В Евангелието по Лука Господ ни разказва една притча за неразумния богаташ, който прибрал богата реколта. И после взел да размишлява какво да направи с такъв голям урожай - толкова огромен по своето количество че не се побирал в предишните житници. Накрая решил да събори житниците си, да съгради по-големи и да събере там всичките си храни и блага, а след това да каже на душата си: „Душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се." Но Бог му рече: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?" (срв.Лк.12:16:20).
Богатството, за което ни говори Спасителя, не е материално, а тук се засяга проблемът за онази духовна тиня, с която са затлачени нашите души.
Душата можем да я сравним с бездънен кладенец, изпълнен в основата си с чиста, изворна, лековита вода. Но навсякъде из нея плуват нечистотии, тиня, мътилка. Всичко това предизвиква гнилота, която така отравя водата, че я прави негодна за консумация. Достъпът до истинската вода става невъзможен поради огромните наслоения от самодоволство, изпълващи нашата душа.
Всичко, което ни отделя от Господа: нашата гордост, гневливост, малодушие, маловерие, това всъщност е онази тиня, която прониква в чистия извор жива вода, вложен от Господа в душата на всеки човек.
Всеки човек носи у себе си образа Божий. Този драгоценен, чист, благодатен източник, предвиден да носи радост на хората в общуването им помежду си. Но ние сме само едни ограничени, самодоволни богаташи, които са натрупали най-вече недостатъци и осъдително отношение към всички останали хора. Ако носиш в себе си някаква тъмнина, и у другите няма да видиш светлина, а ще виждаш все същата тъмнина и ще си мислиш, че всички останали са такива, какъвто си и ти самият. Подобен род богатство ограбва човека, лишава го от истинската радост на живота и, което е най-страшното, отнема му възможността да наследи Царството небесно. Греховното богатство на практика отравя както собствения ни живот, така и живота на всички около нас.
По своя смисъл празникът, който днес празнуваме, е самата противоположност на разказаното в тази притча.
Притчата е предупреждение, отправено към всички нас, а Пречистата Дева, душата на която никога от нищо не била помътнявана, изпълнила цялата вселена с благост, чистота и красота. Нейните родители, светите праведни Иоаким и Анна, получили дар от Бога - просената от тях рожба, - и те отдават този дар отново на Бога, довеждайки в храма това забележително дете, защото всичко, което ни е от Бога, трябва да го посветим на Бога.
И ето, извършило се велико чудо: Божествената Отроковица, Пречистата Богородица, която тогава била само на три годинки, сама изкачила всички стъпала по стълбата пред храма, преминала през целия храм и влязла в Святая Святих, според това, което знаем от Преданието.
Възможно е да става дума за някаква алегория, защото е трудно човек да си представи как в онзи Йерусалим, изпълнен с фанатизирани люде, юдеите биха допуснали някой да влезе в Святая Святих. Право да влиза вътре имал само първосвещеникът, и то веднъж годишно. Сигурно тук е налице някаква тайна: може би ангели Божии са покрили пречистата Отроковица от погледите на фанатизираните юдеи. Нищо чудно да е било така, като се има предвид, че влизането в Святая Святих, това било движението на нейната душа към Бога като вид навлизане на Пречистата в тайнствения Божествен живот, към който тя била устремена още от самото начало.
По своето естество ние сме същите като Пресвета Богородица: тя е дъщеря на обикновени родители - праведни, но обикновени хора. И тя самата, тъй като притежава същото естество като нас, издига човешката природа до висотите на богообщението. Празникът Въведение Богородично в храма на практика полага началото на нашето спасение.
От деня на настоящия празник, а църковният ден получава начало от предната вечер, вече започваме да пеем рождественските ирмоси: „Христос се ражда...", защото този празник се превръща в преддверие на нашето спасение. И ето, той призовава всеки, според дадените му от Бога сили, да се стреми към очистване на душата, богообщение и ревностно усърдие да принасяме и на останалите онази радост, която ни дарува благодатта Божия. Тя се влива във всеки човек, стига той да я търси и да се труди да очисти душата си - този свой кладенец - от цялата тиня в нея.
Да даде Бог настоящият празник да просияе в душите ни, да даде Бог и ние, с Божия помощ и по молитвите на Божията Майка, да се очистим, просветлим и достойно да посрещнем великия и пресветъл празник Рождество Христово. Амин.
www.pravmir.ru
Превод: Анжела Петрова
