„Върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог" (Лука. 8:39)
Братя и сестри,
В преданието за възнесението на Господа Иисуса Христа е останала една подробност, която изяснява, как ще се развива Божието дело на земята. Възнасяйки се на небето, Спасителят благословил оставените на земята Свои ученици. Там се явили и ангели, които Го питали: Господи, на кого оставяш делото Си, как ще се разпространява Твоето учение, кой ще продължи мисията Ти? Господ Иисус отговорил: Нея ще довършат Моите ученици и всички, които почувстват Моята сила.
Мнозина са тези, които са изживели лично Божията - Христовата намеса. Облагодетелстваните по един или друг начин стават и до днес свидетели на стореното с тях. Те разказват и учат другите колко е велик Бог.
В днес прочетения евангелски разказ за изцеряването на бесноватия от Гадара виждаме, че Господ Иисус Христос Сам препоръчва да се разгласява, какво е сторил.
Спасителят дошъл в Гадаринската област. Там край брега на Генисаретското езеро Той срещнал един бесноват. Като видял Иисуса, бесноватият паднал пред Него и завикал: „Какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го връзваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците... Много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави" (Лука. 8:28-33).
Дошли гадаринци и видели бесноватия да седи при нозете на Господа Иисуса, облечен и със здрав разум, и се уплашили. Тогава те помолили Иисуса да си иде от тях. Той ги оставил и отплувал с кораб обратно за другия бряг на езерото. „Човекът пък, от когото излязоха бесовете, отбелязва св. евангелист, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог!" (Лука. 8:38-39).
Защо ли е постъпил така Господ Иисус? Не беше ли по-добре изцереният да тръгне след своя Спасител? Там може би щеше да бъде по-полезен и щеше да помага в спасителното Негово дело? - Всичко тук е промислително. Изцереният бесноват бил оставен в града, за да свидетелства пред своите съграждани за силата Божия и за Този, Който е дошъл да подири и спаси погиналото. „Той отиде, съобщава евангелистът, и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус" (Лука. 8:39).
Нека си представим поведението на изцерения. Неговият живот бил вече осветен от Божия Дух, защото бил освободен не само от телесен, а и от духовен недъг. Той бил завладян от необикновено въодушевление. Заживял с мисълта за Бога и неговото могъщество. „Разказвай, какво ти стори Бог!" - му поръчал Спасителят... Чрез тебе, като че ли казва Спасителят, другите ще прогледнат. Довечера ти ги плашеше със своите злини сега ти ще ги учиш на благочестие. Те бягаха от тебе, сега ще те търсят, защото твоят живот ще ги завладява с кротостта ти, с жертвеността и обичта ти към всички. Всичко у тебе ще сочи вярата във Всемогъщия. Ти ще ги наставляваш да виждат Бога в тоя свят, Който се проявява и в лъчите на слънцето, в шума на листата, в рева на бурята, в житния клас, в смяната на деня и нощта, в човешките радости, но и в техните болести и страдания. Оздравяването ти ще говори, че всичко е в ръцете на Бога и всичко става по Неговата свята воля. Ти ще учиш беззаконните да разбират пътя на Божиите заповеди и с устата си ще разгласяш Неговите съдби. Те ще разберат, че десницата Господня е висока и неизмерима е силата Божия.
„Той, продължава евангелистът, отиде и разправяше на целия град, какво му бе сторил Иисус". - Благословен е онзи изстрадал човек, който може да преклони глава и да коленичи пред Господа, особено след като се е изцерил. В св. Евангелие е отбелязано, че бесноватият паднал пред Господа Иисуса, преди да бъде изцерен и извикал: „Какво имаш Ти с мене Иисусе, Сина на Бога Всевишний?" (Лука. 8:28) - С тази молба той изразил недостойнството си. Традиционното тълкуване на случилото се е, че бесовете в него се убояли пред дошлия на земята Син Божи и се преклонили в страх пред Него.
Обаче за тях се говори в множествено число (легион били в душата му), а обхванатият от бесове говори в единствено число: „Той падна пред Него и с висок глас рече..." (Лука. 8:18) - Явно е, че в душата на нещастника ставало нещо велико и тайнствено. Как си представяме един обхванат от зли бесове човек да се обръща с благоговение и почит? Естествен е страхът на бесовете пред Божието могъщество, но откъде е благото обръщение? Дали в ранното детство този млад човек не е бил закърмен с любов и вяра в светостта и могъществото на Бога? Дали не е чел пророците и слушал словата за идещия на света Спасител? Дали в моменти на прояснение всред гробищата и пущинаците не е преценявал и пресявал постъпките си, не се е борил със злите сили в себе си, но сам не е могъл да ги победи?
Склонни сме да мислим, че и у най-злия човек остава искрица от светост. И щом Господ се докоснал до измъчената душа на бесноватия, той се променил. Изцерен вече, той не се страхувал, че злите сили пак могат да го връхлетят, нито че съгражданите му ще го упрекват, че заради него са изгубили свините и печалбите си от тях. Той изпълнил поръката на Господа. Отишъл и сигурно е разказвал за стореното с него не само в дома си, не само и в своя град, а навсякъде из Десетоградие. Всеки който го срещнел и знаел неговото минало, ще да е изтръпвал, но вече с радост и надежда, че и от най-опасния престъпник и злосторник може да стане образец на добротворец.
Братя и сестри,
Ето така действал Господ Иисус Христос тогава, така е действал и през вековете. В християнската история има много примери за проявена Божия любов над грешници, които сетне станали просветители и жертвени носители на доброто в света. Господ Бог насочва и нас в средата, където живеем и работим, с тези, с които общуваме, да покажем с пример и слово, какво върши Бог. И ако някой отминава с пренебрежение Божието величие и всемогъщество, то е за негова сметка. А ние да разказваме с делата си, какво Той върши. Така ние ще продължим Неговото спасително дело. Амин!
