи, че майката, която води бебенцето си за св. Причастие, трябва да се подготви вместо него?
- Да. Майката трябва да е постила и да се е молила заради детето. Дори нещо повече, за детето трябва да се моли още преди то да бъде създадено. Децата, придобити с молитва не създават на родителите си проблеми впоследствие, те са тяхна радост и утешение. Докато децата, създадени единствено от търсене на насладата, са децата с проблеми.
- Отец Астерий, според вас от колко годишни би следвало децата да бъдат така подготвяни за приемане на св. Причастие и да започнат да се изповядват?
(Усмихва се)
- От много рано. От момента, в който детето започне да разбира говоримо слово, то трябва и да бъде подготвяно със съответни за възрастта му обяснения. При изповед малкото дете ще каже: не послушах мама, отговорих лощо на учителя... В трети - четвърти клас изповедта му вече става по-задълбочена, а и учителят (богослов) трябва да помага на децата в това да задълбочат изповедта си.
- Когато децата са много малки, а литургията в храма е продължителна, тогава как да причастим децата, без да са потребявали нищо за деня, защото често самите деца настояват да бъдат причастени?
- Това наистина е един сериозен проблем. Ние някога правехме специални литургии, т. е. по-съкратени, но бяхме обвинени, че правим литургии само за младенци. Но това беше по чисто практични съображения. Затова добре е да не водим малките деца от рано в храма, а от „Благословено царство....".
- Колко сте свещениците ефимерии и как са организирани просветително-социалните дейности при храма?
- Свещениците ефимерии сме трима и сме си разпределили отговорностите. Дейностите към храма се организират в т. нар. духовни центрове тук. Те съвместяват катехизацията и училищната подготовка, защото дори всички да не посещават чисто веровите дисциплини, то те попадат под молитвения покров на храма, биват заобиколени от духовна среда и попиват от благодатта й.
Грижите за малките деца задължително възлагаме на богослови. А за по-големите ученици и за възрастните - на свещеници и на миряни дори. Към храма се развиват 53 дейности: курсове по математика, физика, византийско пеене, народна музика, чужди езици, гръцки език за чужденци и т. н.
Преподавателите са 60 и всички те са доброволци. Ако узнаем, че някой от тях е в затруднено положение, го подпомагаме финансово. Но на всички преподаватели покриваме пътните разходи, като им даваме известна месечна сума за това, от порядъка на тридесет евро.
Учениците са организирани в групи от по 5-6 ученика, като няма разделение по възраст, тъй като самите предмети от само себе си предполагат различен интерес по възраст. Например възрастните се насочват предимно към курсовете по иконопис, компютри, чужди езици.
Освен това имаме кухня за бездомни, където подготвяме по 300 порции на ден.
- Но това никак не е малко. Как се финансира издръжката за такова обгрижване?
- От храма и от общината. Кухнята работи през цялата година, като всички ангажирани там са доброволци. Тя се помещава в кооперация, която получихме преди две години като дарение от една госпожа. Кухнята обаче работи от 5 години. Преди да получим помещението, се налагаше да готвим в двора на храма и всичко тук замирисваше на кухня. Но сега в този център - наричаме го „градина на любовта (το περιβόλι της αγάπης)" - нуждаещите се идват и си взимат храната в подходящи съдове.
Онзи, който е изпаднал в нужда, идва при нас в храма и след като ни представи някакви достоверни данни, че наистина има икономически проблем, ние му даваме съответно нуждите или талон, с който да пазарува от хранителните магазини, или бележка, с която може да посети магазина към храма. Да, имаме магазин, където предоставяме нови дрехи, дадени ни от производители, и дрехи втора употреба, изпрани и изгладени.
- Възниква ли понякога проблем със снабдяването на магазина, а и с приготвянето на толкова порции в кухнята?
- Бог винаги изпраща свои хора да ни подпомагат, но да знаете, че големите неща се извършват не от хората с многото пари. Тази година примерно имахме възможността да раздадем 5 хил. евро в талони за пазаруване в магазини.
- Вие сте филолог по образование, а как стана така, че сега сте свещенослужител?
- Бог знае и св. Димитър - усмихнато отговаря отец Астериос.
В опитите ми да запомня фамилното му име, той ни обяснява, че означава човек, който взима назаем и никога не връща. И тъй като „астериос" от гръцки означава звезден, ние се разделяме като му пожелаваме онова, което никога не връща назад да са звездите на благодатта. Той ни изпраща с думите:
- Това е най-важното, най-важното...
Разговора води Анула ХРИСТОВА
Църковен вестник, бр.2/ 2010 г.
Бел. авт.: Във връзка с възможността някои възрастни да се смутят от препоръката за необходимостта от подготовка на децата за приемане на св. Дарове правим следното уточнение. Не всички съвременни родители са запознати с православната църковна практика, че могат и следва да се молят за детето си, за съпруг/а си или за свои близки, които не са в състояние сами да отправят молитва по различни причини от различно естество, и още че те могат да участват в самото богослужение със своя разум и любов, наместо невръстното си дете или заболелия близък, за да не бъде светото причащаване просто "комката" на едно неосъзнато действие. В такива случаи постът на родителя, макар и облекчен, е принесената "телесна молитва" по силата на любовта в Христа или както казва приснопаметният старец Евсевий Витис († 2010 г.) постът е „покаянието на тялото", което невръстният или болният не може сам да принесе.
