Днешният неделен ден е определен от св. Христова Църква за облажаване паметта на светите жени-мироносици. Кои били жените мироносици? Всички евангелисти посочват преди всичко Мария, родена в Галилейския град Магдала, същата тази, от която Иисус изгонил седем бяса. За това благодеяние Мария Магдалина се отплатила на Господа с пламенна любов. Втората мироносица - Мария Йосифова, майка на Яков и Иосия, следвала Спасителя до самия гроб. Синът на тази Мария, Яков Алфеев, бил един от 12-те апостоли. Саломия била майка на синовете Заведееви, апостолите Йоан и Яков. Освен Мария Магдалина и Мария Яковова, св. апостол Лука посочва като жени-мироносици - Йоанна и още други, без да ги назовава по имена (Лука 24:10). Коя е била тази Йоанна? Жена на Хуза, иродовия домоуправител, също изцелена от Господа. По думите на св. апостол Лука, между жените била несъмнено и Сусанна (Лука 8: 1-30) и много други, които служили на Христа със своя имот. Разбира се към числото на жените-мироносици принадлежат и Мария и Марта, сестрите Лазареви, толкова пламенно обичащи Господа.
Светата Христова Църква облажава паметта на всички светии, и особено скъпи на християните са тези жени-мироносици, щастливите спътници Христови, които служили на Учителя не само с имота си, но и с трудовете на своите ръце, предани Нему с цялото си сърце, страдащи заедно с Господа, обграждащи Го не само по време на пътешествията, но и по кръстния път, на Голгота, при самия Кръст. Възпоменанията за тяхната самоотверженост, подвизи, за тяхната несравним и нежна любов към Христа изпълват сърцата на вярващите хора със същата любов към Господа и със стремление да Му служат до самата си смърт!
Христос не е избирал жените-мироносици и не ги е призовавал да Го следват, подобно на апостолите и 70-те ученици, но те сами тръгнали след Него като след единствената цел на своя възроден живот, като след вечната истина, като след своя Спасител и Син Божий, въпреки Неговата видима бедност, простота и явната враждебност към Него от страна на първосвещениците и народните наставници. Те сами напуснали своите домове, дела, имущество, семейства си и тръгнали след Господа, радвайки се, че поне с нещо могат да бъдат полезни на Христос и Неговата община. По време на кръстното шествие на Христа към Голгота само жените-мироносици плакали и ридали. Господ чул вопълът на жените и се обърнал към тях със слово на утешение. Какво трябвало да изпитат тези любящи жени, стоейки при Кръста на Спасителя и виждайки целия позор, ужас и накрая, смъртта на възлюбения Учител?! Всички ученици се разбягали от страх, даже апостол Петър, обещал да умре с Иисус и три пъти отрекъл се от Него. И само Божията Майка с Йоан Богослов и жените-мироносици останали при самия Кръст. След това отнесли на ръце Божията Майка, защото тя припаднала, но Мария Магдалина и другите жени-мироносици, които тълпата отблъснала от Кръста, останали там до самия край. Когато Синът Божий предал дух, същите тези жени-мироносици побързали за вкъщи, за да подготвят аромати и миро, а Мария Магдалина и Мария Йосиева гледали в кой гроб полагали тялото Иисусово. Те си отишли след настъпването на пълната тъма и се върнали при гроба още преди да се развидели. За своето усърдие към Божия Син, за решимостта да Му въздадат почести при погребението, за своята непоколебима вяра тези свети жени първи от човечеството научили вестта на Христовото Възкресение и станали първи и силни проповедници, като узнаха за всичко това от устата на ангела.
И така, възлюблени майки, жени и сестри, примерът на благоговейните жени мироносици е пред нас! Животът им е многопоучителен за всеки съвременен християнин. Те не се отличавали с добродетели, докато не узнали за Христос; Мария Магдалина била жилище на зъл дух, Марта била образ на житейските влечения и светската суета, но Божественото учение на Спасителя, чудесата на Сина Божий и благодатта Христова съвършено ги променили.
Следвайки примера на жените мироносици, много християнски жени впоследствие се обърнали с жива вяра към възнасящия се на небето Христос. В историята на християнството ние виждаме множество майки и жени, които заобичват учението на Христа и светата Църква повече от своя знатен произход, земна слава, почести, богатства, мирски наслади, повече от родители, мъже и своите деца, предпочитайки смъртта пред отричането от Христа и Неговите заповеди. Ние знаем даже за такива майки, които отдали на мъченическа смърт, с радост, отроците си за Христа, за да се прославят в Царството Божие. Някои с голямо мъжество и търпение разпространявали Христовото учение и просветили цели страни. Много храмове и манастири построили благочестиви царици, княгини и болярки.
Св. Църква и сега с упование гледа на вас, благочестивите жени и сестри! Вие поддържате вярата във вашите семейства и се грижите за украсяването и благолепието на храмовете. Но в наше време се появяват множество жени, с небивало все още в историята на християнството направление и състояние на духа. Искам да ви кажа за тези, които не намират за себе си никаква деятелност, измъчват се от живота си, оплакват се от скуката и чистосърдечно питат всички какво да правят, с какво да се занимават? Те признават в себе си недостига на енергия, здраве и отсъствието на всякакви стремления, желания, таланти и любов към каквото и да било. Точно върху тях ли не лежат никакви задължения, точно те ли не са дъщери на своите бащи и майки, не са майки на своите деца, не са жени на своите мъже!?
Пита се: какво да правят онези, които имат възрастни родители на ръце и скучаят? Да дават на родителите си почивка и да им помагат да се подготвят за прехода към задгробния живот. Това ли не е задължение, не е дело, не е служение на родителите и главно на Бога? Какво да правят омъжените жени? Да съхранят това, което са спечелили техните мъже, да създават приятно домашно огнище за мъжете си, да възпитават децата, да съблюдават в дома Духа Божий, да бъдат пример за християнски живот за младите и служещите. Доколкото децата се окажат подготвени за духовен живот и за борба със страстите, дотолкова животът им ще бъде по-лек и избавен от скърби, изпитания и изкушения. Но за да може майката на семейството да изпълни свято своите важни обязаности, на нея са й необходими знание за вярата, искрена вяра, разбиране на Божията любов, любов към Бога и неразлъчен живот със св. Църква.
Които нямат собствени деца, могат да посветят живота си на чужди деца, често бедстващи, захвърлени, осиротели, често падащи в грях поради незнание. Питат още: къде да се намери отдих от ежедневните грижи и задължения? Странен въпрос за светския човек! Защото в света има измислени толкова развлечения и удоволствия, но трябва да се признае следователно, че светските удоволствия не развличат и не дават отдих, а само разоряват финансово. Това е несъмнено така. Ето защо нека тези жени и девици се научат на истински живот от предишните християни, от своите предци, които намирали покой и отдих в духовното четене, в молитвата, в църковния живот, в благотворителността, в просвещението на народа.
Възлюбени сестри в Христа, помагайте на пастирите, служете на Господа! Амин.
Превел от руски: Ангел Карадаков
Редакция: д-р Десислава Панайотова
Източник: https://pravoslavie.ru
