Св. Синод на Велики Четвъртък 2018 г.
Продължение от ЧАСТ 1:
4. Приготвяне, варене и освещаване на мирото в Православната църква
а) Приготвяне...
б) Мироварението...
в)
в) Освещаване на мирото
На Велики четвъртък сутринта, в седем часа, се бие клепалото, по което време Светейшият патриарх, митрополитите и епископите се събират всички в катедралния храм на св. митрополия (Патриаршеската катедрала - бел. пр.). Един от свещениците полага началото на часовете: трети, шести и девети, както и на обедницата (изобразителните - бел. пр.).
През това време всички архиереи правят поклоните си (взимат време) пред св. икони и се обличат, след което започва вечернята. На „Господи воззвах" се полагат стихирите на Велики четвъртък и на дневния празник, както нарежда типикът.
Докато се пеят стихирите, патриархът, митрополитите, епископите и др. архиереи стоят в одеяния, по средата на храма: на „Слава... и нине..." излизат и свещениците с дяконите от олтара през северните двери със св. Евангелие, на вход, по обичая. След целуването на св. Евангелие от архиереите, дяконът, който носи св. Евангелие, произнася пред Царските двери: „Премъдрост, прости". Тогава започва пението на „Свете тихий" от всички Високопреосвещени и Преосвещени архиереи и от всички останали. Като се стигне до: „Достойн еси во вся времена...", патриархът благославя църквата с трикирия, по правилото. Тогава Преосвещените архиереи, Преосвещените епископи, Високопреосвещените митрополити, по двама, и патриархът влизат в олтара, допявайки песента „Свете тихий" около св. престол.
След изпяването на „Свете тихий", архиереите са около св. престол, а дяконът произнася: „Премудрость". Четецът, застанал по средата на храма, произнася великия прокимен: „Кто Богъ велий яко Богъ нашъ..." и другите стихове. Прокименът се изпява най-напред от архиереите в олтара, повтаря се откъм двата храмови клироса и завършва пак в св. олтар.
След свършването на паримиите се започват тропарите и кондаците на Великата неделя (Петдесетница - б. пр.). През това време патриархът кади в св. олтар и храма по реда; при връщане на патриарха в св. олтар се пее: „И нине" - кондакът на Петдесетница.
След това архиереите се събират около масата с мирото.
Дяконът (възглася): „Господу помолимся".
Духовенството (в св. олтар и навън): „Господи, помилуй".
Патриархът прочита първата молитва: „Изкупителю на нашата природа, Господи, Който взимаш и очистваш греховете на света, Агънче Божий и Господи, Небесен и Духовен, Христе, Боже наш, Ти, Който празнува и яде с учениците Си в горница изобразителната пасха, а чрез истинско нареждане установи душеспасителната пасха; Ти, Който от Богожертвено стремление се пренесе Сам в жертва на Бога Отца, като даде на учениците Си Твоето тяло и Твоята кръв - за изкупление на света, и заповяда извършването на това тайнство до Твоето второ пришествие; Ти, Който освободи от ковчега гълъба да донесе маслинената клонка - знамение на помирението и спасението, та чрез него да изобличиш тайната на благодатта; Ти, Който даде плода на маслината за извършване на светите тайнства; Ти, Който чрез Него изпълни древните с Дух Свети, а тия под благодатта съвършенстваш, - Сам благослови това помазило, и със силата, действието и слизането на Св. Дух го освети, та за всички, които бъдат помазани с него, да бъде помазило на нетлението, оръжие на правдата, обновление на духа и сърцето, избавление от всяко дяволско попълзновение - за слава на Тебе, на Единородния Твой Син и на Светия Дух, сега и всякога и во-веки веков."
Духовенството: „Амин".
Дяконите: „Господу помолимся".
Духовенството: „Господи, помилуй".
Първият митрополит прочита втората молитва:
„Боже Велики и Вишни, Комуто се покланят всички твари, Изворе на мъдростта, Дълбино на благодатта, необятна Бездно на милостта, Сам благий Господи на вековете и Боже на чудесата, Когото никой от тия, които Те гледат, не може да Те обозре, посети и чуй Твоите раби; Тебе молим, от Тебе просим, пред Тебе благоговеем (Тебе мили деемся - б. пр.), изпрати Твоя свят Дух и освети това помазило. Направи го да бъде то помазило на Светия Дух за радост, помазило на повторното раждане, помазило на светостта, царско одеяние, броня на храбростта, отдалечаване на всяко дяволско попълзновение, знак на освобождаване от изкушения, трезвост на сърцето, вечна радост; та всички, които ще бъдат помазани с него, като светят със светлината на небесните светила, без порок (повреда - б.пр.) или петно, да бъдат приети във вечния покой и да получат горното призоваване (елате отдясно на Мене..., защото гладен бях и ме нахранихте..." - б. пр.), с благодатта и благоволението на Твоя Единороден Син, с Когото си благословен заедно с Пресвятия Дух".
