В името на Отца и Сина и Св. Дух,
Светото Евангелие не ни дава името на жената самарянка. Но традицията на Църквата помни и я именува на гръцки - Фотини, на руски - Светлана, и в келтските езици - Фиона, в западните езици - Клара. И всички тези имена ни говорят за едно нещо - за светлина.
След като се срещна с Господ Иисус Христос, тя стана светлина, сияеща в света, светлина, която просвещава онези, които я срещат. Всеки светец ни е предложен като пример; но не винаги можем да подражаваме на конкретните начини, по които светците са живеели, не винаги можем да повторим пътя им от земята към небето. Но от всеки един от тях можем да научим две неща. Едното е, че благодарение на Божията благодат ние можем да постигнем това, което изглежда по човешки невъзможно: сиреч да станем личност по образ и подобие Божие, да бъдем - в този свят на тъмнината и трагедията, който е във властта на лъжата - дума на истина, знак на надежда, увереността, че Бог може да победи, ако ние само Го допуснем да влезе в душите ни. Защото, ако Божието царство не е утвърдено вътре в нас, ако Бог не е интронизиран в нашите умове и сърца, огъня, който унищожава всичко, недостойно за нас и за Него, ние не можем да разпространяваме Божията светлина наоколо.
И второто нещо, на което светиите могат да ни научат, е това да разберем посланието, което техните имена ни предават. Днес честваната жена самарянка говори за светлината. Христос каза, че Той е Светлината на света, светлината, която просветява всички човеци; и ние сме призвани да дадем подслон вътре в нашите души, умове и сърца - наистина, вътре в цялото ни същество - на тази Светлина; така че думите, казани от Христа, "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец", да могат да се изпълнят в и чрез нас.
Само чрез виждането на делата ни, чрез виждането на това как живеем, хората могат да повярват, че светлината е Божия светлина; тя не е само в нашите думи, освен ако те не са думи на истина и на сила като тези на апостолите или на самия Христос. И нека разсъждаваме, всеки един от нас, за смисъла на името ни и за начина, по който можем да станем това, което сме назовани.
Жената самарянка дойде до кладенеца без никаква духовна цел; тя дойде, както идваше ежедневно, да почерпи вода - и срещна Христос. Всеки от нас може да срещне нашия Бог на всеки завой в нашия живот, когато сме улисани в най-ежедневните си задачи, ако сърцата ни са обърнати в правилната посока, ако сме готови да получим послание, да слушаме; наистина - да задаваме въпроси! Защото Самарянката зададе въпрос на Христос и това, което тя чу, надмина въпроса й по такъв път, че тя разпозна в Него пророка и по-късно - Христос, Спасителят на света.
Но светлината не трябва да се туря под крина (срв. Марк 4:21; б.гл.ред.). Открила, че Светлината бе дошла на света, че словото на божествената истина бе зазвучала сред човеците, е Бог бе сред нас, тя изоставила всичките си притеснения и се затичала да сподели радостта си, чудото, което бе открила, с другите. Тя доведе съгражданите си при Христос. Първо тя им казала защо повярвала; и когато може би от любопитство или убедителната сила на нейните думи, и промяната, която настъпила у нея, ги довела при Христос, те сами видели и й казали: Ние вярваме вече не само поради това, което ти каза - ние видяхме, ние чухме (срв. Йоан 4:42; б. гл. ред.).
И това е, на което Самарянката учи всички нас: да бъдем отворени във всеки един момент от живота си, дори когато сме заети с най-простите неща, да приемем божественото слово, да бъдем просветени от божествената светлина, да бъдем очистени от Неговата чистота, да я приемем в дълбините на нашите души, да я приемем с целия си живот, така че, когато хората видят това, което сме станали, да могат да повярват, че Светлината е дошла в света.
Нека се молим на жената Самарянка да ни научи, да ни води, да ни приведе до Христос по пътя, по който тя дойде, и да Му служим по начина, по който тя Му послужи, бидейки спасение за всички, които бяха около нея. И нека Божието благословение бъде върху вас, на Отца и Сина и Св. Дух, сега и винаги и во веки веков! Амин!
Проповедта е произнесена на 8 май 1988 г.
Превел от английски: Ангел Карадаков
Редакция: д-р Десислава Панайотова
Източник: www.mitras.ru
