Свободни ли сме? Един въпрос, който твърде често звучи. Но какъв смисъл влагаме в него?
Нека си изясним какво разбираме под свобода. Очевидно е, че съвременникът възприема свободата като една по-широка възможност за избор. Изборът най-често е свързан с цикъла "работа-почивка-дом-семейство". В името на това се правят какви ли не компромиси от финансово, морално-нравствено и етично естество. Но какво се случва, когато сякаш всичко е получено или поне доближено? Какво става с първоначалните цели, когато са достигнати? Какво се случва вътре в нас? Имаме ли вече тази въжделена свобода или тя е фикция?
"Свободата" е дума, с която може много да се злоупотребява. Това и правим. Криворазбирането и най-разнообразните тълкувания дават широки възможности думата „свобода" да бъде ползвана като параван за всякакъв политически, идеологически, търговски и други видове „лов". Тази примамка през всички векове е вършела работа и така продължава и до днес.
Болшинството призиви, девизи, слогани, глави и алинеи се крепят именно на "свободата". Това може да бъде доста объркващо за много от нас, защото развитието на човека предполага невръстна възраст, период на узряване и зряла възраст. Отделна е темата за това кой колко успява да се развие и в каква посока. Във всеки случай, повечето хора на даден етап от живота си вече би трябвало да са усвоили някакви основни правила на поведение и съотнасяне на себе си спрямо останалия свят. Важно е да помним, че не всяко послание, ползващо думата "свобода" е полезно да бъде чуто и прието от всеки, защото може да нанесе непоправими щети на човешката душа. Това е причината, поради която трябва отблизо да разгледаме "архитектурата на свободата".
Учителите на Църквата
Нека първо сверим компасите си и видим какво ще ни кажат за свободата Енциклопедията на светоотеческите наставления и учителите на Църквата.
«Свободата е дарената от Бога способност човек да извършва волеви действия, свързани с непринудителния му избор на доброто. Бог сe явява височайше свободно Същество, защото Той действа независимо от каквато и да е необходимост или принуждение. Той избира какво иска и осъществява избраното както иска. При това Неговата воля има съвършена святост. Самият Той твори само височайше добро и благо, което изключва всяко зло така, както светлината изключва тъмнината.
Създаденият по Божи образ човек също притежава дара на свободната воля. Уподобявайки се на Бог, човек е призован да твори само добро и да израства в непрестанното си съединение с Бога като Първообраз и Източник на Добро. Чрез такова съединение свободата му трябва непрестанно да расте, защото Самият Бог е съвършено свободен.
Но след грехопадението човек е тръгнал по пътя на злото. Грехопадението се е случило поради злоупотреба със свободата на разумните твари. Бог е създал тази свобода да е добра и след като я дарил на хората не е поискал да я нарушава. След грехопадението обаче човек застава на най-ниската степен на свободата - свободата на избора между доброто и злото. Избирайки доброто, човек се бори с греха и се съединява с Бога, израствайки в свободата. Избирайки злото, човек става роб на греха - на порочните си страсти, освобождаването от които изисква извършването на подвиг със съдействието на Божествената благодат». (прев. авт. - Энциклопедия изречений Святых отцов и учителей Церкви)
Това ли е което наистина ние влагаме в думата «свобода»? По-скоро сме вглъбени повече в постигане на външната свобода, а вътрешната остава като един недостижим идеал, ако изобщо сме отчели съществуването на подобна възможност...
Ето какво казва светител Теофан Затворник:
"Определили ли сте какво точно искате, когато говорите за свобода? Вътрешната свобода няма какво да я търсите, защото тя вече съществува като неотделима принадлежност на духа. Тя не може да бъде отнета от никого. Излиза, че желаете външната свобода. Но помислете доколко е допустима и достижима такава свобода? Накъдето и да се обърнете вие ще бъдете заобиколени от същите свободи равноправни с вашата. Каквото и да сме намислили да правим, винаги трябва да съобразяваме действията си с другите хора, да се ограничаваме и, следователно, да притесняваме свободата си..."