Духовенството: „Амин".
Дяконът пак излиза пред Царските двери и произнася малката ектения: „Паки и паки миром Господу помолимся" и пр.
Духовенството: „Господи, помилуй" и пр.
Патриархът (с висок глас): „Яко свет еси Боже наш..." и веднага се пее „Святий Боже"... Следва нататък по реда св. Литургия на св. Василий Велики.
А на Великия вход, със светите Дарове, преди излизането на дякона със св. дискос на глава, двама архимандрити понасят съда със св. миро, анагностите - по двама - вървят пред тях със запалени факли (големи, дълги свещи - б. пр.) и с рипиди, които носят нас св. съд; а дяконите, едни с трикири, други с кадилници, вървят също пред съда със светото миро и като излизат през северните двери, заобикалят амвона с възкласа: „Весь благочестивий православний..." (Светейшаго - б. пр.).
Хорът: „Амин".
И донасят съда с мирото до Царските двери, където го приемат Патриархът, митрополитите, епископите и архиереите, които го вдигат и полагат върху лявата страна на св. Престол. След това продължава Великият вход и св. Литургия по обичая.
След възгласа: „И да будут милости великаго Бога и Спаса нашего Иисуса Христа со всеми вами".
Хорът: „И со духом твоим".
Архидяконът - с висок глас: „Вонмемъ".
Патриархът открива съда с мирото, осенява го трикратно с кръстното знамение и започва да чете с повишен глас третата молитва:
„Господи милости и Отце светов, от Тебе всякое деяние благо и всякий даръ совершенъ дается: даруй намъ недостойним благодат во служение великаго сего и животворнаго тайнства, яко дал еси Мойсею верному твоему слузе, и рабу твоему Самуилу, и светимъ апостоломъ, и низпосли всесвятаго Твоего Духа на миро сие, сотвори е помазание царское, помазание духовное, жизни хранилище, освящение душъ и телесъ, елей радования, предтекший убо в законе, и возсиявший в новомъ завете, имже мазаху царей, йереев, архиереев и пророков, всек панея пакибития возраждаемих чрез апостолов, и сущих по них епископов и презвитеров до днес. Ей Владико Боже Вседержителю, покажи е нашествием Святаго покланяемаго Твоето Духа одежду натления, печат совершеннетворную, и на приемлющих светую Твою баню, воображающую божественое Твое именование, и Единороднаго Твоето Сина и Святаго Духа, во еже бити тем пред Тобою знаемим, домовним, гражданов, рабом Твоим и рабиням освящаемим душею и телом, и всякаго греха, избавляемим чрез покров одежди пречистия Твоея слави, и познаемим чрез святое сие знамение от святих ангел и архангел, и от всея небесния сили и страшним противу всех лукавих и нечестивих демонов, да будут люди избрани, царское священие, язик свят, запечатлений пречистим Твоим тайнством сим, Христа Твоето в сердцах своих носяще во обиталище Тебе Богу и Отцу о светем Дусе. Яко свят еси Боже нащ, и во святих почиваеши, и Тебе славу возсилаем Отцу и Сину и Святому Духу, нине и присно и во веки веков Амин".
Българският патриарх Неофит благославя св. миро на Велики Четвъртък 2018 г.
Хорът: „Амин".
Патриархът: „Мир свем"
Хорът: „И духови твоему".
Дяконът: „Глави вашя Господеви приклоните".
Хорът (късо): „Тебе Господи".
Патриархът (чете с повишен глас четвъртата молитва):
„Тебе Богу всех и Царю, вию сердца благодаряще приклоняем, яко достойних нас служителей бити божественим сим сотворил еси тайнам, и милост проповедуем, юже на нас обилно излиял еси и прияти освящение от Тебе, яко миро на главе, волим: зане миро излиянное, има Единородному Твоему Сину Христу Богу нашему, в Немже благоухается вес видимий и невидимий мир. Ти бо еси покланяемий и прославляемий, и Тебе славу и поклонение возсилаем Отцу и Сину и Святому Духу, нине и присто и во веки веком. Амин".
