Започва се със: "Сипи две", следва: "Ха още пет!", краят е за кой тъжното, а за кой комично:"О-ха-а!"... Така учениците някога запаметяваха формулата на алкохола C2H5OH.
Днес техните деца и внуци знаят доста повече по темата, но въпреки това немалко от тях тръгват с лекота именно по "коридора" с табела "пристрастени". Какво са пропуснали или забравили те? Защо деца се пристрастяват? Знаем ли всичко за алкохола?
В сянката на наркотика
Историческите паметници сочат различни дати, но едно е без съмнение - от дълбока древност хората са били запознати с ферментацията и са знаели, че "с това нещо шега не бива". Знаят го и учените днес. "Алкохолът е наркотик", казват те. Някой би добавил: "рекреационен", само че не епитетът, а съществителното е важно.
За непосветения човек това може и да звучи преувеличено, но научните факти са неоспорими. Тази така популярна и, уви, обичана напитка носи в себе си гибел и разруха за милиони хора и е причинила на човечеството повече бедствия, отколкото всички войни и епидемии взети заедно.
Здравето е дар Божи, който трябва ревностно да съхраняваме, а с него и здравето на останалите членове на семейството си, за да не се нарушава хармонията и да не се причиняват страдания на другите. Това е един отговорен избор, който всеки зрял човек трябва да може да направи. В този избор проличава отношението ни към другите.
В Уикипедия четем: "Всички алифатни алкохоли имат наркотичен ефект, те са упойващи вещества. Алкохолът е психотропна субстанция". Кратко и ясно изложение на истината. Бира, вино или напитки с високо алкохолно съдържание всички влизат в графата "депресанти". При такава широкодостъпна анти-информация как е възможно да има такова многопластово и неразбиваемо про-лоби в световен план? Дали само търговският интерес (знае се, че производството на етанол е едно от най-нискобюджетните), или заработването на политически капитал през вековете са довели до този легализиран масов суицид? Всеки може сам да си отговори.
В края на XV в. испанските колонизатори наред със заредените с холера одеяла безвъзмездно "даряват" индианците със знанието за алкохола. Етанолът ще помогне на завоевателите да "разчистят" земите на Америка от коренното им население. По-късно ще се появи и стрихнинът във водоизточниците. Какъв списък само... Все пак алкохолът ще има основната заслуга в успеха на "приватизаторите". Подриването на имунитета и разложението на личността ще изиграят основната роля в изтребването на милионен народ горд, независим и силен.
Тази историческа парадигма би следвало да бъде и отправната ни точка, когато, попадайки в различни житейски ситуации, заставаме пред избора "да бъдеш или не". Кого обиждаме, когато отказваме "тежката" почерпка за нечие "здраве"? Да, наистина е добре за здравето на производителя... Ако е "домашна кройка", то нашето падане от стола явява ли се вид признание за "майсторлъка" на домакина, или просто ставаме поредният герой от вица за онзи, който "не можел да пие"? А кой може?
Според Световната здравна организация (СЗО) - никой. Особено на студено. Тогава е още по-опасно. Особено за онези, на които заклетите "пиячи" най-много се смеят - северняците. "Въпрос на ген" - така твърдят учените. Длъжни сме да ги уважим. Един кратък паралел...
Защо пияният човек така често пита: "Ти уважаваш ли ме?" Сигурно защото дори в отчайващото си положение разбира, че губи човешкия си вид, на който все пак държи. Но да се върнем на учените.
Още в началото на XX в. се провеждат експерименти с минимални количества алкохол. Отбелязва се, че всички (без изключение) органи и системи в човешкия организъм започват да работят непълноценно. Нарушават се зрението и слухът, страдат работата на мускулите, редица мозъчни функции, както и нервната система. Мозъкът е най-потърпевш.
Еднократният прием на минимално количество алкохол поразява необратимо мозъчни клетки в количества пропорционални на изпитото, както и на концентрацията му. Акад. Ф. Углов дава детайлно обяснение на процеса. Приемът на алкохол предизвиква "слепване" на еритроцитите. По-висок процент по-големи "слепвания". Най-малките капиляри имат диаметър близък до диаметъра на еритроцитите, които, ако са в прилепено положение, запушват проходите. Така мозъчните клетки се лишават от кислород, което, ако продължи 5-6 минути, води до загиването им. С две думи: колкото "по-силна" е напитката, толкова по-голямо е насилието върху мозъка (Фёдор Григорьевич Углов, Правда и ложь о разрешённых наркотиках, 2004).
