На 1 октомври честваме паметта на преп. Йоан Кукузел и преп. Роман Сладкопевец. Заедно с тях почитаме и един не по-малко достоен, но не толкова известен музикален творец в историята на псалтикийното изкуство – св. Григорий Доместик (ХІV в.)
Св. Григорий Доместик се е подвизавал като йеромонах във Великата лавра „Св. Атанасий“ на Света гора. Той е съвременник на св. Йоан Кукузел, като според някои историографи е бил дори и един от учениците на именития Кукузел. (Παπαδόπουλος, Γεώργιος. Ἱστορικὴ ἐπισκόπησις τῆς Βυζαντινῆς Μουσικῆς, σ. 141.)
В музикалните ръкописи е споменаван и с прозвището Гликѝс (от гр. ез. – Сладкогласен, б. р.), като са известни и случаи, при които в атрибуциите на творбите му, вместо с горните прозвища, Григорий е назоваван Агиорит, сиреч Светогорец, което откриваме, например, в ръкописа Дохиар 363 от ХVІІІ в. (л. 344v) (Στάθης, Γρ. Τὰ χειρόγραφα βυζαντινῆς μουσικῆς, Α΄, σ. 488) – във връзка с песнопението Tῆς ζωηφόρου ἀναστάσεως ἐπώνυμος (Живонóснаго Воскресéнïя тезоименúте), писано в прослава на св. Анастасия Узорешителница. Според Г. Пападопулос, както и според проучванията на някои по-късни изследователи (Ἱστορικὴ ἐπισκόπησις τῆς Βυζαντινῆς Μουσικῆς, σ. 141; Καράς, Σ. Ἰωάννης Μαΐστωρ ὁ Κουκουζέλης καὶ ἡ ἐποχὴ τοῦ. Ἀθῆναι, 1992, σ. 40-41; Э. П. М. Григорий Гликѝс. // ПЭ. Т. ХІІ. Москва, 2006, с. 715-716), Григорий е бил наричан още и Кукузел от което се съди, че навярно е бил най-изтъкнатият ученик на св. Йоан Кукузел.
Обстоятелството, че той е изпълнявал послушанието да ръководи един от клиросите в манастирската църква, т. е. изпълнявал е доместическо служение, и най-вече, че се е ползвал с честта да бъде наричан Гликѝс и Кукузел – имена, носени от велики музикални творци в историята на псалтикийното изкуство, са ясно свидетелство, че Григорий Доместик е притежавал необикновени певчески способности и че дейността му в църковномузикалното поприще е била високо ценена от певческата общност в онази епоха, а и доста след това.
Най-ранният известен на науката източник, в който името на Григорий Доместик се споменава като авторско означение, е ръкопис Атина 2458 от 1336 г. В същия музикален паметник той е наречен Гликѝс, като между другото там се открива и информация за йеромонашеския му сан и за служението му като доместик (Э. П. М. Григорий Гликѝс, с. 715-716). Някои по-късни извори съдържат още и сведение, че известно време – вероятно преди монашеския му постриг на Атон, той е бил доместик и в храма „Св. Апостоли“ в Константинопол (виж: Дохиар 337 – Антологион от 1764 г, л. 144v) („Св. Апостоли“ е една от известните константинополски църкви – днес несъществуваща. Там са били положени мощите на св. апостол Андрей Първозвани, като денят на тяхното полагане (30 ноември) е определен и за честване на паметта на апостола. Известността на този храм се обяснява и с факта, че в него е бил погребан имп. Юстиниан Първи Велики. свързан е и с българската културна история – към него е учителствал св. Кирил Славянобългарски.)
Смята се, че Григорий Доместик се е подвизавал на Атон в годините, в които Константинополската патриаршеска катедра е заемана последователно от патриарсите св. Калист Първи (1350 – 1353; 1355 – 1363) и св. Филотей Първи Кокин (1353 – 1355; 1364 – 1376).
Като мелотворец и изкусен изпълнител св. Григорий Доместик е вписан в историята на псалтикийното изкуство най-вече с Богородичната песен „О Тебѣ рáдуется Благодáтная“, изпълнявана днес на Василиевата литургия, като задостойник – вместо „Достóйно есть“.
Събитието е станало при игуменството на Яков Приканà. По време на св. Литургия в навечерието на Богоявление преп. Григорий Доместик, за голямо учудване на всички присъстващи братя, вместо обичайното песнопение „Достóйно есть“ запял друга Богородична песен – „О тебѣ рáдуетсѧ благодáтнаѧ“. Величаещите Божията майка слова на това песнопение се харесали твърде много на духовно възрадвалите се слушатели и така, по Божие вдъхновение и намеса във Великата лавра е било положено началото на нова литургийна традиция – на Василиева св. литургия да се пее Григориевата Богородична песен (Μέγας Συναξαριστής. Ὁ Ὅσιος Γρηγόριος ὁ Δομέστικος (http://www.synaxarion.gr/).
Не дълго след случилото се, песнопението е възприето в богослужебна употреба от цялата Православна църква. И днес то е все така неизменна част от св. Василиева литургия и се изпълнява десет, девет, или осем пъти в годината, в зависимост от това, дали указанията в църковния устав изискват Василиевата литургия да се отслужи на самите празници Рождество Христово и Богоявление – при тези случаи е положено да се пеят други специални задостойници.
