„Ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем; тогава небесата с шум ще преминат, стихиите ще преминат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят" (2 Петр. 3:10)
„И веднага подир скръбта на ония дни слънцето ще потъмнее и месечината не ще даде светлината си и звездите ще изпадат от небето и силите небесни ще се разклатят" (Мат. 24:29)
Братя и сестри,
Такава картина ни рисува словото Божие, като ни вещае, какво ще стане при второто Христово пришествие. Като предизвестие на страшния Божи съд ще настане поврат в природата и у хората. Предполага се, че гравитационните сили ще се разклатят и ще настанат страхотни бедствия. Всички хора ще премират от страх и смут. Но според обещанието на Господа „очакваме ново небе и нова земя, на които ще обитава правда" (2 Петр. 3:13).
Никой от нас не знае, дали тази промяна и разрушение на мировия порядък ще стане по силата на Божия заповед или ние със своето безумие ще доведем края на света и на себе си. По-вероятно е Господ да се яви след промените, които сам ще предизвика. Но войните, разрушенията, липсата на любов, ожесточението между хората са белези и напомняния за страшния Божи съд и свършването на този свят. Само Бог знае точно кога ще стане това, предвидил го е и ни го е съобщил чрез пророците Даниил, Йезекиил, чрез Спасителя и чрез апостолите. „Затуй, възлюбени, като очаквате това, постарайте се да се намерите пред Него в мир, неосквернени и непорочни!" (2 Петр. 3:14).
Когато свърши Втората световна война, известна със своята жестокост и унищожения, виновниците за злото бяха призовани на съд и кой повече, кой по-малко получи отплатата за делата си. При второто пришествие на Господа Иисуса също ще се потърси отговорност за злото в света, и то не само за една война, а за всички злини, извършени на земята. След разтърсването на земята и промяната на външния свят, ще се раздаде звук от архангелска тръба, който ще призове на съд всички племена и народи. Преди живите да застанат пред вечния Съдия, ще възкръснат мъртъвците и ще се явят с нови тела, съответстващи на всекиго според състоянието на душата. Така ще се изменим и ние. Грехът на порочните ще се изпише на лицата им. Нищо не ще бъде скрито пред Божиите очи. Пред това неизброимо множество ще застане Господ Иисус в блясък и слава, за да ни съди според делата. Милостиви Боже, помогни ни още сега да се видим такива, каквито Ти ни виждаш! „Како отвещаю безсмертному Царю, коим же дерзновением воззрю на Судию?!" - ще кажем и ние по думите на църковния песнописец. За добрия и честен човек не ще е страшно, че ще се открият намеренията, чувствата, подбудите и постъпките му. Защото той ще застане спокойно и с открито лице пред цял свят, пред ангелите и Всевишния. Но какво ще стане с грешника, когато се разкрият неговите потайни грехове! Бог е справедлив и не ще гледа на лице. На този съд ще бъдат подхвърлени на изпитание и самите добродетели.
Двама боксьори се бият и пишат за тях цели колони във вестниците, а хиляди и хиляди милосърдни сестри прекарват целия си живот в нощни бдения край болните и за тях не се пише почти нито дума. Кажете, не трябва ли да има един справедлив Бог и съд над всичко? Умира богат човек. На неговата къща, на неговия имот, на неговата лека кола лепне измама, хитрост, жестоко лихварство... Обаче светът не знае нищо за това. Той бива погребан с великолепие и почести. След туй умира баща на семейство, който се жертвал ден и нощ, за да не гладуват децата му. Той е изгаснал в неволя, но останал честен, като приел да носи тежестта на сиромашията. Кажете, не трябва ли да има един справедлив Бог, Който да въздаде на всекиго според делата му?! За такива като последния винаги ще звучат радостни насърчителните думи на Господа Иисуса: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата!" (Мат. 5:12).
Пред Бога ще застанат мнозина, които са били считани за добродетелни, набожни, благотворителни... Там ще се покажат подбудите, целите и чувствата за стореното добро или зло. Много пъти нашето добро дело е било за угаждане на някого около нас. Ще се разкрие фарисейството; зад благотворителността ще се види тщеславието. Нали си спомняте строгите думи на Спасителя: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето... сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра... Отвън се показвате на човеците праведни, а извътре сте пълни с лицемерие и беззаконие" (Мат. 23:23, 28).
