„Осанна, благословен Идещият в име Господне" (Марк. 11:9)
Братя и сестри,
Днес ние честваме влизането на Господа Иисуса в Йерусалим. Народът нарича този ден Цветница или Връбница, защото го свързва с посрещането на Иисуса Христа от въодушевения народ, който носел в ръце палмови клонки. Ние пък държим клонки от върба и цветя. Ето как станало това:
След възкресението на Лазар, шест дни преди Пасха Иисус Христос отишъл на вечеря у сестрите Марта и Мария. „Голямо множество юдеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина юдеи ги напускаха и вярваха в Иисуса. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле" (Йоан. 12:9-15).
„Някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат" (Лука. 19:39-40).
Такъв бил триумфалният вход на небесния Цар в светия град Йерусалим. На Господа Иисуса подобава прослава в целия свят и обожаване в небесните висини, а Той дошъл съвсем непринудено и скромно на осле. Той търсел скромността, а народът го славил. Постилали пътя Му с дрехите си и палмови клонки. Възрастни и деца подемали и огласяли въздуха с древната песен: „Осанна Сину Давидову, благословен е Идещият в име Господне!" (Мат. 21:9).
Да допуснем, че е имало някога репортери, жадни за сензации, които са искали да отбележат това влизане на Господа в Йерусалим. Те биха телеграфирали по най-бърз начин своите впечатления за „най-новото" с големи букви: „Днес стана най-куриозната шега!" - Един цар влиза в своята столица, качен на осле, а гражданите кършеха палми и го приветстваха с вик: Осанна!" Не би ли било това и днес у нас също най-куриозното и най-смешното? Но това трябва да е било и тогава неестествено. Царските процесии тогава ставали с подобаващо величие. Имало е царски колесници, украсени с резби и цветя, коне с везмо, кочияши, официално облечени войници, които пазели царските особи. Господ Иисус бил лишен от всичко това. Той влязъл в светия град, качен на животно, което ползват най-простите хора.
Истината е тази, че винаги, когато сме търсели в Иисуса Христа нещо велико, внушително, ефектно за този свят, Той стои пред нас в унизителна дреха. Той ни разочарова.
Кой е Той? - Тъй са питали някога, с поклащане на глава, критично раздразнени официалните кръгове в Йерусалим? Кой е Той? - Така се питат и днес мнозина. Кой е Той? - Явно е, всеки трябва да си даде отговор. Объркани и многообразни са мненията на Него. Христос - обикновен човек ли е или Пратеник на Небето? Трябва ли и днес да бъде славословен; на днешния ден да бъде приветстван с живи клонки и цветя, или да бъде поставен в музей, като спомен от миналото?
Чудното е, че ето вече две хиляди години Той е бил почитан от народите. Христос сега, някога и винаги остава загадка на историята. Той е безпокойство, което хората не могат да изоставят. Когато преценяваме някоя личност, ние се ръководим от делата, думите и настроенията и най-вече от намеренията й. Когато Христос влизал в Йерусалим, въодушевената тълпа Го посрещнала благодарна от всичко в Него. Делата Му били святи. Той не сторил никому зло. Лекувал телесните и душевните страдания. Проповядвал едно учение, което надминава човешкия ум. Учел хората на обич и саможертва. Едно не могли да разберат само у Него: евреите виждали в Негово лице Онзи, Който може да поведе масите и да стане цар, да ги освободи от робството. А Той - кроткият духовен Цар предложил на света не меч, не война, а мир и любов, не омраза и жестокост, а благословение и радост.
Ето затова Господ Иисус Христос е дошъл така скромно, затова е избрал най-простия начин на влизане в свещения град, качен на кротко, необяздено осле, за да донесе мир на света. И днес, когато ние християните носим в ръце върбови клонки, посрещаме Христа Господа, Който идва при нас да ни освободи от злото и размирието.
Всеки ден ни потиска страхът от онова, което научаваме от радиото и вестниците - съобщения за войни, бомбардировки, избиване на мирни граждани, глад и мизерия. Над всички тези човешки страдания, изпитания и разочарования се явява живият и действащ в историята мирен небесен Пратеник, Който навлиза в нашия живот. За вярващите хора Иисус Христос е Царят на светостта. Той е Праведникът Който и сега създава правилния и добър ред между Себе Си и човеците. Той прави възможен един справедлив и добър порядък на мир и обич между хората. Когато Той влезе в душите на хората, те се променят и вече не те, а Той се проявява чрез тях.
Братя и сестри,
Господ Иисус Христос не се налага на никого със сила. Не властта и външният блясък са Го направили Цар и владетел на вековете, а неговата божественост и святост. Затова към Него винаги ще се отправят молитвени и благодарствени погледи. На Него ще се пее: „Благословен е Идещият в име Господне (Мат. 21:9). Пред Него ще коленичим и ние и ще Му поднасяме цветя. Амин!