Хорът: „Амин".
След молитвата Патриархът, като осенява трикратно с кръстното знамение съда със светото миро, възглася:
„Освещается миро сие силою и дествием и наитием Святаго Духа во има Отца и Сина и Святаго Духа".
Хорът: „Амин".
Накрая Патриархът възглася:
„Се, бист миро сие миро освященное во има Отца и Сина и Святаго Духа".
Хорът: „Амин".
След това патриархът излиза от св. Олтар с трикирия и дикирия и благославя народа, а хорът в това време пее: „На многая лета, Светейший Владико". Патриархът влиза в св. олтар и св. Литургия продължава. А след показването и отнасянето на св. Причастие на жертвеника, отнасят се и се поставят там и съдовете със светото миро, където остават, докато светото миро се прелее в други, по-малки съдове - за съхраняване.
5. Миро от св. мощи
Различни са начините, с които Бог прославя ония, които Него със слово и живот са прославили. Едни Той удостоява с дара на чудотворението, - с Негова благодатна сила да изцеляват човешките телесни и душевни немощи, други - с нетление на св. мощи, които също стават извор на изцеления, трети - с изтичане на миро от телата ми и пр. С мироточие Бог прославил св. Великомъченика Димитрий Солунски, св. Великомъченица Варвара, св. Николай Мирликийски и др. Какво е мирото, изтичащо от мощи на свети божи угодници? Какъв е неговият състав? Какви са неговите свойства и предназначение? - Това е един още не напълно изследван и изяснен въпрос. Мироточението като проява на Божията благодат е свръхестествено явление. Поради това то не може да бъде обяснено по научен път. Фактът е на лице. Той е очевиден. Как обаче става - това ние не може да знаем. Изследванията на външните (физически) свойства на това мино, - относ. Тегло, гъстота, състав, цвят, мирис, трайност и др. - не ни са известни. Онова, което знаем е, че изтичането на миро не пресеква, че това миро е благовонно и че то е извор на изцеления. Знаем също, ако разбира се са верни историческите за това сведения, че това миро в някои изключителни случаи е било употребявано вместо обикновено св. Миро при тайнството Миропомазание.
6. Култът към св. Миро. Пазене и раздаване (получаване) на св. Миро
Мирото, осветено по установения начин и употребявано при тайнството св. Миропомазание е res sacra в собствен смисъл. То е носител на благодатните сили на св. Дух. Затова и то е на особена почит. То не може да бъде употребявано за друга цел освен за тая, за която е предназначено - за тайнствено помазание на новопокръстени, новоприсъединени към св. Църква, за освещаване на църкви и антиминси и за помазване на царе. То не може да служи за помазване в дни на полиелейни празници, макар и това помазване погрешно да се нарича миросване. Оке по-малко може да служи за козметични цели. Оттам и оная висока благоговейна почит към него, изразена в отношението на вярващите към чина на мироварението и мироосвещението и особено - към пазенето на осветеното миро.
Една такава светиня като св. Миро подобава да се пази и на съответстващо на светостта й място. В Цариградската патриаршия миротеката представлява параклис с постоянно горящо кандило. Мирото на Сръбската православна църква се съхранява в специална сакрестия в непоследствено съобщение с патриаршеския параклис. В съседство с миротеката е уместно да бъде и мироварната лаборатория, както и помещението за съхраняване на мироварните съдове и съоръжения. В случай, че св. Миро се повреди, добре е да се излее под св. Престол, а съдът да се изчисти с чиста хартия или плат, който след това да се изгори върху чист камък и пепелта да се изтърси под св. Престол. В случай пък, че се излее св. Миро, да се постъпи както е указано при изливане на св. Причастие.
Св. Миро в епархийските центрове трябва да се пази или в специална миротека в епархийския дом или в подходящо място в катедралния храм. Мирото в енорийските църкви трябва да се пази в специална съдинка, вложена в сребърна кутийка, поставена върху св. Престол или на Проскомидията. Съдинката, съдържаща св. Миро трябва да бъде добре означена с някакъв знак или буква, напр. „М" (миро), за да се различава от другата съдинка, съдържаща елей, който също се употребява за помазване при св. Кръщение. Втората съдинка може да бъде означена с буквата „Е" (елей).
