Манастирът представлява живо свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков и е единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, потънали в тишина и уют. Още със създаването си той действал като девическо монашеско общежитие. Около 1772 г. в града пристигнала една ярка българка – Баба Фота, която приела монашество в Русия и подарила имотите си на Рилския манастир (Неин внук е Константин Фотинов – възрожденец-просветител, родоначалник на българския периодичен печат). Още с пристигането си Баба Фота обединила малобройната девическа общност и до смъртта ѝ през 1844 г. тя била игуменка на светата обител.
От създаването си женският метох станал средище на духовност и просвета. В средата на ХІХ в. там вече живеели около 100 монахини и послушнички. В манастира често постъпвали богати овдовели чорбаджийки от Самоков, които със собствени средства си построявали килии и вземали при себе си дъщери, внучки или бедни роднински момичета, които да им прислужват. Според разказа на двете известни пътешественички Джорджина Маккензи и Аделин Ърби, посетили Самоков през 1862, монахините по онова време се издържали с предене и тъкане. Те не се занимавали с показна благотворителност, но и от никого не искали помощ, разказват пътешественичките.
През 1837-39 г. в манастира била издигната внушителна каменна църква и били направени някои разширения. Светата обител била обградена с висок зид. Построена била и манастирската трапезария с магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански сгради. Съборната църква, която била осветена през 1839 г. представлява трикорабна базилика, разделена от два реда колони, свързани с арки. Олтарът е с три апсиди, което е рядкост в храмовото строителство през Възраждането поради сложността на градежа. Позволявали си я само най-добрите майстори. От запад храмът разполага с аркаден открит нартекс Предполага се, че църквата е дело на тревненския първомайстор Димитър Сергьов.
Дело на самоковски майстори обаче са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и някои църковни мебели. Икони за църквата е рисувал Димитър (Дичо) Зограф, виден представител на Дебърската художествена школа. В нартекса може да се види стенопис на Пресвета Богородица (покровителна), приписван от специалистите на Захарий Зограф. Има и икони – дело на самоковския зограф Христо Димитров, баща на Захарий Зограф. На иконостаса, редом с образите на Богородица с Младенеца и Иисус Христос, са изобразени и славянските първоучители Св. св. Кирил и Методий. Освен тях се пазят и други икони от самоковската художествена школа – на св. Никола, св. Йоан Златоуст, на св. Три светители и др.. По свода на църквата са запазени следи от възрожденски стенописи, също дело на самоковски майстори.
Девическият манастир (метох) в Самоков бил едно от огнищата на образование в района. Още в средата на XIX в. монахините открили към манастира килийно училище за девойки, в което си обучавали на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. През 1871 г. йеродякон Игнатий (Васил Левски) основал в метоха първия женски революционен комитет, начело със сестра Евдокия. Монахините и до днес пазят скривалището, в което се укривал Апостола. След Освобождението светата обител продължила да се издържа със сукнарство, както разказва Константин Иречек.
В светата обител се намират ръкописи и старопечатни книги, както и донесените през XIX в. от Света Гора мощи на св. Пантелеймон и св. Сава Сръбски. Интересна е съдбата на тези светини: На 12 януари 1906 г. в светата обител починал хилендарският йеромонах Серафим, който бил на възраст над 100 години. Преди смъртта си той изпаднал в немощ и продиктувал духовното си завещание. В него старецът оставял на монахиня Теоктиста своята лична библиотека и донесената през 1839 г. от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на св. Пантелеймон и св. Сава Сръбски (На вътрешния ѝ капак е монтирана пластина с медальони на двамата светци).
Попадането на тези свети мощи в Самоков съвсем не било случайно. Самоковската епархия дълго време се намирала в диоцеза на сръбската Печка (Ипекска) патриаршия. Това обяснява и защо Самоковската обител „Покров Богородичен” била метох именно на Хилендарския манастир. През XVIII в. в града имало няколко метоси на светогорските манастири: Зографски, Хилендарски и Иверски, на някои от манастирите в Божи гроб, както и на Рилския манастир. В тях отсядали монаси-таксидиоти, които събирали помощи за своите манастири. Именно метохът „Покров Богородичен” приютил част от хилендарските таксидиоти, които поради променената ситуация в Хилендар през XIX в. се завърнали по родните си места. Тяхното засилено присъствие в Самоков и в метоха спомогнало за поддържането на култа на сръбските светци, изграден в предходните столетия. Откритата наскоро под слоя от вар ктиторска композиция над входната врата в съборния храм подкрепя това твърдение. Триделната композиция, в центъра на която е представена Пресвета Богородица, разкрива покровителстваните от нея хилендарски и рилски монаси, архиереи и първенци на града, които дали средства за построяването на църквата. Вляво на композицията е изобразен св. Йоан Рилски, а вдясно – св. крал Стефан Милутин.
Как обаче мощите на св. Сава попаднали в една мощехранителница с тези на свети Пантелеймон и как стигнали до Самоков? Както е известно от историята, сръбският светец починал през 1235 г. в българската столица Търново и първоначално бил погребан в царската църква „Св. 40 мъченици”. През 1237 г. мощите му били пренесени в Сърбия, a през 1594 г. били изгорени от турците във Врачар. От тях са запазени две мощехранителници – едната е с ръката на светеца, която се съхранява в манастира „Света Троица” в Плевля, Черна гора. От нея липсва малкият пръст. Направените снимки и проучвания доказват, че именно този пръст се намира в другата мощехранителница, която се намира в Самоков.
Що се отнася до поставянето мощите на двамата светии заедно, то това има логично обяснение, тъй като св. Сава бил постриган за монах именно в манастира „Св. Пантелеймон” на Света Гора. Според проф. Аксиния Джурова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев” към СУ „Св. Климент Охридски”, съвсем възможно е в памет на пострижението си за монах той да е измолил и част от мощите на св. Пантелеймон за новия Хилендарски манастир, където след векове попаднала и частица от неговите свети мощи (вж статията ѝ във в-к „Стандарт” от 6 ноември 2003 г. „Учени: Мощите на св. Сава - в Търново”).
дякон д-р Петър П. Симеонов,
Катедрален храм „Света Неделя”, гр. София
Използвана литература:
ТЕМЕЛСКИ, Христо, Самоков през Възраждането, София, 2000. ДЖУРОВА, Аксиния, ВЕЛИНОВА, Вася, ПАНТЕВ, Иван, ПОЛИМИРОВА, Мария, Девическият манастир „Покров пресвятия Богородици" в Самоков, София 2002. Манастирите в България, сборник, София 2005; и материали от интернет.
