В чест на 6 декември - деня на св. Николай Мирликийски Чудотворец - публикуваме две малко известни в България чудеса на светеца, които са се случили в по-късно време спрямо епохата, в която той е живял (ок. 270-346 г.). Св. Николай не спира да е наш молитвен застъпник пред Бога, наш верен помощник в изпитанията, пример за вярност към Господа, Църквата и Православието, образец на любов към човеците, свидетелстващ с живота и чудесата си за силата на Божията благодат, която се дава на чистите и смирените по сърце. Св. Николай е доказателство за живата и неразрушима връзка между небесната и земната Църква. Това ни вдъхва увереност в съществуването на вечния живот и още по-силен стремеж към благочестие в земния ни път. По молитвите на св. Николай Мирликийски и със силата на Христовия Кръст да се подвизаваме, за да станем по милостта Божия сънаследници със светиите в Божието царство!
Спасението на младенеца в река Днепър
Жители на гр. Киев, плувайки нощем с лодка по река Днепър от Вишгород към Киев, се унесли от умора и майката изпуснала младенеца си във водата. Съсипани от мъка, родителите призовали св. Николай Чудотворец и попросили неговата милостива помощ. В същата нощ служители на киевската катедрала „Св. София" открили дете - цялото мокро, но живо, да лежи пред храмовата икона на светителя Николай.
За това съобщили на митрополита, който заръчал вестта за намереното дете да се разпространи по целия град. Родителите на младенеца скоро били открити и, за тяхно и всеобщо изумление, разпознали в момченцето своя потънал син. От този момент нататък иконата, пред която той бил намерен, започнала да се нарича „Св. Николай Мокри".
Чудото станало толкова известно и предизвикало такова благоговение сред вярващите, че в цяла Украйна и Русия има храмови изображения на тази спасителна помощ, оказана от св. Николай на скърбящите родители. Тази иконографска сцена може да бъде видяна днес дори и в далечния скит „Св. Николай", който се намира в Северната Св. Гора - островния монашески архипелаг Валаам (Русия).
Избавление на отрока от потъване
Един благочестив мъж усърдно се молел на св. Николай, за да освободи от безплодие жена му и да им дарува чедо. Съпругът обещал, че ако придобие дете, заедно с него ще донесе в храма на св. Николай златен съд в израз на признателност. Молитвата му била чута от светителя и в скоро време им се родил син. Изпълнявайки своя обет, щастливият баща дал на един златар много злато и му поръчал да направи от него изкусен съд за Чудотвореца и благодетеля на семейството му. Но когато съдът станал готов, бащата толкова го харесал, че му се приискало да го запази за себе си, а за светеца поръчал изработването на втори съд. Първия задържал за дома си, а с втория заедно със сина си тръгнал да го занесе в храма на св. Николай. Трябвало да пътуват по море. По време на плаването им потрябвала вода и бащата казал на сина си да вземе приготвения съд и да почерпи вода от морето. Изпълнявайки волята на баща си, отрокът заедно със съда паднал в морската бездна и потънал заради неизпълнения първоначален обет на своя баща.
Бащата бил съсипан, но продължил пътя си и, пристигайки в храма на светител Николай, поставил пред неговата икона втория съд. Но на два пъти съдът бил захвърлян от невидима сила в средата на църквата. Всички присъстващи били поразени от случващото се, не разбирайки неговото значение. Но внезапно в центъра на храма застанал отрокът, държейки в ръцете си първия по изработка съд, оригиналния дар за светеца, и засвидетелствал на всички, че бил съхранен от удавяне в морето благодарение на Христовия угодник св. Николай Чудотворец! Въздавайки благодарение Господу, Който дивно се прославя в Своите светии, бащата подарил за употреба на свето-Николаевския храм и двата съда, а след това благополучно се завърнал със своя син у дома!
Светителю, отче свещеноначалниче Николае, моли Бога за нас и нашите семейства! Амин.
