Какво е за нас днес водата? Едно от необходимите удобства на живота, удобство достъпно, механизирано и евтино. Отваряме крана и тя потича... Но за да разберем защо в продължение на хилядолетия именно водата е един от най-важните религиозни символи, ние трябва да възстановим в себе си почти загубеното от нас чувство за космоса, защото за древния човек водата била не нещо друго, но символ на самия живот и на света като живот. И наистина - водата е условие за живота: може дълго време да се издържи без храна, но без вода човек умира, следователно той е жадно същество. Чистотата е невъзможна без водата, следователно тя е символ на чистотата и очистването. Жизнеността, чистотата, както и красотата, силата и мощта, които изразява водната стихия, като че ли са вплели в себе си бездънната синева на небето. Точно това усещане и по-точно преживяване на водата от човека я поставя в центъра на неговите религиозни представи.
Влезте в храма в навечерието на Богоявление, когато се извършва Великият водосвет, вслушайте се в словата на молитвите и песнопенията, вгледайте се в обредите и ще почувствате, че това не е само един древен чин, но нещо, което както пред хиляда години, така и днес говори за нашия живот, за нашата жажда, за нашия вечен и неугасващ копнеж към очистване, възраждане и обновление. Водата напомня за първия ден на сътворението, за който в Библията е казано: „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божи се носеше над водата." (Бит. 1:2) И ето, че прозвучават словата на хвалата и благодарението: „Велик си, Господи, чудни са Твоите дела и нито една дума не е достойна да възпее Твоите чудеса." Отново сме в началото. Човекът отново е изправен пред тайната на битието и отново усеща света в неговата красота и хармония като Божи дар, за който той благодари. В това хваление, благодарение и радост той става истински човек.
Радостта на Богоявленския празник се състои в космическото преживяване на света, във вярата, че всичко всякога може да бъде умито, очистено и възродено. Колкото и да е омърсен и размътен нашият живот, в каквото и благо да сме го превърнали, очистващият поток на живата вода винаги е възможен, защото в човека не е умряла и никога не може да умре жаждата за небето, за доброто и за съвършенството - жажда, която единствена наистина го прави човек. „Велик си Господи, чудни са Твоите дела и нито една дума не е достойна да възпее Твоите чудеса..."
Кой е казал, че християнството е унило, задгробно и тъжно, че то отделя човека от живота и го унижава? Вижте каква светлина и каква радост се излъчват от лицата на хората, когато звучи ликуващият псалом „Гласът Господен над водите", когато свещеникът поръсва храма с осветената вода, как нейните бляскави капки летят като че ли по целия свят, който отново се превръща във възможност, обещание, материя на тайнственото чудо на претворяването и преображението.
Самият Бог в образ на човек влезе в тази вода и съедини себе Си не само с човека, но и с цялата материя, като я направи светла, светоносна и изцяло насочена към живота и радостта. Всичко това не може нито да се преживее, нито да се почувства без покаянието, без това, което на гръцки се нарича „метаниа", без дълбока промяна в съзнанието, без обръщането на ума и сърцето, без способността всичко изведнъж да бъде видяно в нова светлина. Именно такова покаяние проповядвал Йоан и именно то направило възможно в образа на идещия към Йордан Иисус да бъде видян и приет с любов Самият Бог, Който отвека възлюби човека и превърна заради него целия свят в образ на Своята любов, вечност и радост.
Превод: Огнян РАНГАЧЕВ.
„Църковен вестник", бр. 1/1995 г.
