04 февруари 2023, събота

Преп. Исидор Пелусиотски. Св. мчк Иадор. Преп. Иасим Чудотворец
church

Православна мисъл

СВЕТООТЕЧЕСКОТО ПРЕДАНИЕ ЗА ВИТЛЕЕМСКАТА ЗВЕЗДА

Увлечен от главоломното развитие на науката и от постиженията в областта на техниката, човекът неусетно е започнал за всяко нещо да се допитва до тях и да се опира на техния авторитет, приемайки го за неоспорим. Така невярващите търсят в науката доказателства за неверието си и със средствата на техниката се опитват да се оправдаят. Вярващите пък прибягват до научните доказателства за Бога и откровенията на Свещеното Писание, сякаш за да дадат достоен и адекватен отговор. За първите няма да съдим, а само ще си припомним какво казва за тях Псалмопевецът: „И рече безумец в сърцето си: няма Бог" (Пс. 52:2).

wise-men_m.jpg

Внимание заслужава най-вече научната настройка на вярващите: доколко тя е оправдана и допустима, доколко е прекалена и доколко - приложима.

Непоклатим критерий в тази преценка имаме ние, православните християни. Този критерий е преданието на светите отци. Тук би било прибързано нечие пренебрежително махване с ръка при мисълта, че тези хора, въпреки заслугите им към Църквата, са живели твърде отдавна и не са в крак с новото време. Напротив, тяхното време се е радвало на забележителни научни познания, за което свидетелстват в много случаи самите светоотечески творения. Само че светите църковни отци, просветени от Светия Дух, са обладавали едно познание и едно чувство за мярка, които днес са в недостиг. Това е познанието за начина, по който да бъдат разбирани многообразните текстове на боговдъхновеното Писание. Защото то не е обикновена книга и не е порта, която се отваря с един ключ.

Към тези размишления ни повежда днес предпразничното чувство в очакване на скорошната рождественска радост; трепетът при мисълта, че скоро ще пеем: „Заради нас се роди млад Отрок - предвечният Бог" (Кондак на Рождество). Но сега ние мислено се спираме повече на думите: „Влъхвите със звездата пътешестват" (пак там). И тук всеки си задава въпроса, коя е била тази звезда и каква точно е била. Затова и учените толкова са се трудили, както по-горе казахме: невярващите да я опровергаят, вярващите да я докажат - все от научна гледна точка. И ние като вярващи вярваме, разбира се, на вторите. Затова и в нашия вестник, в същия този брой, поместваме материал с авторитетни научни доказателства за Рождество Христово.

И все пак, когато става дума за Витлеемската звезда, все нещо като че ли не ни достига в научния метод и все нещо не удовлетворява благочестивата любознателност. И колкото и странно да е, онова, което ни смущава в научното обяснение, е именно липсата на логика! Човек при ясно време нощем с удивление поглежда пламналия от студено звездно сияние небосвод и после прочита в евангелското повествование, че звездата, водила влъхвите към яслите, където лежал Божественият Младенец, всъщност е светела и посред бял ден. При това нейното движение не е било подчинено на законите на небесната механика, нито е следвало зададена от природата траектория на някоя комета. Напротив, Витлеемската звезда се е движела разумно, като на моменти спирала и изчаквала своите уморени и объркани водими, а друг път изчезвала с определена цел и отново се появявала. Като прибавим още и това, че тя, противно на всякакви астрономически принципи, се движела от север на юг, тъй като такова е разположението на Персия, родината на влъхвите, спрямо Йерусалим, то нашето недоумение все повече расте, а научните доказателства, колкото по-убедителни стават, толкова повече олекват.

Затова, поотрезвели от научната самонадеяност на модерния човек, ние отново се обръщаме към светите и богомъдри отци на нашата Църква - не непременно защото са живели в древността, а защото те заради боголюбието и подвига си са приели в изобилие Светия Дух, та да просветят и другите.

И така, за Витлеемската звезда св. Йоан Златоуст в своето „Тълкувание на евангелието на Матей" ни учи, че тази звезда не е била обикновена, а свръхестествена и че Рождество Христово не е било „изчислено" от астрономите, а предвещано от пророците чрез Писанията.

Блажени Теофилакт, архиепископ български, през 11 век по-сбито, но достоверно и точно предава тълкуванията на св. Йоан Златоуст, както и на други дотогавашни отци:

„Като слушаш за звездата, не мисли, че тя е била една от видимите за нас; не, това е била божествена и ангелска сила, явила се в образа на звезда. Тъй като влъхвите се занимавали с науката за звездите, то Господ ги призовал с това, което било за тях  познат знак, подобно на рибаря Петър, когото изумил с множество риби (Лука. 5:5-8) и така го привлякъл към Христа...

Звездата се явила на влъхвите преди рождението на Господа, тъй като на тях им предстояло да употребят много време в път, за да могат да се поклонят, когато Той бил още в пелени...

Звездата, по Божие разпореждане, се скривала незадълго, та влъхвите да питат иудеите и да смутят Ирод, и истината да стане очевидна. Но когато излезли от Йерусалим, тя отново се появила и започнала да ги ръководи. Оттук също е видно, че това била божествена сила, а не обикновена звезда... Но защо се смущават иудеите? Те трябвало повече да се радват, защото на техния Цар (Христос) дошли да се поклонят персийци. Но злите хора наистина са безумни! Те не пожелали да изследват пророческите предсказания...

„Звездата... вървеше пред тях, докато дойде и се спря на мястото, където беше Младенецът". И това е било чудно знамение: звездата се спуснала и приближавайки се до земята, им показала мястото. Защото, ако им го е показала отвисоко, то как биха могли те точно да узнаят къде е Христос?... Тя не би указала на Христа, ако не се бе снишила и застанала някак над самата глава на Младенеца".

Ето такова е църковното предание за Витлеемската звезда. То ни най-малко не отрича научните наблюдения. Просто става дума за неща, стоящи над научната област.

Що се отнася до наблюденията на Йохан Кеплер например, то те безусловно запазват своя научен авторитет. Защото, какво би било чудно, ако неизказаното и непостижимо дори за ангелските сили пришествие на Бога в човешка плът, е намерило някакъв израз и чрез природните явления? Но нека не принизяваме и изопачаваме евангелския разказ, вярвайки повърхностно, че Витлеемската звезда е била всъщност Хелеевата комета или някое друго мъртво небесно тяло. Още по-малко да вярваме на изобилстващите „мистични" вестници и списания за метафизика, астрология, псевдонаука и прочее, които несъмнено ще излязат по празниците с нови и нови версии, учения и доказателства.

 

„Църковен вестник", бр. 51/1994 г.