Едва ли има какво да добавим към това. Може би е уместно да представим себе си в различни ситуации, когато пред нас стои изборът да прекрачим или не нечия територия в името на някаква въображаема свобода или не. Може би е добре да си спомним случки от живота ни, когато, мислейки себе си за прави, сме погазвали нечие друго право заради егоистични цели, въобразявайки си, че вървим по пътя на личната си свобода. Но ето какво казва свещеник Димитри Шишкин: „Погубваме душата си за някакъв призрачен миг на болезнено и срамно робство, сякаш за някакъв присмех, иначе обявен за свобода. Но всъщност я погубваме, само защото сме повярвали, че този миг е всичко, което имаме. Вярваме на бащата на лъжата, отхвърляйки истината".
Зовът на съвремието
Човекът, под гнета на собствената си плът и далеч от всяка мисъл за Бог, винаги е свеждал свободата до това да избира елементарни материални потребности или услуги. Угаждането на себе си в света на материализма и индивидуализма е достигнало до такива високи нива, че всяка нова технология или предмет веднага и безпрепятствено намира своя път до жадния за поредното улеснение или удоволствие потребител. Хората, „окопали се" всеки в своя куб с хиляди вещи, до такава степен са изпаднали в подчинение на същите, че спокойно могат да бъдат наречени съвременни роби. Всъщност, всички сме повече или по-малко такива, имайки предвид греховната ни природа и първичната склонност към леност. Именно поради тази причина развитието на науката и военно-промишления комплекс наред с всички ползи, които произтичат от тях, създават и една от основните предпоставки човечеството да става все по-зависимо от собствените си изобретения. А според древната китайска мъдрост: „който клекне - ще пълзи"...
Свобода или произвол?
Западната цивилизация през последните два века се озовава в една доста любопитна ситуация - тя е хваната в капана на собствената си представа за свобода. Стават все по-явни вътрешните недъзи, които верижно пораждат други проблеми не само в културен, но и икономически план. Глобализацията - друг криворазбран позив за свобода, вече започва да тежи на породилите и подкрепилите я със своето неумолимо смилане на всичко традиционно. Постмодернизмът и неолиберализмът чертаят нови контури и едро щрихират върху старите устои своя агресивен и извратен модел на живот - „свободен" избор на пол, „свободен" избор на сурогатен родител, „свободен" наркотичен транс, „свободно" 3D принтиране на огнестрелно оръжие*, „свободна" евтаназия... Всички следващи „свободи" произтичат от вече споменатите.
Всички следващи поколения ще имат все по-малък шанс за оцеляване - физическо и духовно. И това е нормално, защото неограничената свобода в този смисъл води до саморазрушаване на обществото.
Причините
Редица причини обуславят всичко горепосочено. На първо място стои липсата на любов.
Поради положителния комерсиален ефект любовта много често присъства терминологично в рекламните послания, защото това е което човек винаги търси за себе си - разбиране, съчувствие, помощ, комфорт - последното преведено от английски може да звучи и като „утеха"... Но тук е капанът на ловката подмяна на външната свобода с вътрешната. Удобствата на тялото срещу свободата на духа. Всичко, което искам за себе си, но не съм готов да дам дори на тези, които твърдя, че обичам. Всичко е в царството на егоизма, където истинските мерки за любов към ближния се свеждат единствено до конвертируеми „ценности" и взаимоизгодни сделки или „бартерни услуги". „Аз на теб - ти на мен".
Спасението
Има ли смисъл човек да бъде освободен в пустинята, без да му се покаже пътят към извора? Има ли смисъл да градим каменни жилища върху пясък? Кои са тези висши позитивни ценности, които могат да ни отвратят от самопогубването?
