„В християнството жената е човек втора категория" - не спират да повтарят този банален мит разни невярващи борци за справедливост в Църквата. Неотдавна и на свещеник Сергий Круглов му се случило да има среща с подобна събеседничка. Какви възражения могат да бъдат изложени срещу подобни твърдения?
Всички добре знаем какво събитие отбелязваме на празника Въведение Богородично в храма. За него е писано много - като се започне от споменаването му в древните апокрифни текстове на „Протоевангелие на Иаков" и „Евангелие на псевдо-Матея" и се стигне до забележителните тълкувания на светите отци, литургичните текстове и разказите в детски православни книжки.
Наскоро ми се случи да обсъждам това събитие по време на разговор с една позната, която е от онзи тип хора, четящи много за „тайните на Вселената" и „духовното", „знаещи всичко" за Църквата, без да са пристъпвали прага й, и обичащи при всеки удобен случай да водят спорове със свещеници...
- Аз съм християнка. Да, точно такава съм. И Бог винаги ми помага. На църква не ходя, нямам нужда от посредници. Съгласете се, че с всички тези празници, обреди, традиции се прикрива главното: вашата Църква е една феодална институция, която е време да бъде премахната или реформирана, защото се базира на потискане свободата на личността...
- В какво по-точно е засягана личността?
- Във всичко! Ето, вземете примерно унижението на жените.
- Разбирам... Навярно в храма някой ви е упрекнал, че нямате кърпа на главата си или сте с джинси? Или пък може би ви се е случило да прочетете някъде, че е бил провеждан църковен събор, на който отците са обсъждали дали жените имат душа...
- А вие откъде знаете това?
- Това касае и мен, както е писал класикът Нютон!... Става дума за често срещани неща в разговорите за Църквата - характерни теми за безпорядъчната й членска маса, простете за израза...
Да, грубото отношение, разбира се, е безобразие, без значение дали се проявява в храма, или някъде другаде. И проблеми във взаимоотношенията между хората вътре в Църквата действително не липсват. Но казвам това не в оправдание на проявите на грубо отношение, а за да уточня: Църквата все пак не е някакъв трудно достъпен резерват, не само мистично Тяло Христово, но също и неделима част от обществото.
В храмовете се молят същите онези хора, които пътуват в автобусите, редят се по опашките, и проблемите на църковния бит не са от специфично църковен характер, а са нашите общи проблеми. Ако с вас се отнесе грубо кондукторът в автобуса или медицинската сестра в поликлиниката, значи ли това, че поликлиниката трябва да бъде закрита или че автобусът трябва така да бъде преправен, че да се движи без двигател и колела?
Що се отнася до „унижението на жените в Църквата" и „ограниченията в свободата на личността"... Ето, наближава празникът Въведение Богородично в храма. Знаете ли за него?
- Ами, да, чела съм някои неща... Дева Мария била на три години, нейните родители я отвели в храма, за да бъде възпитавана там до навършване на пълнолетие, и тя още първия ден по чуден начин изкачила всички стъпала на високата стълба пред храма, а най-горе я посрещнал първосвещеникът...
- Да. И по своята същина това е един необикновен празник: един от онези празници на свободата, на същата онази невероятна свобода, която Бог твори със Своите закони... Първосвещеникът отвежда тригодишното момиченце във великия Йерусалимски храм. Там на жените било позволено да се молят само на строго определено място, там за всичко си имало строга организация, правила и порядки... А първосвещеникът отвежда момиченцето навътре, в самата сърцевина на храма, която се наричала „Святая Святих" и където бил ограничен дори достъпът за самите свещеници!
И той, и родителите на Мария, и всички присъстващи в храма си давали сметка: извършва се нарушение на приетия ред, но в случая то се оказва правилно, то е чудо и велико тайнство, сътворено от Самия Бог. Тайнството на свободата и любовта - същото това тайнство, което е заложено в основите на християнството. И като негово средоточие виждаме просто представителка на женския пол, Дева Мария.
Сам Бог нарушил такива наглед непоклатими Свои закони: никому неизвестно момиченце, едно като цяло безправно същество в древния свят, получило възможност да стане майка на Божия Син, нашия Спасител! Чрез нея Сам Бог се явил като човек в плът и кръв, Който впоследствие ще бъде разпнат на кръста като жалък роб и престъпник! След това ще дойде Възкресението, за което светът ще узнае отново най-напред чрез жени...
Според земните стандарти, всичко това носи привкус на нещо скандално и беззаконно, но от позициите на Бога то е изцяло в реда на нещата: заради любовта Си към нас Той в случая не отменя закони - не, Той като Законодател ни явява тяхната истинска същност и дарява свобода на тези, които дотогава живеели в робството на тлението, смъртта и греха.
Как би могла Църква, почитаща Пречистата Дева и Богородица, да подлага на унижение жената!... Елате в храма на празника Въведение и сама ще се убедите: храмът е пълен с жени. И там са ги отвели не попове-феодали, които са ги принудили насила да си надянат кърпи на главите. Те идват, водени от силата и крепкостта на вярата, която носят в собствените си души, и от любовта към Христа и Неговата Пречиста Майка. А освен това в православните храмове има жени, които са там не само за да се молят, не само да поддържат чистотата около свещниците. Много от тях са преподавателки в неделни училища, авторки на богословски книги, помощнички на свещениците в ред важни и нужни за Църквата дела.
Като цяло броят на жените в храмовете е по-голям от този на мъжете не само защото в наши дни броят на мъжката част от населението, за жалост, намалява, но и защото много мъже умират още в зряла възраст, други се пропиват... А също и поради една друга важна причина, която е налице още откакто съществува християнството: за Бога жената е едно по-понятно създание. Не само като разум, но и като сърце, като същност...
Нейната жертва е понятна за семейството, за децата, които трябва в мъки да роди, да отгледа и да ги предпази от злото, изобилстващо в света. Жената по своето естество е близка на Божията Майка, защото тя е отпуснала от обятията си Своя Син, заставайки после до кръста Му, за да бъде редом до Него, докато Той загива за всички нас. И за жената Бог е понятен, защото Той за нас се явява Отец, а ние - Неговите блудни, непокорни, страдащи и безкрайно любими чеда...
Дали след разговора ни моята събеседничка ще дойде на светата литургия, не знам. Нямах конкретно за цел да я привлека непременно да дойде в Църквата: иска ли - ще го направи; с принуждение, както е известно, човек не се отдава на молитви. А ние с вас непременно ще отидем, за да отпразнуваме Въведение на Пресвета Богородица в храма и да възгласим заедно с цялата Църква: „Днес е на Божието благоволение предобразът и на човеците проповядваното спасение: в храма Божи Дева тържествено се явява и на всички Христа предвъзвестява. На нея и ние велегласно да възгласим: Радвай се, изпълнение на Жизноподателния промисъл".
www.pravmir.ru
Превод: Анжела Петрова