Така при всяко поглъщане на алкохол "изпада" по една част от "онова, с което мислим"... Защо ли хората си казват "наздраве", когато по-подходящото е "сбогом"?
Тъй нареченото "старческо слабоумие" при някои хора настъпва по-рано именно поради това, че се причисляват към умерено употребяващите алкохол. Само няколко години употреба на алкохол са достатъчни, за да настъпят сериозни изменения в структурата на главния мозък. Деградация и разрушаване на нервни клетки могат да се наблюдават и у много млади хора, които не са алкохолици, но "умерено пиещи", макар последното да показва само количествени, но не и принципни различия.
Разбирайки, че алкохолът, независимо от концентрацията му, се явява наркотично вещество, способно да парализира всяка жива клетка, ние сме длъжни да бъдем въздържани в отношението си към тази субстанция. Длъжни сме също грамотно и честно да осведомяваме децата си според възрастта и разбиранията им. Примерът би бил най-добрият начин.
Статистиката на алкохолните злоупотреби сред младежта сочи, че вместо платения прием във висше учебно заведение, голям процент млади хора "предпочитат" безплатния прием в затвора. Духовното подивяване, което се наблюдава сред обезверените и изпаднали в униние наши съграждани и техните поотраснали деца, сякаш оправдава масовото алкохолно влечение през последните десетилетия. Ако се взрем в недалечното ни минало, ще видим, че явлението си има история дълга и колоритна.
"Традицията повелява" или "Приятелите сбира" не е просто модерен слоган, а екстракт от миналото и настоящето ни, но и предвестник на бъдещето... Днешните пораснали момчета на България с умиление си спомнят детството, когато ритуалните седенки край казана до получаването на заветния дестилат "сбират мало и голямо" в една весела шумна дегустаторска компания. В чест на скъпия спомен в кухненския шкаф винаги ще се намери някоя и друга бутилка за някой и друг скъп гост, празник, годишнина... Що е "празник" и какво влага в него всеки индивид, това е тема на отделен разговор.
"На имен ден не се кани"... Чували сме го, но звучи диво, тъй като повечето хора не знаят нищо за светиите, които ги закрилят, а думите "мъченик", "апостол" или "преподобни" не събуждат никакви въпроси. За сметка на това често пъти приготовленията за тези дни са като за сватба. Великден и Рождество се приемат като важен и тържествен повод за качествен и количествен контрол на магазинните наличности, което създава доста работа на специалистите в токсикологиите. Армия от отровени хора. Не от фалшив алкохол, а с платени акцизи, проверен. Законен... Алкохолният бизнес знае ахилесовата пета на клиентелата си. Всяко колебание в настроенията бива проследено и изучено, за да може продавачът винаги да е победителят. И е! Графиката на деградацията го показва.
Потреблението на глава от населението е чудовищно високо. Според научната теория за израждането на генния фонд на нациите ние вече сме поели нашия път. Раждат се деца с отклонения от нормата и редица аномалии, неподлежащи на коментар. Етиловият спирт, ненадминат в дезинфекцията, поразява човека така безпощадно отвътре, както и бактериите отвън. Излишно е да се спираме подробно на видовете трудови злополуки, катастрофи, отравяния, тежки диагнози и социални последици, причинени от алкохола. Така или иначе, никой не се плаши от подобен род статистики. Те са от "чужд филм". Това не е за нас... Едва ли е нужно да помним, че след една "средно весела вечер" човек се нуждае от 8 до 20 дни за пълно възстановяване на всички системи в организма си и най-вече на мозъчните функции. Защо трябва да си разваляме следващия уикенд с помнене на такива неща? Ефектът на наслагването се вижда най-вече в криминалните хроники и жълто-черните вестникарски колонки...
Младите хора не правят разлика между алкохолна и безалкохолна напитка, в това число и момичетата бъдещите майки на България. Бирените алкохолици, които не се считат за зависими, са едни от най-уязвимите и уязвени. Това са основно младежи с джобни пари от родителите. Не след дълго, когато започнат сами да заработват, те вече ще са пристрастени и здравно ощетени потребители. След още известно време ще станат (ако алкохолът не ги промени необратимо) бащи на болнаво поколение. Болнаво и обречено поради примера и генните мутации.