За разлика от лицемерите, истинските добротворци не ще съзнават своята доброта. Според Евангелието те ще запитат Господа при съда: „Кога Те видяхме гладен и нахранихме или жаден и напоихме,... или в тъмница и посетихме!" (Мат. 25:37, 39). Ние не сме знаели, че това си Ти. Нима Ти беше в образа на срещнатия от нас нещастник? Просякът или сакатият човек, или онзи младеж, когото посъветвахме, когато бе тръгнал към гибел, те не издаваха Твоето лице. Те бяха хора като нас със своите слабости и неволи. Ние им помогнахме, но не сме мислили за награда. Господ ще отговори тогава: „Доколкото сте сторили това на едного от тия по-малки Мои братя, Мене сте го сторили" (Мат. 25:40). Да! Бог не забравя и най-незначителното дело. Той казва: „Който напои едного от тия малки само с чаша студена вода,... истина ви казвам, няма да изгуби наградата си" (Мат. 10:42). Господ знае и при какви условия живеем и даже, ако има някои пропуски от наша страна, намира и смекчаващи вината обстоятелства. Той казва: „Зная делата ти... и че не можеш да търпиш лошите" (Откр. 2:2).
В книгата Второзаконие (гл. 27 и 28) е описан един епизод от живота на евреите, който ни напомня за Страшния Божи съд. Мойсей заповядва на народа, като мине отвъд Йордан, да издигне паметник от големи камъни, да ги измаже с вар и върху тях да напише всички думи на закона, да съгради жертвеник и да принесе жертва. Шест от колената да застанат на пустата, покрита с развалини планина Гевал, за да благословят народа; другите шест колена да идат на срещуположната богата с ливади и гори планина Гаризим, за да изрекат проклятие. „Левитите да възвестят и кажат на всички израилтяни с висок глас:
Проклет да е, който направи издялан или излят кумир, гнусота пред Господа... и го тури в тайно място!
Проклет да е, който хули баща си или майка си!...
Проклет да е, който криво съди пришълец, сираче и вдовица!
Проклет да е, който легне с жената на баща си!...
Проклет да е, който легне с какъвто и да било добитък!...
Проклет да е, който легне със сестра си!...
Проклет да е, който легне с тъща си!...
Проклет да е, който убива тайно ближния си!...
Проклет да е, който взема подкуп, за да погуби душа и да пролее кръв невинна!
И целият народ да каже: амин!" (27:17-28).
Но веднага след това прозвучават думите на Мойсей, какво очаквало пък тези, които следват Божиите заповеди:
„Ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог и грижливо изпълняваш всичките Му заповеди..., благословен ще бъдеш в града и благословен на полето, благословен ще бъде плодът на твоята утроба, благословени ще бъдат твоите житници и клетове, благословен ще бъдеш, когато влизаш и благословен - кога излизаш" (28:1, 3, 6).
Човек се вълнува като чете този пасаж от книга Второзаконие в св. Библия. Но какво е това в сравнение с гръмовете на Страшния съд, когато не евреите и свещениците ще изговарят благословение и проклятия но Божественият Съдия и не народът ще отговаря: „Амин!", а Божиите ангели (Мат. 25 гл.).
„Идете от Мене проклети, - ще прозвучи гневното слово на Христа Господа към онези, които са от лявата Му страна, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели" (Мат. 25:41).
После обаче лицето на Христа ще се разведри, гневът ще изчезне и Той ще се обърне с милост към добрите и разкаяли се:
„Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание-мира" (Мат. 25:34).
Господи Боже, ние вярваме, че ще има вечен съд. Вярваме, че отново ще дойде Твоят възлюбен Син на земята! Вярваме, че ще бъдем съдени, че ще има ад. Но вярваме и това, че ще има и рай! О, Господи, бъди милостив! Не ни давай да видим ада! Със Своя свят Дух упъти ни в доброто! Прости слабостите и греховете ни, за да наследим Твоето царство! Амин!
Tweet