Мирото се раздава от Патриарха при писмено поискване от епархийските архиереи. Последните го раздават на енорийските църкви. Така чрез символа на мирото се поддържа благодатно единение на вярващите с върховното им духовно началство. Само духовно лице може да раздава и носи (донася и отнася) св. Миро. При наливане на св. Миро (при раздаване) съответното духовно лице слага и съответните на чина му основни богослужебни одежди: архиереят - епитрахил и омофор, свещеникът - епитрахил и дяконът - орар. Всяка манипулация със св. Миро - наливане, отливане, преливане, почистване на съдове, в които е имало св. Миро и пр., съответното духовно лице извършва с дължимото благоговение и бдителност - да не би да се излее някоя капка от св. Миро на нечисто място и да се подложи светинята на оскверняване.
7. Кратък исторически преглед на приготвянето и освещаването на св. Миро в някои по-известни Православни църкви
Древноцърковната практика и правото на мироварение и освещение е преминала и е била въприета от Цариградската църква. Тук, както се спомена, се е разработвал, установявал и санкцианирал църковният богослужебен устав, църковният стил и практика. Тоя устав и тая практика са преминали от Цариградската църква в други поместни църкви, произлезли от Вселенската Майка-църква. Тая древноисторическа практика без друго ще да е намерила отражение и в другите инославни древни църкви.
а) В Руската православна църква
Нямаме данни за времето, от когато Руската православна църква е започнала да приготовлява и освещава миро. По предание, още при покръщението русите са получили от Гърция съсъд със св. Миро (алабастър), който после бил пренесен от Киев в Москва, както се предполага, от митрополит Фотий.
До неотдавна в Русия се е варило св. Миро на две места: в Киев - в Печерската ларвра и в Москва - в Успенския събор. Тоя факт ни навежда на предложението, че първом в Киев ще да са започнали да варят миро и то по времето, когато тук здраво се е устроил църковният живот. По-после, след падането на Цариград - новия (втория) Рим, когато вече е било въздигнато Московското княжество и центърът на политическия и църковния живот се преместил от Киев в Москва - третия Рим, и тук също започнали да варят св. Миро, без обаче да е престанало да се вари св. Миро и в Киев. В един древен книжен свитък от 17 в. се дават сведения за мироварните съставк, които били в практика до това време. Може, следователно, да се приеме като сигурно, че в 17 в. Руската православна църква вече е приготвяла сама св. Миро. От същия този документ се вижда, че броят на мироварните съставки по това време не е бил голям. В 1853 г. бил установен броят и видът на съставките - към 25-27. Напоследът той е още по-малък - дванадесет.
Чинопоследованието на мироварението и мироосвещението е почти същият, както и тоя на Цариградската патиаршия.
б) В Сръбската православна църква
Сръбската православна църква придобива самостоятелност в 1219 г. По всяка вероятност тя и след тази дата е получавала св. Миро от Цариградската патриаршия. В 1346 г., по искането на сръбския цар Стефан Душан и с решение на архиеп. Йоаникий и целия църковен събор, Сръбската архиепископия била възведена в Патриаршия без съгласието и признанието на Вселенската църква. По този случай Цариградският патриарх Калист I предал на анатема Душан, патриарх Йоаникий и целия събор, който провъзгласил Сръбската архиепископия за Патриаршия. Напълно допустимо е за времето, когато е траела схизмата, Сръбската православна църква сама да е варила и освещавала Миро. В 1879 г. Цариградската патриаршия признала автокефалността на Сръбската църква, но не и правото да освещава Миро - това право тя запазила за себе си. След възстановяване на Сръбската патриаршия в 1920 г. Сръбската православна църква започнала да вари и освещава св. Миро.
в) В Румънската православната църква
До 1885 г. Румънската православна църква официално е била подведомствена на Вселенската патриаршия. Тая година със специален томос Цариградският патриарх Йоаким IV признал автокефалността й. Но и преди тая дата румъните проявявали своята църковна независимост. На 25 март 1882 г. Православната румънска църква осветила миро. Оттогава и до днес тя сама си приготвя и освещава миро и благосклонно подпомага други по-малки църкви, като им доставя необходимото св. миро за техните нужди.
Източник: Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски", т. V (XXXI), 1, с. 1-34, С., 1955-1956
Електронен набор и снимки: Ангел Карадаков
Гл. редактор: д-р Десислава Панайотова
(Статията е публикувана със съкращения и с някои наложителни редакции).
