Ангелогласният протопсалт архимандрит Никодим (Каварнос) отново зарадва софийската публиката с незабравим концерт от византийски песнопения. С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил музикалното събитие се състоя в самото начало на Рождественския пост, 16 ноември, в зала „България“.
Завладяващият концерт в София включваше също и хор от талантливи наши псалти и духовници, които изпълняваха заедно с него вечните и духовно вдъхновяващи песнопения от древната православна музика, дарявайки на публиката незабравимо преживяване, обединяващо минало и настояще, в полет на душата към божествената хармония и красота.
Като концертиращ артист, архимандрит Никодим е носител на множество награди, включително и на ЮНЕСКО, за принос към историята и съхраняването на византийската музика.
С изявения протопсалт разговаряме за читателите на синодалните медии непосредствено след неделната св. Литургия, която по патриаршеско благословение той отслужи на 17 ноември в древния столичен храм „Св. София“.
***
– Ваше Високопреподобие, Вие концертирате, разпространявайки византийската музика по света. Какво усещане Ви носи това?
– Като начало искам да кажа, че много благодаря за днешната срещата с вас и съм дълбоко обрадван от обичта, която проявява към нас Българската патриаршия, Светият Синод, Българският патриарх, протосингелът на св. Софийска митрополия и всички вие, които сте нейни служители. Много съм радостен и щастлив, че имам възможността да се докосна до тази любов, да я почувствам. Аз ви нося в сърцето си, обичам ви и дълбоко ви почитам. Никога няма да забравя вълнуващите мигове и от предишния път, когато бях при вас и заедно осъществихме толкова незабравими и красиви църковно-музикални събития с изпълнения на византийски песнопения и химни.
Нашата музикална традиция, това което прави, е всички да ни обгръща и да ни обединява, да ни привежда под една обща прегръдка. Всички сме единославни християни. А византийската музика – и мелодиите, и химнословията ѝ, са прегръдката, която ни прави едно цяло и ни полага в едно огромно, топло, красиво и уютно обятие.
– Как започнахте концертите си по света? Как изначално Ви дойде тази идея, тъй като сега Вие сте един от най-ценените изпълнители на православна музика по света?
– Имаше един определен начален момент. Това беше, когато епископът на Сръбската православна църква Амфилохий (Радович), митрополит Черногорско-Приморски († 30.10.2020), поиска от мен да отида при тях – беше ме чул някъде на CD – и пожела да направя концерт в Сърбия. Това беше първото в моя живот концертно изпълнение извън Гърция.
Така за мен митрополит Амфилохий (Радович) беше архиереят, който ме поведе навън. После полека-лека, като чуваха един от друг – много им се харесваше това, което правя, въодушевяваха се със слушането на византийската музика – започнаха да ме канят първо из Сърбия, Черна гора, а после в Румъния, от там в Италия и по целия свят. Обходили сме света от край до край. Преминали сме всички континенти – от Азия до Америка. Това е, защото ни се отправят покани било от Поместни църкви, било от отделни лица, които искат да ознаменуват нещо значимо. И ние се отзоваваме с много любов на тези покани.
– Какъв е съставът на работната група, с която се осъществяват концертите?
– Част от групата се вижда и на самите концерти. Но има и такава, която работи зад сцената и не се вижда. Вчера например, половината група беше горе на сцената и я виждахте, друга част бе отзад, а още толкова бяха в Атина и работеха. Щастливи сме, че на практика сме един голям отбор. И той не е само в Гърция, а и в чужбина, и навсякъде по света, където на драго сърце се присъединяват, за да обгърнем земното кълбо и да пренесем песнопенията на Църквата по целия мир.
– Мисията на църковната музиката каква е според Вас?
– Мисията на Църквата е да проповядва Евангелието на народите. Аз, Никодим, както и всеки един псалт и църковен музикант или преподавател, съвсем не отивам някъде, за да се правя на апостол. Всеки човек на изкуството идва, за да предаде по свой личен, уникален и неповторим начин онова, което носи в сърцето си – своята любов към Бога – чрез музиката, чрез изкуството.
