Църквата постоянно се моли за мир. Поръчват се и се отслужват стотици такива молебени. А какво се получава? светът тъне в злоба, насилие и войни. Човек си задава въпрос: чува ли Бог молитвите ни? Какъв е смисълът от молебените? Къде е мирът?
Светоотеческото предание казва, че светът се крепи на молитвите на праведниците. А светът днес е твърде нестабилен. Защо?
Единият възможен отговор е, че праведниците просто привършват. “Не остана праведен, защото няма верни между синовете човешки”, казва св. пророк Давид (пс. 11:1).
И ето, молитви има, но те не са праведни и не се отварят небесата пред тях...
Но от друга страна, Христос ни казва, че и портите адови няма да надделеят на Църквата Му (вж. Мат. 16:18). А членовете на Църквата сме все ние останалите в света неправедници, грешници. И продължаваме с нашите молебени за мир. Светът се руши навсякъде взривове, ракети, вести за война. Стените падат, а ние пак се молим за този изчезващ, химерен, все по-нереален мир.
Сякаш и в Евангелието няма утеха: “В света скърби ще имате...” (Йоан 16:33) и “Ще чувате боеве и вести за войни...” (Мат 24:6).
Какво ни остава? Много просто. Остава ни да пренасочим очакванията си във вярната посока. Остава ни да продължим горните два цитата: “...но дерзайте, Аз победих света” и: “...не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане”.
Да скъсаме веднъж завинаги с утопията за царство Божие на земята. “Ако само през тоя живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци” (1 Кор. 15:19).
Да послушаме Спасителя и да трупаме съкровищата си там, където няма ръжда и тление (вж. Мат 6:19). Тогава там някъде ще бъде и нашият мир вечен, незастрашен от нищо. Неземен. Христов.
Тогава ще имат смисъл и молебените за мир. Нека не ги спираме.
Христос не отложи и не отмени скърбите в света, за да ги победи докрай и завинаги чрез Своите страдания.
Църковен вестник, бр. 6, 2003 г.
