Наближават празниците на св. първовърховни апостоли Петър и Павел и на 12-те Христови апостоли - стълбовете на Църквата и Православието, мисионерите и изобличителите на ересите и сектите, основателите на поместните Православни църкви и усърдните молители за спасението на целия човешки род. Сонмът на светите апостоли сияе, навеки прославен от Св. Троица тук, на земята, и в Божието царство, като свят пример и нетленна надежда за нас. Защото св. апостоли положиха живота си за Христа, та да могат повече човеци да наследят вечния живот, познавайки колко е благ Господ, колко е сладко Божието слово и колко спасително е да живеем спрямо неговите духовни закони.
Eдна от най-сияйните личности в историята на християнството е личността на св. апостол Павел, чието житие е потресаващо със своята драматичност и сила, свидетелствайки за премъдростта и благостта на Божия промисъл, който превръща гонителя на Църквата в неин най-изявен светилник и апостол. Сам св. ап. Павел (род. ок. 2 г. сл. Р. Хр.) свидетелства за себе си: "аз съм човек юдеин, родом от Тарс Киликийски", възпитан в Йерусалим „при нозете Гамалиилови, изучен точно по закона отечески и изпълнен с ревност към Бога" (Деян. 22:3). Тарс бил главен град на малоазийската област Киликия, която по това време била римска провинция. Тарс бил голям културен и търговски център. Първоначалното апостолско име Савел съответства на еврейското име Саул. Впоследствие Савел получил и римското име Павел (Паулус), вероятно защото бил римски гражданин по бащина линия (Деян. 22:28). За пръв път името Павел се употребява наред с първото му име Савел в началото на описанието на I-то му мисионерско пътешествие при пребиваването му на о. Кипър (Деян. 13:9), откъдето започва мисионерската му дейност из Римската империя. Преди обръщането си в християнската вяра св. ап. Павел бил ревностен фарисеин - високодоверен на еврейските първосвещеници пазител на старозаветния закон, изпращан по градовете на Св. Земи, за да гони Църквата и да арестува християните. „Слушали сте за някогашното мое поведение в юдейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания", пише с горчивина апостолът (Гал. 1:13-14). Поради това си фарисейско неразбиране за изпълнението на старозаветните месиянски пророчества в лицето на Иисус Христос, св. ап. Павел сам себе си нарича „изверг" и „най-малкият от апостолите" (1 Кор. 15:8, 9), комуто Спасителят Се явил най-последно именно заради ожесточеното преследване на християнската вяра. С горещо покаяние, но и с безгранична благодарност към Господа, апостолът изповядва: „Аз гоних до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор мъже и жени, както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Йерусалим и тамошните, за да бъдат наказани. Но, когато бях на път и наближавах до Дамаск, около пладне, изведнъж от небето ме огря силна светлина. Аз паднах на земята и чух глас, който ми думаше: Савле, Савле, що Ме гониш? Аз пък отговорих: кой си Ти, Господине? А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей. Когото ти гониш. Ония, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха; но гласа на Оногова, Който ми говореше, не чуха. Тогава рекох: какво да правя. Господи? А Господ ми рече: стани та иди в Дамаск, и там ще ти бъде казано всичко, що ти е наредено да сториш. И понеже от блясъка на оная светлина не можех да виждам, поведоха ме за ръка ония, които бяха с мене, и тъй дойдох в Дамаск. А някой си Анания, мъж благочестив по Закона, с добро име между всички иудеи в Дамаск, дойде при мене, застана и ми рече: брате Савле, прогледай! И аз тозчас прогледах и погледнах към него. А той ми каза: Бог на нашите отци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуеш глас от устата Му, защото ще Му бъдеш свидетел пред всички човеци за онова, що си видял и чул. И сега що се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господа Иисуса. А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, унесох се и Го видях да ми казва: побързай та излез скоро от Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене. Аз пък отговорих: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Стефана, Твоя свидетел, там стоях и аз и одобрявах неговото убиване, като пазех дрехите на ония, които го убиваха. И каза ми: иди! Аз ще те пратя далеко - при езичниците" (Деян. 22:4-21).