Известно е, че песнопението „О тебѣ рáдуетсѧ благодáтнаѧ“ е творба на дивния сред химнографите преп. Йоан Дамаскин, така че заслугата на преп. Григорий Доместик се състои главно в привеждането на това химнотворение в голяма известност чрез поставянето му от него на невми в мелодиката на осми глас, а така също и с нечуваното дотогава прекрасно изпълнение.
Всъщност Григорий Доместик е нотирал втората част от това поетическо произведение на преп. Йоан Дамаскин, ще рече – от думите Τὴν γὰρ σὴν μήτραν (Ложеснà бо твоѧ) до края на химничния текст. Мелодията на това песнопение най-вероятно е съществувала столетия преди Григорий Доместик, като той се явява само неин записвач на използваната по негово време музикална писменост. Към това предположение навежда означението „μέλος ἀρχαῖον“ (дрéвное пѣніе), което съпътства атрибуцията на песнопението в някои музикални кодекси, какъвто е например ръкопис Ксенофонт 189 от 1893 г. (л. 208r). ( Στάθης, Γρ. Τὰ …, Β′, σ. 150)
Въпросният ръкопис е един от няколкото музикални паметници, в които – към заглавието на песнопението на преп. Григорий Доместик „Ложеснà бо твоѧ“ – е поместена пространна бележка, съобщаваща за съновидение, много сходно с познатото ни от житието на св. Йоан Кукузел, при което Божията майка е дарила изкусния певец с монета. Според тази бележка по този начин е бил възнаграден и преп. Григорий Доместик. Същото сведение откриваме отразено и в синаксара за преп. Григорий, поместен в книгата Синаксаристис (Συναξαριστής), написана от св. Никодим Светогорец (Νικοδήμου Ἁγιορίτου, ἁγίου. Συναξαριστής τῶν δώδεκα μηνῶν τοῦ ἑνιαυτοῦ. Τόμος А΄, σ. 203).
В тази връзка е и традиционният стих към синаксара:
Не приемаш номизма сега свише,
О, Григорие. Но слава от Господа.
Друго светогорско предание разказва, че гореспоменатата традиция - за заместването на „Достóйно есть“ с „О тебѣ рáдуетсѧ“ в последованието на Василиевата св. литургия - е била установена с постановление на св. патриарх Калист Първи, издадено по време на неговото първо светителстване (1350 – 1353). Приемникът му св. филотей Кокин обаче отменил направеното нововъведение, поради което на Атон възникнали спорове. Възвръщането на „О тебѣ рáдуетсѧ“ в богослужебна употреба е станало при второто светителстване на св. патриарх Калист (1350 – 1353; 1355 – 1363) (Э. П. М. Григорий Гликѝс, с. 715-716).
Композиторската дейност на св. Григорий Доместик е била насочена още и към мелографиране на херувимски песни, на причастни, матими и кратими, на множество стихири, панихидни и други псаломови стихове, също както и на полиелейни калофонични стихове (Рабù Гóспода), някои от които носят означението „глигорици“ (γληγορίτζη), както е отразено, например, в ръкопис Кутлумуш 399 – Пападикия от средата на ХІV в. (л. 44v). (Στάθης, Γρ. Τὰ χειρόγραφα …, Г′, σ. 235)
Сред известните творения на преп. Григорий Доместик е и Богородичният полиелей „Слóво блáго“, който е бил транскрибиран на съвременна невмена нотация от Хурмузий Хартофилакс (виж: Athen. Bibl. Nat. S. Sepulcri. 704) през 1819 г.
Заслужава да бъде отбелязано още, че, съгласно едно сведение от ръкопис Св. Павел 128 – Матиматарион от средата на ХVІІІ в. (с. 337), една от стихирите на св. Григорий Доместик – в чест на св. Василий Велики (на първи глас) е била обработена („украсена“ – καλλωπισμός) от св. Йоан Кукузел, което би могло да означава, че последният е живял известно време след Доместика или че просто бележитият музикоучител се е заел да доукраси и да усъвършенства творбата на своя ученик.
Като авторско име св. Григорий Доместик е вписан в десетки музикални ръкописи, повечето от които днес се съхраняват в библиотеките на манастирите „Кутлумуш“, „Ксенофонт“, „Дохиар“, „Ивирон“, „Филотей“ и „Констамонит“. (Э. П. М. Григорий Гликѝс, с. 715-716)
Мощите на светеца се пазят в манастира „Велика лавра“ на Света Гора – Атон, като паметта му се чества съвместно с паметта на св. Йоан Кукузел – на 1 октомври. Като виден атонски подвижник св. Григорий Доместик е споменат и в службата на Всички просияли в постничество Атонски св. отци, чиято памет – според светогорската традиция – е прието да се отбелязва на Неделя антипасха (Томина неделя).
Не следва все пак да бъде пренебрегната и възможността да става дума за две различни личности – Григорий Доместик и Григорий Гликѝс, осъществили значителна музикална дейност по едно и също време, но на различни места.
Доц. д-р Любомир ИГНАТОВ
Из „ПСАЛТИКОЗНАНИЕ. Песнописателите, мелотворците и музикалните теоретици на Православната църква”, том 1
„Църковен вестник”, бр. 19/2025 г.
Информация за иконата: Изображение на св. Григорий Доместик от стенописа в притвора на съборната църква на Великата лавра, Атон, изписан редом до този на св. Йоан Кукузел
Св. Григорий Доместик – един изтъкнат ученик на св. Йоан Кукузел