Ученият богослов проф. А. И. Осипов в един от трудовете си разглежда различните аспекти на разбирането за свобода. Най-главна роля има метафизичното разбиране, което според него изразява свободната воля на човека като Божи образ. «Свободата (истинската) представлява наличието у човека на способността да избира, да извършва вътрешен избор между доброто и злото. И тук не става дума за това дали той избира правилно или неправилно, дали греши или не, а за фундаменталното свойство на човешката природа - свободната воля. Тази свобода от християнска гледна точка е онова свойство на индивида, загубата на което довежда до пълна деградация на личността. Според християнското учение, никой няма власт над тази свобода - нито хората, нито обществото, нито демоните, нито Самият Бог. Особено страшно звучи последното: как така Самият Бог да няма власт над човешката свобода? Да. Това е една от най-сериозните и важни истини на християнството. Ако това не е така, в такъв случай и спасението, и гибелта на човека биха били определени от Бога. А християнството казва: Бог не може да ни спаси без нас самите, а именно - без нашата свобода, без нашето произволение. Ето тази възможност за вътрешно самоопределение на личността пред лицето на доброто и злото се явява едно от най-фундаменталните свойства на човека.»
Пресветата Дева първо дава доброволното си съгласие - това показва, че тя не е просто едно послушно оръдие, а участник в тайнството, съработник на Бога.
Ние, осъзнавайки какво притежаваме, сме длъжни да се научим как да ползваме този дар - дара на свободата. Този процес е свързан с послушание и дисциплина, защото няма как свободата да бъде само дар. Тя е задача, но също радост и привилегия.
Тук достигаме до най-важното - властта на човека над своите страсти и най-основното - властта над гордостта, която е коренът на всички страсти.
«Духовната свобода се придобива чрез правилен живот. Чрез него човек се приобщава с Бога, става съзвучен с Бога, подобен на Бога, преподобен на Бог. Апостол Павел казва: «Където е Духът Господен, там е свободата». Затова той нарича свободния човек «нов» за разлика от «стария» човек, живущия греховно нарича «роб». Роб на какво? На страстите. Когато умът, бидейки роб на похотта, не властва вече над чувствата, а става изпълнител на страстите: "... защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. /Рим. 7:15-20/" Тази мисъл е понятна за всеки и не изисква коментар» (проф. А. И. Осипов)
Съвременният свят ни учи на прекомерно фиксиране върху външните свободи - когато не е нужно да се вглеждаме в себе си, когато трябва да «бързаме да живеем», взимайки от живота всичко материално, до което можем да се доберем и с него и чрез него да измерваме нашата успешност по скалата на измислените от нас самите критерии - скалата на гордостта... Сладострастно взрени в бъдещите си придобивки, плячки и жертви, хората не забелязват как се превръщат не в свободни същества с извисени чувства и мисли, а в несвободни животни с първични инстинкти. Защото колкото повече някой се подчинява на страстите, толкова повече загубва първоначалния си облик на свободен и подобен на Бога. Но само Бог е свободен от греха. Августин Блажени казва: "Велика е свободата да си в състояние да не грешиш, но най-великата свобода е да не си в състояние да грешиш." Което значи, че пред нас стои напълно свободният избор от различни пътища: "Не мога да не греша" и „Мога да не греша". Избирайки второто, придобиваме шанса да крепнем във вярата, а значи и да вървим по пътя към: "Не мога да греша" - пътя към абсолютната свобода от злото.
«Признавайки ценността на свободата на избора, Църквата утвърждава, че тя неминуемо изчезва, когато изборът се прави в полза на злото. Злото и свободата са несъвместими.
В историята изборът на хората и обществата в полза на злото е довеждал до загуба на свободата и огромни човешки жертви. Днес човечеството може да тръгне по същия път, ако такива безусловно порочни явления като аборта, самоубийството, разврата, извращенията, разрушаване на семейството, култа към насилието и грубостта престанат да получават правилната нравствена оценка и се оправдават, опирайки се на изкривеното човешко разбиране за свободата.»(прев. авт. - из «Основи на учението на Руската Православна Църква за достойнството, свободата и правата на човека» http://www.patriarchia.ru/db/text/428616.html/)
Тогава Иисус казваше на повярвалите в Него иудеи: ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Иоан 8:31-32)«И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго» (Гал. 5:1)Снимка: OrthPhoto.net
