„Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не туря пръста си в раните от гвоздеите и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам" (Йоан. 20:25)
Братя и сестри,
Много бързо се пръснало известието за възкръсналия Господ Иисус всред всички, които Го познавали и обичали. Те не били изживели още смущението от разпятието, когато дошла новата вест, която причинила още по-голям шок: Иисус не е мъртъв, а възкръснал! В сърцата на учениците се смесили две чувства: страх и съмнение. Те се бояли от преследване, като привърженици на Господа Иисуса и се съмнявали в това, което стигнало до ушите им. Не знаели какво ще стане с тях. Не ще ли влезе ей сега някой от стражите да ги поведе също на разпятие? Нима висшият съвет - синедрионът ще се задоволи само със смъртта на Иисуса? Не ги ли очакват и тях затвор и мъки? - Затова, по-добре е да стоят със здраво залостени врати и прозорци, далеч от всяко общуване с външния свят!
Спасителят не оставил обаче Своите последователи в такова ужасно напрежение. Той се явил при тях, въпреки затворените врати. Те Го видели и разговаряли с Него. От светото Евангелие научаваме, че не става дума за видение или някакъв признак. Иисус се явил лично. Ние не сме в състояние да обясним станалото. И няма смисъл да поставяме въпроси и да размишляваме по тях. Тук трябва да приемем великото чудо на Господа пред Неговите верни. Забележително е, че Той се явил не само на Своите ученици, а и на тези, които са Го обичали. Многократните явявания в продължение на 40 дни били свидетелство на Неговата обич. Учениците видели и повярвали (1Йоан. 1:1-3). На тази вяра се крепи и основаната от него св. Църква. Вярващите през вековете знаят, че Той е жив и Го търсят с надежда.
Нека изслушаме евангелското четиво, което днес ни връща пак при учениците, заключени, поради страх от преследване. Този разказ е важен за всички, понеже ни разкрива една случка, която е много близка до нашите разбирания и проблеми.
„А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха като видяха Господа" (Йоан. 20:19-20).
Учениците не били в състояние със собствени сили да се освободят от своя страх. При появата на техния Учител те сигурно са се обръщали един към друг с още по-голям трепет и са се чудели, как Той е проникнал при тях. Христос не ги оставил в страх и съмнение. За Него няма непреодолими прегради, стени и врати. Той им открил нови чудни гледки. Светът станал съвсем друг за Христовите последователи. Те заживели в един друг мир, какъвто Той им предложил.
И ние с вас приличаме много на учениците през онези дни. Със свои сили не можем да се освободим от своите грижи и страхове. Но ето Христос е пред нас. Днес Той ни предлага Своето спасение. Чрез Възкръсналия ние се чувстваме закриляни от Неговата невидима ръка, която ни дарява мир и щастие в живота. Такъв е поздравът на Господа Иисуса: „Мир вам!" (Йоан. 20:21).
Какво се случило по-нататък? Един от апостолите - Тома, наричан Близнак, отсъствал, когато Иисус дошъл при другите ученици. Той чул за тази среща, но изразил своето съмнение. Заявил, че докато не се докосне до белезите от гвоздеите и копието, с които Иисус бил умъртвен, няма да повярва. Сега Христос пак проявил Своята божествена милост. Не оставил съмняващия се апостол да се измъчва. Той дошъл отново при Своите ученици, вече в присъствието на Тома. Показал му Своята доброта и търпение, като му позволил да се докосне до раните Му. Дали Тома наистина си е пъхнал пръстите или направо е бил завладян от необикновеното явяване, не се казва в св. Евангелие. Убеден във възкресението на Господа, той възкликнал: „Господ мой и Бог мой!" (Йоан. 20:28). А Спасителят се обърнал към Тома и рекъл: „Тома, ти повярва, защото Ме видя, блажени, които не са видели и са повярвали!" (Йоан. 20:29).
Апостол Тома, наречен „Неверний", е образец на религиозно съмняващия се човек. Вярно е, че съмнението винаги се е смятало за тежък грях. Но честното съмнение не е нищо друго, освен търсене на истината. А тази истина е Сам Бог. Който търси истината, търси Бога. Истината не е нещо готово, постигнато, което можем да сгънем и поставим в своята библиотека, а нещо живо, което винаги ще се явява като ново. Истината не може да се изрази само с една дума или едно изречение. Тя е безкрайна и многообразна. Тя се открива в словото като гостенка и остава открита в дом, където я търсят. Докато живеем в този временен свят, тя ще ни се показва винаги откъслечна и незавършена. Нашето познание никога не постига своя край.
И Тома се усъмнил във възкресението на Господа, но неговата грешка е в това, че той поискал да проникне със сетивата си в една нелека тайна. Вярата има други измерения и друго изследване, а не емпиричното опитно познание със сетивата.
Тома проявил съмнение, но Господ Иисус го потърсил, въодушевил и той възторжено възкликнал: „Господ мой и Бог мой!" (Йоан. 20:28).
Братя и сестри,Да помним думите на Спасителя: „Блажени, които не са видели, и са повярвали!" Амин!
