Човекът днес се прекланя пред своя разум. И от него черпи цялата си себепрослава. „Чудесата" на технологията го заслепяват. Свръхотличавайки себе си, той се озова сред хаоса, който сам създаде. Но и тогава не пролича да е разбрал грешката си. Така трагичният елемент в живота му продължи да господства, затваряйки му всеки изход и осъждайки го на душевно задушаване. Но колкото и самопредалият се човек да изглежда, че не идва на себе си, той въпреки това сред мъката на страданието си се спуска към една забравена, далечна и отхвърлена надежда. Това е вярата - верният спасител в страшните часове на покруса и отчаяние
Много пъти сме го казвали, но пак ще го напомним. Разумът потвърждава вярата, не я обяснява. Вярата не е нещо нелогично, а е свръхлогично. Тя започва оттам, където разумът спира. Не защото разумът не иска, а защото не може да продължи. Затова вярата достига най-високо, до трансцедентните интереси на човека - тя е звукът на неговата душа. Често се скандализираме, когато събития или отделни лица търсят да си обяснят убежденията на вярата, забравяйки за ограничените възможности на нашия интелект[1]. Защото така ние бихме останали в ниското и бихме загубили всяка връзка със свръхестествените истини, сякаш желаем да ограничим безкрайното в нас до преходните неща. При все това, като едно снизхождение към човешките ни слабости, идва на помощ ретроспекцията на човешката памет, която акцентира заслугите и достиженията на вярата.
Много пъти в живота на тези от нас, които вярваме, сме виждали тази сила на вярата да ни закриля отвсякъде и сме се оказвали под защитния й покров всеки път, когато сме почувствали уникалността на мощния й дъх върху нас. Тези мигове са за всеки от нас един истински капитал, който, особено в нашите дни, когато на борсата на живота ценностите се омаловажават, има особено значение. Може би да се говори днес за вярата изглежда старомодно. Защото се научихме да гледаме само към външно-блестящи неща. Само че днес повече от всякога ние всички имаме нужда от вярата, защото всичко край нас се срива под непоносимата тежест на условията на живот и сме застрашени да станем безсъзнателни пътници, захвърлени в пътя на последния упадък. Вярата в Бога за нас сега е това, което е за корабокрушенеца спасителната лодка или за прежаднелия пътник водният извор. Дойде времето да различим, че не сме бедни и самотни, оставени на игрите на съдбата, както казват някои, като някакви необясними изражения на непонятно бъдеще.
С вярата, като оръдие и дар от Бога, човек надмогва своите слабости и вкусва от първа ръка неизречими преживявания.
Из "Слово за Рождество Христово"
Превод от гръцки: Анула Христова
[1] Достатъчно е тук, ние в България, да си спомним съвсем скорошните недоумения на известни телевизионни водещи, за които е необяснимо „как, като не издържа на никакви доказателствени становища "срещу", модата на „сурогатната майка" не е популярно виждане у нас - вж. предаването „На четири очи" от 25.12.2010 г., бел. прев.
Митрополит Антоний: Чудесата са плод на молитвата ни