Според познатото клише: бавно, но сигурно. Оглупяването става на тласъци. Поетапно и почти незабележимо. Мътната алкохолна помия, която се носи като река из страните, където е разрешено, помита всеки, който реши да се потопи в нея. Някои се шегуват: "Кому вреди, ако си стои в шишето?" Изглежда вярно, но не съвсем. Когато нещо е толкова достъпно и широкоразпространено, то човек неволно си казва: "Какво пък? Нали всички... значи и аз..." А и когато ни се набива в очите като пясък от пустинна буря, как да видим с чист, непремрежен поглед?
Навсякъде из медиите "дефилират" какви ли не заглавия, пряко и непряко свързани с алкохолна реклама. "Здравни" странички "просвещават" клетия неук читател за достойнствата и изключителните качества на си-пи-две-ха-още-пет-чудодейната напитка. Нерядко може да прочетем как в древността старите ставали млади, а младите силни. Естествено, че никой няма да напише как умните стават слабоумни, здравите болни, а живите умрели. Не е изгодно. Няма да има доходи от реклама, а този, който го напише, ще трябва да рови из кофите за смет, защото ще бъде уволнен, опозорен публично и обречен с подобна атестация да не може да си намери достойна работа.
Истината за виното не е в него. Тя е в цената, а също и в страничните ефекти. Тя е в дебелите книги, които тежат доста повече от безплатните брошурки и вестници в пощенските ни кутии. В последните четем основно хвалебствени оди за "културната консумация". Все пак е добре да знаем, че няма минимални безвредни дози, нито "културно пиене". Първото е научен факт, а второто две взаимно изключващи се понятия.
Привикването към поглъщането на каквото и да е количество (независимо от процента) алкохол прави човека зависим и пациент. "Пациент", носи в смисловия си корен страданието, което е мярката за неотклонение по траекторията на живота ни. Един червен знак "внимание!". Ако помним, няма да пострадаме. Просто е за усвояване. Само трябва малко воля и дисциплина. Последното не е любима дума, но търсейки смисъла, ще го намерим отново в корена той ще ни научи (discipulus, лат. ез. ученик).
А коренът на лъжата за антиоксидантите и древния човек, който пиел безмерно и бил здрав като бик, е заровен в книжките за историята на първите алкохолни напитки. "Винопиенето" идва при нас от Средиземноморския регион. В древността хората там не познавали кафето и чая, а питейната вода била едва ли не лукс. Гроздовият сок, леко ферментирал (учените говорят за не повече от три градуса), се ползвал като хранителна добавка, т.е. разхладителна напитка, но ограничено и разреден с вода. Максималният процент вино в тази напитка бил 30-40%. Една особеност на средиземноморския ген трябва да бъде подчертана - способността за разграждане на алкохола е по-висока именно при този тип хора, което е от съществено значение и за формирането на културните им традиции. Човекът от северен тип, както и от женски пол, има друг метаболизъм и съответно по-слабо работещ компенсаторен механизъм. Към това може само да добавим, че никакви антиоксиданти не могат да забавят процесите на стареене на фона на една съсипана екология, радиационен фон и земно притегляне. Това са приказки за приспиване на вниманието.
Това е дума, която плаши несвикналия да се въздържа човек. Тя не включва само градусите в чашата, но и много неща, свързани с вътрешния "дизайн", които са определящи за търсенията му.
Православният човек е запознат с принципите на въздържанието извън или по време на пост, друг е въпросът дали изобщо и как пости. Степента на въздържание, обаче, не се определя единствено от написани правила, но и от стремежа към вътрешна чистота. За да живеем в хигиенна среда, ние сме готови ежедневно да полагаме всякакви усилия и да търпим неизброими неудобства в очакване на задоволителни резултати. По същия начин мнозина полагат душевен труд, за да съзидават вътре в себе си моста към обещаната ни от нашия Отец обител. Непосилна аскеза ли е това, или всеки е в състояние да прекрачи прага на самооправданието?
Творецът ни е устроил мъдро дал ни е разум, който да ни служи като инструмент. Грехът обаче превръща инструмента в оръжие, за да го насочи срещу другите и същевременно срещу нас самите. Налага се да упражним правото на разумния човек, поставен пред "информирания избор" да съгреши или не.
Църковен вестник, бр. 18/2012г.
