28 януари 2023, събота

Преп. Ефрем Сириец. Св. Исаак Сириец, еп. Ниневийски. Преп. Паладий Пустинник ◑
church

Православна мисъл

Св. Атанасий Велики, архиеп. Александрийски: ЗА ВЪПЛЪЩЕНИЕТО

Понеже Словото, виждайки как тлението на човеците не може да бъде надвито другояче, освен чрез смърт като задължително условие, и бидейки в същото време като безсмъртно Слово и Син на Отца неспособно да умре, Той приел за тази цел тяло, способно на смърт, за да може то чрез принадлежността си на Словото, Което е над всичко, да може достойно да умре вместо всички, а самото то поради идването на Словото да пребивава в него да остане нетленно, за да може след това да се сложи край и на тлението на всички други чрез благодатта на възкресението.

Именно чрез предаването на смърт като приношение и жертва без недостатък, на приетото от Самия Него тяло, Той отведнъж отменил смъртта на Своите събратя, чрез принасянето на нещо равностойно, понеже бидейки над всичко, Словото Божие естествено, чрез предлагането на Своя собствен храм и телесен инструмент за живота на всички, изпълнило в смъртта Си всичко дължимо. И по този начин Той, нетленният Син Божий, чрез единението с всички посредством подобно естество, естествено облякъл всички в нетление чрез обещанието за възкресение, понеже действителното тление на смъртта не притежава власт над човеците, поради Словото, което чрез Своето едно тяло, е дошло да обитава между човеците. И също както когато някой велик цар влезе в голям град и се настани в една от неговите къщи, при всяко положение целият град се приема за удостоен с висока чест, и врагове и грабители престават да го нападат и мародерстват, но напротив, счита се, че му се полагат всякакви грижи поради пребиваването на царя в тази едничка къща там; също така е и с Царя на всичко - защото след като Той дошъл в нашата страна и живял в едно тяло измежду Своите събратя, вследствие на това всичките кроежи на врага срещу човешкия род се осуетили, а тлението на смъртта, което по-рано ги държало в своя власт, се прекратило, понеже човешкият род би погинал напълно, ако Господ и Спасител на всички и Син на Бога, не беше дошъл между нас, за да сложи край на смъртта.

Наистина, това велико дело било напълно достойно за Божията благост. И ако щом един цар след като е основал дом или град, когато той се напада от грабители поради безгрижието на жителите, по никакъв начин не го пренебрегва, но въздава за него и го спасява като свое собствено дело, без да обръща внимание на безгрижието на народа, а по-скоро на подобаващото на себе си, то колко повече Господ, Словото на всеблагия Отец, нямало да пренебрегне Своето дело - човешкия род - отиващ си в тление; но освен че премахнал настъпилата смърт чрез предложението на собственото Си тяло, Той поправил тяхното пренебрежение чрез Своето собствено учение, като възстановил всичко принадлежащо на човека чрез Своята собствена сила. А за това човек може да се увери от ръцете на самите вдъхновени ученици на Спасителя, ако попадне на писанията им, където те казват: „Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че щом един е умрял за всички, всички са умрели. А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна“ - нашия Господ Иисус Христос. И другаде: „но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.“. Същият по-нататък посочва, както следва, защо било необходимо не някой друг, а точно Самият Бог Слово да се въплъти: „Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение“, с които думи той иска да каже, че не се полагало никому другиму да свърне обратно човека от настъпилото тление, освен на Словото Божие, Което ги и сътворило изначално. А че именно заради жертвата за такива тела като Неговото собствено, Самото Слово също приело тяло - точно към това се отнасят тези техни думи: „А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола, и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство“. Защото чрез жертването на Своето собствено тяло, Той освен че сложил край на Закона, който противостоял срещу нас, също и положил за нас начало на нов живот чрез надеждата за възкресение, която ни дал, понеже както чрез човек смъртта придобила власт над човеците, така и обратно по същия начин, чрез станалото Човек Божие Слово, настъпил и разгромът на смъртта и възкресението на живота, както казва и апостолът Христов: „Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят“, и така нататък. Затова ние повече не умираме като осъдени на смърт, а като човеци, които възкръсват от мъртвите; ние очакваме общото възкресение на всички, „което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител“, Бог, Който също така го изработил и го дарувал нам.

---

Защото каква полза за сътворените, ако те не познаят своя Творец, или как биха могли да са разумни без познаване на Словото и Разума на Отца, в Когото те получавали самото си битие? Понеже не би имало какво да ги отличава дори от зверовете, ако нямали познание за нищо, освен за земни неща, пък и защо Бог ги сътворил изобщо, ако не желаел да бъде познат от тях? Но за да не бъде така в действителност, бидейки благ, Той им дава дял в Своя собствен Образ - нашия Господ Иисус Христос, и ги сътворява по Своя собствен Образ и по Свое подобие, така че възприемайки чрез такава благодат Образа, тоест Словото на Отца, те да са в състояние чрез Него да получат представа за Отца и в познаването на своя Творец да живеят щастливия и наистина блажен живот.

---

Заради ума на човеците, който изпаднал окончателно до нещата на възприятията, Словото предрешило Себе Си чрез явяване в тяло, за да може като Човек, Той да обърне човеците към Себе Си, да съсредоточи възприятията им върху Себе Си и докато човеците гледат отсетне на Него като на Човек, да ги убеди чрез делата, вършени от Него, че Той е не само Човек, но също и Бог, и Словото, и Мъдростта на истинния Бог.

Превод: Никола АНТОНОВ

Църковен вестник, бр. 24, 2022 г.