05 октомври 2024, събота

Св. мчца Харитина. Св. свщмчк Дионисий, еп. Александрийски
church

Православна мисъл

ВЪЗНЕСЕНА ОТ ГРОБА НА НЕБЕТО

UspenieBci_Palama.jpg

Словото ми към вас, възлюбени, се породи и от любов, и от необходимост. И не само защото желая това спасително слово да достигне боголюбивия ви слух и да нахрани вашите души, но и затова, че е необходимо заедно с похвалните църковни песнопения и ние да говорим за величието на Пресветата Божия Майка и Приснодева. Все пак, словото не може да постигне онова, което е по-високо от думите, както и окото не може продължително да съзерцава слънцето. При това затруднение любовта ни към Божията Майка се изразява предимно чрез песнопенията.

Ако е „скъпа в очите на Господа смъртта на Неговите светии" (Пс. 115:6) и „споменът за праведника ще пребъде благословен" (Притч. 10:7), то колко повече паметта на Пресветата Приснодева, най-святата от всички свети, подобава да възвеличим с изрядна похвала.

Днес празнуваме светото Успение, приставяне, чрез което светата Дева надминала несравнимо ангелите и архангелите - силите небесни по своята близост до Бога и сбъдналите се предсказани чудни дела. Защото за нея пророкували боговдъхновените пророци, за нея - великото чудо на вселената - Приснодева и Богородица.

Царят на всичко пожелал тайнствената й красота, както предсказал св. пророк Давид, и в нея се вселила въплътилата се сила на Всевишния, показала Своето присъствие не чрез мрак и огън, както при боговдъхновения Моисей, и не чрез буря и облаци, както при св. пророк Илия, а непосредствено, без каквото и да било прикритие силата на Вишния осенила пречистата и девствена утроба. Така неизказано в нея се вселило и от нея произлязло облечено в плът Словото Божие, „яви се на земята и живя между людете" (Вар. 3:38), като обожестви нашата природа. В това тайнство, по думите на светите апостоли, „желаят да надникнат Ангелите" (1Петр. 1:12). И в това се заключава чудната прослава и пречестна слава на Пресветата Приснодева.

А кое слово би могло да изясни онова, което произлезе след неизказаното раждане на Словото? Защото чрез нея се извърши снизхождението на Словото Божие, а тя се прославя по достойнство заедно с Него, прибавяйки чудо към чудото. След Възнесението Господне тя, по дадените й от въплътилия се от нея превъзходен ум и слово, като че се съревновавала с Него по извършваните многообразни подвизи, а също и в грижите си за целия свят. С насърчаването към проповедниците на Словото по всички земни краища за всички станала единствена опора и утеха, всячески подпомагала евангелското благовестие. Затова и нейната смърт била живоносна, споменът за нея е радостен празник и всемирно тържество.

Нейният божествен Син приел богоносния й дух; не след много време чрез Него и тялото й било пренесено във вечната небесна обител - благоволение напълно справедливо и подобаващо. Така тя станала посредница между Бога и човешкия род, чрез нея Бог станал Син човечески, а човеците - синове Божии. Земята направила небе и обожествила човешкия род. Като се преселила от земята на небето, изпълнило се Давидовото пророчество: „Застана царица Теб отдясно в офирско злато" (Пс. 44:10); сиреч, с боголепното й тяло, преукрасено от много добродетели, богопрославено в небесните обители. Земята, гробът и смъртта нямали власт да задържат докрай живоначалното и богоприемно тяло - по-дивно от небето, жилище на Невместимия.

И наистина, ако душата, обладана от благодатта Божия, оставя земното и се възнася към небето, и ние вярваме в това, то как да остане невъзнесено от земята на небето тялото, не само приело, но и родило и явило на света Единородния и предвечен Син Божи - неръкотворен извор на благодатта? Как може да се превърне в пръст и се предаде на тление тази, която още бидейки тригодишна, преди да се всели в нея Пренебесният, неродила още Въплътилия се, пребивавала в Святая святих? Апостолите имали и доказателства за нейното възкресение от мъртвите - само плащаницата и погребалните повивки били останали в гроба и само тях намерили дошлите да видят гроба - точно както станало по-рано с нейния Син и Господ. Не било обаче необходимо още известно време тя да пребивава на земята, както Спасителят. От гроба тя била възнесена в пренесено жилище, откъдето сияе със светозарен божествен блясък и освещава земното си наследие, поради което всички верни й се покланят, възхвалят и възпяват.

Кое слово може да опише боголепната твоя красота, Богомайко Дево? Невъзможно е с разсъждения и думи да се изрази твоята същност, всичко у тебе превъзхожда ума и словото. Но да те възпяваме е необходимо. Ти си вместилище на всички благодатни дарове и пълнота на всяка праведност, отображение и одушевен образ на всяка благост и доброта, слава на земнородните, радост на небесните сили и похвала на всички твари.

О, Дево божествена! Как да прославя тебе - съкровищницата на Славата? Чрез тебе се просветлява зрението на разума, просвещава се духът с осенението на Светия Дух. Ти си хранилище и съсъд на благодатни дарования, които Владетелят на неизчерпаемите съкровища ти е предоставил милостиво да ни обдаряваш. Удостой ни изобилно с тях. Дарувай ни избавление от всяка беда. Ти виждаш колко много сме угнетени от външни и вътрешни смущения. С твоята сила преобрази всяко зло към добро, в страданията бъди ни на помощ и облекчение, като щедро облагодатяваш душите и телата ни за всяка потреба. Направи ни достойни за тези благодеяния, та укрепявани и спасявани чрез твоята благодат да прославим въплътилото се от тебе за нас предвечно Слово, с безначалния Му Отец и животворящия Дух сега, винаги и в безкрайните векове. Амин.

Из „Беседа за всеблаженото успение на пренепорочната наша Владичица и Приснодева Мария"

Превел със съкращения: †Л.Е.Н.

„Църковен вестник", бр. 32/1993 г.

***

СРОДНИ ТЕМИ:

ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, ЦВ

НА СМЪРТНИЯ ОДЪР НА ВЛАДИЧИЦАТА, †Архиепископ ДИМИТРИЙ ХЕРСОНСКИ

СМЪРТТА И УСПЕНИЕТО, Ангел ВЕЛИЧКОВ

Защо се пости по време на Богородичния пост, Антиохийска православна църква