Разпети петък. Най-тъжният ден от Страстната седмица. На него си припомняме и съпреживяваме страданията на Христос. За смисъла и посланията – разговаряме с Неврокопския митрополит Серафим.
- Ваше Високопреосвещенство, каква е същността на днешния ден?
Разпети петък, или както го наричаме – Велики петък, е денят, в който Христос е разпнат на Кръста. Това е най-печалното събитие в историята на цялото човечество. И както на мнозина им прави впечатление – този ден носи особено настроение на тъга, на скръб. И много пъти, и с по-възрастни хора като сме разговаряли: това е денят, в който, дори за мъничко, вали дъжд от небето – като че ли и самата природа скърби за своя Създател. А всъщност такова нещо се случва, когато Христос е разпънат – слънцето скрива светлината си и всичко помръква – три часа трае тъмнината по целия свят. Това е скръбен ден, който обаче след себе си носи радост.
В навечерието на петък всички евангелски сказания, свързани със страданията, се прочитат по два пъти. Там чуваме, че самият Христос говори на учениците Си, последната седмица преди разпятието ги подготвя – че Той ще бъде заловен, осъден, разпънат, умъртвен. Но казва на учениците Си да не се боят, защото на третия ден ще възкръсне. И тогава те са имали възможност да си спомнят неговите думи и в скръбта си да имат силна надежда.
- Успяваме ли да го съпреживеем и да сме смирени поне на днешния ден?
Съпреживяването на тези събития за православните християни е особено важна насока и стремеж, какъвто стремеж трябва да имаме всеки ден. Но тъй като сме човеци със своите ангажименти и немощи, които по един или друг начин отклоняват вниманието ни към Христос, Църквата премъдро е предвидила тези моменти да бъдат особено силно подчертавани в определени моменти от годината. Сега сме в периода, в който трябва да съпреживяваме с Христос Неговите страдания, но и Неговото Възкресение. Това се съпровожда от 40-дневен пост. И този пост е нашата подготовка за по-пълноценно съпреживяване на страданията, смъртта и възкресението.
- Но този пост само телесен ли е или и духовен?
Наред с телесния пост, винаги имаме стремеж и към духовния пост, който не се състои само в отстраняване и въздържание от греховни дела, но и към дела на добродетелност. Дела на любовта към Бога и към ближния. И всичко това има един краен момент, до който трябва да ни доведе – и това е смирението.
- Но само на днешния ден ли говорим за смирение и благодарност?
Ако в днешния ден успеем да проумеем за Христовото снизхождение към нас, човеците, това ще ни помогне да се трудим и да придобиваме смирение във всеки един ден, който Бог ни дарява. А това е крайно необходимо – както за нас самите, да бъдем добре със собствената си съвест най-напред, след това да сме в добри отношения с човеците и света около себе си. И разбира се, най-висшата цел на смирението е да сме в добро общение с Христос. Да имаме Него в душите и сърцата си. С това стремежът към смирение, пазенето ни в този стремеж, и постигането, макар и в не голяма степен първоначално, винаги ще е от полза и трябва да го търсим всеки ден.
Трудностите, които днес преживяваме и водят до объркване, загуба на ценности, промяна на ценностни системи – много неща, които объркват човека. И все пак, мнозина, макар и след като изгубват посоката, когато искрено я потърсят, я намират. Радостното е, че преоткриват или намират вярната посока във вярата и в Църквата.
- С какви мисли трябва да пристъпваме праговете на храмовете днес и през всички други дни?
В днешния ден трябва да пристъпим в храма и да се преклоним пред Нашия Спасител, Който се разпъва за нас, умира на Кръста и се погребва. Това възпоменава Църквата днес. Ще го видим на изнесеното разпятие – на светата Плащаница. Нашият отговор на това, което Христос прави за нас, е смирените души и сърца, обърнати с вяра към Него. И изпълнени с надежда във верността на Неговите думи, на Неговото обещание, която вярност се потвърди от самото Му Възкресение. И обещанието на Спасителя, че Той е с нас, се изпълнява. И който живее във вярата си – сам ще открие в себе си множество свидетелства всеки ден за верността на тези и на всички думи на нашия Спасител – Иисус Христос.
Източник: bTV
Родовата памет като лична съдба: Как Алекси Андонов и общността ни в Унгария връщат цветовете на миналото
