За поста
Постът се състои в това да се яде малко количество храна. Неразумен е този, който сяда на трапезата и се предава на ненаситно ядене и с тялото, и с ума си. Истинският пост се състои в непрестанно упражняване на волята. Иисус Христос е показал чрез 40-дневния продължителен пост как можем да се предпазим от грехове и да укрепим вярата си в Бога. Всички светии и подвижници на св. Църква са се въоръжавали с пост. А успехите им в подвижничеството са успехи в поста, в себеотрицанието. Към строгия пост те не са пристъпвали изведнъж, а постепенно. Първо са се научавали да задоволяват глада си с малко храна. Преп. Доротей приучавал духовния си син Доситей в пост, като постепенно отнемал по нещо от ежедневната му дажба. Обаче не на всеки може да се наложи строгото правило за въздържание. Но нека се знае, че плътта на постещия става тънка и лека. Духовният му живот достига до съвършенство. Външният живот и земните чувства се затварят и умът, откъсвайки се от земята, се възнася в съзерцание на духовния свят.
За отричането от света
Страхът Божий се придобива тогава, когато човек се отрече от всичко, което е в света, събере всички свои мисли и чувства и цял се потопи в съзерцание на Бога и в чувството за обещаните свети блаженства. Не трябва напълно да се отричаме от света и да идваме в състояние на духовно съзерцание, оставайки в света, защото докато страстите не утихнат не трябва да придобиваме духовния свят. А страстите не утихват веднага, защото обкръжаващите ни предмети, желанията и др. подобни възбуждат страстите. За да се достигне до съвършено безстрастно и да се дойде до духовно безмълвие, трябва много да се подвизаваме в постоянна молитва и духовно размишление. Но как е възможно изцяло да се предадем в Богосъзерцание, да се поучаваме от Неговия закон и с цялата си душа да се възнасяме към Него в пламенна молитва, оставайки сред непрестанния шум на страстите, воюващи в света? Всеки християнин знае, че целият свят лежи в зло (вж. 1 Йоан 5:19). Докато не се освободи от света, душата не може искрено да обикне Бога.
За милостинята
Трябва да бъдем милостиви към бедните и бездомните. За тях са се грижили много светилници и отци на Църквата. По отношение на тези добродетели, милосърдие и благотворителност, сме длъжни с всички сили да изпълняваме Христовата заповед: бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден (Лука 6:36) и милост искам, а не жертва (Мат. 9:13). Мъдрите внимават в тези спасителни думи, а неразумните не ги разбират, оттук и наградата няма да бъде еднаква, както е казано: който сее скъдно, скъдно и ще по жъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне (2 Кор. 9:6).
Църковен вестник - бр. 6/1999 г.
