Максимиан и Максимин, царе нечестиви, разпратиха по цялата империя повеление: всички християни, които вкусят от идолските жертви, да бъдат свободни, а които не искат - да бъдат осъдени.
Имаше един воин Теодор в Мармаритския полк на пълководеца Вринка. Когато принуждаваха Теодор да принесе жертва на идолите, той рече пред целия полк: „Аз съм християнин и имам заповед да не принасям жертва на лъжливите богове, защото имам Иисус Христос за истинен Бог и небесен Цар". Пълководецът Вринка му каза: „Послушай ме Теодоре, принеси жертва на боговете като истински воин". Отговори Теодор: „Воин съм на Иисуса Христа и никому другиму". Като видяха твърдостта му, хвърлиха го за някое време в тъмница, та дано някак преклонят главата му. Но Теодор незнайно как се изплъзна от затворническите пазачи и успя да подпали нечестивото идолско капище. Когато донесоха на градоначалника Публий, той призова пред себе си светията и гневно му рече: „Защо вместо да принесеш жертва на богинята ни, си й принесъл огън?" Отвърна свети Теодор: „Не се отричам от делата си. Запалих вашата богиня, която има толкова голяма сила, че изгоря в огъня." Тогава управителят нареди да го бият, но Христовият воин търпеше и крепнеше с надежда за живот вечен. Отново го хвърлиха в тъмницата и нищо не му даваха да яде. През нощта му се яви Сам Господ и му рече: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе. Не вкусвай от земната храна и питие, защото скоро ще придобиеш вечния живот с Мен на небето". След това дивно небесно посещение Теодор се възрадва духом и започна да пее, а голямо множество ангели ум пригласяше. Тъмничарите, като чуха сладостното пеене, притекоха се към вратата на килията му и видяха през прозорчето Теодор, обкръжен от цял сонм белоризци. Уплашени, те известиха на управителя, който също чу пеенето, но като влезе в килията, не видя никого освен Теодор. Обхванат от страх, той нареди да дават на затворника по малко хляб, но онзи не искаше изобщо да вкуси.
Даже и чудесното ангелско явление не разтопи каменното сърце на управителя и той подхвърли Теодор на нови мъки, та да го склони да принесе идолски жертви. А светията му рече: „Нечестивецо, не се ли боиш от Бога, Който ти е дал тази голяма власт. Принуждаваш ме да оставя живия Бог, чрез Когото царуват царете и да се поклоня на бездушните камъни". А управителят пак го пита: „Какво, с нас ли ще бъдеш или с твоя Христос?" Рече му Теодор с голяма радост: „С моя Христос бях, съм и ще бъда. Прави с мен каквото искаш". Тогава градоначалникът го предаде на смърт чрез огън и в пламъците на кладата светият Христов воин предаде Богу душата си.
След много време на престола се възцари отстъпникът Юлиан. Той намисли тайно да оскверни Христовите люде. Като знаеше, че в първата седмица на Великия пост те най-внимателно се очистват от греха, той заповяда на Константинополския епарх да прибере всички храни и напитки от тържищата и да изкара за продан само такива, които предварително са напръскани с идоложертвена кръв, та християните, като ядат от тях, да се осквернят. Епархът склони на нечестивата кесарева повеля. Всевиждащото Божие око обаче разруши това престъпно коварство и изпрати светия страстотерпец Теодор, който се яви пред Константинополския архиерей, докато онзи спеше и му каза: „Стани и събери Христовото стадо и им кажи да не ядат от храната на тържището, защото е осквернена с идолска кръв. За храна яжте коливо - варена пшеница с мед". Когато архиереят го попита, кой е той от Христовите люде, светият отговори: „Аз съм Христовият мъченик Теодор и съм изпратен сега от Него да ви помогна". Като каза това, стана невидим, а архиереят възвести на паството си каквото видя и чу и като варяха коливо, опазиха се от идолско осквернение. Оттогава Христовите люде установиха през първата седмица от Великия пост, в събота, да ядат коливо, като благодарят на Бога и почитат Неговия раб свети Теодор.
„Църковен вестник", СИ, бр. 9, 1993 г.