Така и ние идваме, за да предадем от своята радост. Защото православните християни сме човеци на Радостта. А Тя е Самият Христос. И аз съм тук, за да си предадем един на друг и заедно да си споделим тази Христова радост. Но, разбира се, винаги с благословението на местния митрополит, патриарх, епископат и духовенство на дадената Поместна църква.
– За нас е голяма радостта, че сте при нас, особено сега, в началото на Рождественския пост. Мнозина си пожелават да посещавате по-често България, защото вълнението и красотата на концертите Ви са несравними.
– Прави ми силно впечатление, че където и да отида, любовта на хората изпълва залите, от най-малките до най-големите. Няма да забравя концерта през 2019 година в София. Храмът „Св. София“ бе така препълнен, че нямаше място за всички и затова навън бяха поставени екрани, за изпълнилите площада. Вчера също залата бе пълна и препълнена.
Защо – може ли някой да ми каже, защо съществува толкова много любов към византийските песнопения?!
– С думи би било трудно да се обясни…
– Нека ви задам аз един въпрос! Харесва ли ви това, което чувате?
– Вълнението е огромно, чувството е неописуемо. Присъстващи на концерта споделиха: имахме усещането, че небесата са се разтворили и с Бога заедно архангели и ангели са се спуснали, и че серафимите са край нас…
– Това е силата на музиката! Така въздейства византийското песнопение. Това е, което неговото дело прави – не само свежда Бога към нас, а по-скоро ни открива Бога, Който е сред нас!
Та вчера концертът започна именно с изпълнението на ангелския победен химн (Επινίκιος Ύμνος): „Свят, Свят, Свят е Господ Саваот! Пълни са небето и земята с Неговата слава. Осанна във висините! Благословен е Идещият в име Господне!“ (Това песнопение, което пеем и до днес на св. служба, е песен на шестокрилатите серафими (евр. пламенеещи, огнени), която прор. Исаия, гл. 6, ст. 3, е чул в чудно видение. В нощта на Христовото рождение ангели възвестяват идването на Спасителя, като пеят: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).
Целият свят разбира езика на музиката. Дух Светий говори чрез песнопението. Той е Който разтваря сърца и умове. Много ми се иска да препоръчам на всеки идващ на такъв концерт, да затвори за малко очите си и да се пренесе в тайноведението на византийската музика, да се включи цялостно в концерта, отвъд онова, което вижда и чува, защото светът не е само това, което очите виждат и което ушите чуват!
– В продължение на тези мисли, нека попитам: посещавани ли са концертите ви от хора нерелигиозни?
– От много, мога да кажа, от твърде много. Идва множество народ, незапознат с тази музика. Много младежи, иноверци. Честно казано, идват хиляди хора, които не са особено църковни. Но въпреки всичко, те идват и преживяват мистагогичността на Църквата по един уникален, специфичен начин.
– Успяват да вкусят малко по този начин от блажената райска радост…
– Това е белегът, по който се разпознава какво трябва да се постига чрез църковната музика. Знаете добре като православни, че самата музика не е църковен догмат. Защото, ако тя бе догматическо учение, то би следвало да не се докосваме до нея по никакъв начин, а единствено и само да го проумяваме. Но именно понеже музиката не е догмат, е нужно тя непрестанно да се развива.
Тук следва да се обърне особено внимание! Всички онези, които считат византийската музика за догматическо учение, са еретици. Такова мислене не бива да се допуска, то е заблуда.
А ние сме сега тук с вас, защото обичаме това, което правим – обичаме музиката, обичаме песнопенията и ги предаваме на всички по възможно най-добрия начин. То е като всяко нещо, което се стараете да представите по най-добрия начин: вземаме най-добрия материал (което в случая е византийската музика) и правим от него най-добрия продукт, на който да може, вкусвайки от него, да се наслади целият свят!
– Благодаря Ви, че бяхте с нас, Ваше Високопреподобие! И се надяваме, скоро отново да ни зарадвате с ваш концерт в България!
Интервюто взе: Анула Христова
17 ноември 2024 г.
