Необятно е чудото на настоящия спасителен празник. То превишава всякакво витийство на словото. Никакъв език не е в състояние достойно да изрече благодеянията на Разпнатия! Защото извършвано ли е някога такова нещо, каквото ние сега виждаме с очите на вярата? Чий ум някога си е представял, чие ухо е слушало и око е виждало това, което сега Иисус Христос дарува на света?
Никога още слънцето не е осветявало позора на дявола, осъден чрез дървото; никога кръст не е изкупвал света от проклятие. Никога това изкупление не се е купувало с цената на 30 сребърника, никога досега Животът не е висял на дърво. Никога гроб не е вместявал в себе си Разрушителя на смъртта. Никога светът не се е украсявал с такъв живоносен Гроб. Никога досега Агнецът Божи, взел греховете на света, не е бил полаган на олтар!... Едва тогава, когато Бог приел образа на човек и Създалият с пръст човека Сам се облякъл в тази пръст, плътта Му станала за нас живот, а кръвта - цена на изкуплението и залог на Св. Дух!
Като предвиждал този благословен ден, пророк Исаия възклицава: „В онзи ден Бог ще възсияе със слава на земята". В кой ден? В този, когато Той, като възприеме безсеменно от Дева плът и чрез това не измени на Своето Божество, ще стане човек. Когато смъртта ще отхвърли Този, Когото погълнала без да Го познава. Когато гробът ще стане извор на живот и възкресение, когато пленът ще роди свобода!
Трябва ли да се говори повече? Когато въчеловечилият се Бог Слово, Който по плът бе разпнат на кръста, ще яви именно на него могъществото и властта на Своето Божество!
Но кажи ни, пророче Божи, как Бог ще възсияе със слава на земята? Нима в цялото сияние на Божеството, без да се облече във вещество, без да стане съпричастен на плътта?
Не! Не би могъл да понесе взорът лъчите на Божеството! Не би излязъл тогава дяволът на борба, смъртта би се уплашила от Твореца и не би дръзнала да погълне естеството, непричастно на тлението. Защото адът трепери от недосегаемото Божество и не може без трепет и ужас да гледа Този, пред Когото и серафимите закриват очите си! Затова необходимо било да се забули Божеството - не защото Самото То имало нужда от това прикриване, а защото е трябвало да се прикрие нашата неправда. Така То се скрило, но не под покрова на Мойсеевото покривало, не под покрова на старозаветните изкусно изтъкани завеси, не се облякло в златното очистилище и в ръкотворните херувими, защото всичко това било дело на изкуството. Добрият Пастир се облякъл в овча кожа, та така да привлече алчността на хищния вълк!
От това обаче се съблазнил юдеинът, казвайки: „Няма да повярвам, че непричастният към никакво вещество Бог се е явил в плът и пострадал". Но ако ти не слушаш своя закон и лъжливо тълкуваш пророците, ако отхвърляш евангелистите и пренебрегваш свидетелството на апостолите, то ела, попитай природата кого тя ще изповяда в Разпнатия по плът.
- Слънце, кажи ни: защо потъмни лъчите си при разпятието на Господа? Нима заради това, че на кръста висеше обикновен човек? Но защо с теб не се случи същото, когато умираше праведният Авел?
- Небе, защо посред бял ден се покри с мрак, когато бе прободено реброто Господне? Ако това беше обикновен човек, защо ти не помръкна така, когато убиваха с камъни Навутей?!
- Земьо, защо се потресе при кончината на Спасителя на кръста, ако това не беше Бог? Защо ти не потръпна, когато пророк Исаия бе прерязан с трион от Манасия?
- Храме, защо се раздра завесата ти, когато Иисус Христос предаде духа Си? Нима защото на кръста умираше обикновен човек? Но защо тогава не се раздра завесата, когато в тебе се проливаше кръвта на праведния Захария?
- Не! - отговаря цялата природа. - Ние оплакваме смъртта не на служебно и сътрудничещо ни същество, а потръпнахме от вида на жестоките терзания на нашия Господ.
- Това беше моят Господ - възкликва небето, - Който ме преклони и слезе.
- Това беше Бог, разпнат на кръста - възкликва слънцето, - и при вида на Неговите страдания аз затъмних от страх лъчите си, а земята потрепери.
- Това беше Този, в служба на Когото аз бях посветен - възкликва храмът, - и като не можах да понеса страданията Му, разкъсах от скръб ризата си.
Накрая се чува вопълът и на самия ад:
- Слезлият в мене не беше обикновен човек. Само аз си зная колко пострадах от Него. Аз мислех да уловя обикновен пленник, а намерих всемогъщия Бог!
- Необходимо ли е да се питат небесните сили, хорът на ангелите и архангелите: „Кой е Този страдащ по плът и възкръснал?" И те заедно с пророка признават:
- Господ на силите, Той е Цар на славата!
- Нему подобава чест и слава во веки веков. Амин.