Когато в 36 г. юдаистите убиват с камъни св. архидякон и първомъченик Стефан, св. ап. Павел бил на ок. 34 години. В разцвета на своя живот той изживял най-съкрушителния и спасителен обрат в духовния си път, бидейки призован от Иисуса Христа като избран съсъд на Неговата благодат, за да покрие тежките си прегрешения на гонител със самопожертвователния си подвиг на апостол. След като извършва 4 мисионерски пътешествия по цялата Римска империя като „проповедник, апостол и учител на езичниците" (2 Тим. 1:11), св. ап. Павел е обезглавен ок. 67 г. в Рим заради своята несъкрушима вяра в Разпнатия Цар на славата. След изпълняването на смъртната присъда, светата глава на апостола се претъркулва така, че докосва земята на три места, от които избликват три извора. Поради това съхраненото свещено място на неговото мъченичество и до днес се нарича „Тре фонтане" (ит., от лат. „Tres fontes") [1].
Под релефа с главата на св. ап. Павел се намират трите извора, с които Господ е прославил Своя апостол
Блестящ ум и проникновен тълкувател на Писанията, истински богослов, познал Бога в молитвата на сърцето и в огъня на страданията, св. ап. Павел, ведно с останалите св. апостоли - свещените писатели на Новия завет, полага здравата основа за разбирането на Христовото изкупитело дело, както и на цялата световна история, съсредоточена в Христовата личност, чрез Която се осъществява преходът между Стария и Новия Завет и приближаването на Божието Царство. Апостол Павел със задълбоченото си и живо богословие, разкрито в 14-те новозаветни книги, написани от него, ни завещава правилното разбиране на православното учение с неговите богооткровени направления: космологията, антропологията, христологията, сотирологията, каноничното право, литургиката, еклесиологията и есхатологията. Върху фундамента, положен от св. Павел, св. отци на Църквата градят своите проникновени тълкувания на Свещеното Писание, разкриват богатата съкровищница на Свещеното Предание и ограждат верните от ереси и заблуди.
Сам св. Йоан Златоуст в беседите си за апостола на народите подчертава уникалния принос на мистично-практическия опит на св. Павел като най-висша форма на сърдечно очистване, богопознание, богообщение и освещение. Златоустият Йоан посочва св. ап. Павел като идеалния, охристовения и обожен човек. "Виж с какво Той [Бог - б.Д.П.] е удостоил Павла още преди бъдещото възкресение: издигнал го в рая, възнесъл го на третото небе, съобщил му такива тайни, каквито не е възможно да преразкажеш никому, обладаващ човешка природа; и напълно справедливо, защото той, ходейки още по земята, правел всичко така, сякаш живеел в обществото на ангелите; бидейки свързан от смъртно тяло, явявал тяхната чистота и, бидейки подложен на такива немощи, се стараел никак да не бъде по-ниско от вишните сили. Наистина, като птица той летял по вселената и като безтелесен презирал трудовете и опасностите, и, сякаш вече достигнал небето, пренебрегвал всичко земно, и, като общуващ със самите безтелесни сили, бил постоянно бодър. ... На Михаил [св. архангел - б.Д.П.] бил поверен юдейският народ, а на Павел - сушата и морето, обитаемите и необитаемите страни. Говоря това не за унижаване на ангелите, не, но за да покажа, че, и бидейки човек, можеш да бъдеш заедно с тях и да стоиш редом с тях. И защо това не било поверено на ангелите? За да нямаш никакво извинение в своето нерадение, и за да не се осланяш на различието на естеството за оправдаване на своята безгрижност. ... Всъщност, нима не е удивително, и нима не е странно, че словото, произнасяно от нетрайния език, прогонва смъртта, прощава грехове, изправя повредената природа и прави земята небе? Затова аз и се удивлявам на силата Божия, затова и се изумявам на ревността на Павел, задето той приел такава благодат, задето той така приготовил себе си"! [2]
Да, св. ап. Павел живеел безкомпромисно и интензивно вярата си. Освен това знаел, че смъртта му наближава и затова през 66 г. пише на своя духовен син Тимотей (един от св. 70 апостоли): „аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване" (2 Тим. 4:6-8). С тези думи св. ап. Павел окуражава всички нас, православните християни, да следваме тесния, но славен път на Кръста и да бъдем верни на Христа дори до смърт, за да Се прослави и в нас Господ, запретявайки на дявола да ни обсажда и погубва. И Бог, привличайки ни към Своята нетленна слава, да ни приеме като истински близки, като нежно възлюбени и завинаги Свои! Амин!
[1] „Тре фонтане" се намира в днешното абатство „Св. св. Винченцо и Анастасий" в Рим.
[2] Из: Беседа 2. - В: Творения святого отца нашего Иоанна Златоуста, архиепископа Константинопольского, в русском переводе. Издание СПб. Духовной Академии, 1896. Том 2, Книга 2, Беседы о св. Апостоле Павле, с. 515-557.
Снимка: Десислава Панайотова
