27 януари 2023, петък

* Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст (Тип. с. 196)
church

Православна мисъл

ЗА МОЩИТЕ НА СВ. МАКСИМ ИЗПОВЕДНИК – НОВИ РАЗКРИТИЯ В ГРУЗИЯ

MmIzpvdk1.JPGНа 23 и 24 февруари 2011 г. в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" се състоя българо-грузинска научна среща. Основният инициатор на събитието бе преподавателят в Богсловската Алма матер доц. Иван Христов.

Сутринта на 23 февруари в изпълнената с преподаватели и студенти зала 8 деканът доц. д-р Трайчев приветства първата по рода си научна среща между богослови от двете православни страни - Грузия и България. В нейната първа част, след докладите на специалистите по канонично право, думата бе дадена на Негово Високопреосвещенство Цагерски и Лентехски архиепископ Стефан (Калайджашвили), титулуващ се „пазител на гроба на свети Максим Изповедник", за да представи направените от него изследвания върху мястото на заселване, смъртта и погребението на св. Максим Изповедник.

Архиепископ Стефан представи новите разкрития и археологически изследвания относно гроба и мощите на Изповедника на вярата увлекателно, придружавайки ги с фотоси. Последваха въпроси от аудиторията. "Има ли 100 процента потвърждение от направения антропологичен анализ на откритите мощи", запита проф. Георги Каприев.

Тук доц. Христов призова присъстващите да заповядат на публичната лекция на архиепископа, на която Софийският богословски факултет има привилегията да бъдат обявени за първи път на световната общественост подробностите около археологическите разкопки при мястото на мъченичество на светеца, както и разкритията от продължаващите антропологични изследвания.

Публичната лекция се състоя вечерта на 24 февруари в Аулата на Богословския факултет. Залата бе препълнена, присъстваха изследователи и почитатели на делото на светия мъченик и изповедник, както и посланикът на република Грузия у нас г-н Михеил Уклеба. Лекцията бе почетена и от Знеполския еп. Йоан, викарий на Софийския митрополит. Още в деня на пристигането си „пазителят на гроба на св. Максим" бе приет от Негово Светейшество Българския патриарх Максим. „Пазителят" и „носителят" на святата памет на мъченика-изповедник се приветстваха взаимно.

В аулата чрез мултимедийно представяне бяха показани различните етапи от извършваните проучвания и разкопки.

Св. Максим Изповедник почива в заточение на 82-годишна възраст през 662 г. след различни изтезания. По време на мъченията си той е придружаван от двамата си ученика - Анастасий Монах и Анастасий Апокрисиарий (апокрисиарий - представител по църковните въпроси при императорския двор във Византия). Знае се, че е бил заточен някъде в Схимарис, област Лазика (Алания). Съществуват няколко достоверни гръцки и латински източника, от които може да се съди къде се намира точното място на заточението и смъртта на изповедника и да се пристъпи към откриването му.

Името „Схимарис" е на труднодостъпна крепост във високопланинско място, където се събират пет превала. През VI-VIIв. Западна Грузия, където се намира областта Лазика, някога е била гранична зона на Византийската империя. За защита от персите там са били строени крепости. Именно на началника на византийския гарнизон при крепостта Схимарис, който става свидетел на смъртта на мъченика, принадлежи един от основните извори за нейното местонахождение. Там, при погребаното тяло на мъченика край крепостта възниква голям манастир.

От манастира при крепостта Схимарис мощите на Изповедника на православната вяра са пренесени от монасите в манастира на св. Арсений, най-вероятно при нашествието на арабите. Оттогава манастирът на свети Арсений започва да се именува манастир „Св. Максим Изповедник". За този манастир има достатъчно исторически податки. Съществувал е до XVIII в. и след това бил разрушен при различни набези. Затова през 1914 г., когато се предприемат специални археологически разкопки за откриването на мощите на светеца, там има вече само една малка църква, поддържана от местните за поклонение  към мястото. Само че под изнамерената надгробна плоча, намираща се недалеч от църквицата, разкриват не св. мощи, както очаквали църковните археолози, а групов гроб. Разочарованията са големи и разкопките приключват.

През 2002 г. в епархията идва архиепископ Стефан. Само преди няколко години той решава да разчисти тази малка  църква - бетонния й олтар, амвона... Но ето, че под слоя със захвърлени бутилки и съдове за черпене на вода от съществувало някога аязмо се разкриват останките на много древна църквица. Попадат и на нейния олтар, който се намира почти под този, който е  на повърхността, само че в сравнение с него е много по-точно ориентиран в посока изток.

Тогава архиеп. Стефан дава благословението си да продължат с археологически разкопки по кръстообразна траншея. При древния олтар, върху пясъчна много добре оформена плоча, се разкриват мощите на трима древни мъченици и едни на погребан отпреди тях аскет - нещо, което личи по протърканите му коленни кости.

Антропологичният анализ доказва, че всички те са на мъже на възраст над 70, а единият от тях - на ок. 80-84 год. Тримата определено са били мъченици и то подложени на еднакви мъчения, както е видно от направените антропологични анализи. С много голяма вероятност това са мощите на св. Максим Изповедник и на неговите двама ученика Анастасий Монах и Анастасий Апокрисиарий, а четвъртият - на св. преподобни Арсений.

Разкопките продължили. Открила се и древна стълбица, водеща точно до мястото на св. мощи. Намирени са и останките от водоснабнителната тръба на аязмото. Съвпаденията между направените разкрития и историческите извори продължават.

***

Във връзка с тържествените богослужения по повод 40 години патиаршеско служение на Светейшия патриарх Максим Светият Кинотис на Света Гора - Атон благослови да бъдат изнесени съхраняваните там св. мощи на покровителя на Българския първойерах (десницата и др. частици от мощите на светеца)  - св. Максим Изповедник и съпровождани от атонски монаси да бъдат изложени за поклонение на вярващите в няколко града на България.

Поклонението към мощите на светеца съществува още от самото му представяне пред Господа, защото четем следното в Житията на св. Димитрий Ростовски:

"Той (св. Максим) бил погребан в града, в който бил заточен. След погребението на гроба му можели да се видят три чудни светилника, които сияели с неизказан пламък и озарявали мястото. Светият, който през целия си живот бил светлина за света, след кончината си и до днес не престава да озарява всички хора с примера на своя добродетелен и многострадален живот и голямата си ревност по Бога. Светилниците над гроба му били ясно знамение за това, че Божият угодник се е заселил в небесните обители на Пресвета Троица, в незалязващото Божие царство, където като слънце сияе заедно с праведниците и се наслаждава да съзерцава Троичната светлина. След края на преподобния Максим останал жив ученикът му, апокрисиарият Анастасий, който впоследствие особено подробно описал житието, подвизите и страданията на своя отец и учител. От него приведохме със съкращения това, което е достатъчно за наша полза, за прослава на Бог, славен в светиите, Отец, Син и Свети Дух, на Когото и от нас, грешните, да бъде слава, чест и поклонение сега и завинаги и во веки веков. Амин."

А Левкийски епископ Партений добавя:

"Житието на преподобномъченик Максим е дадено на 21 януари. А на 13 август се празнува пренасяне на мощите му от мястото на неговото заточение и смърт в столицата Константинопол. Обаче и известният съставител на жития св. Димитрий Ростовски признава, че не могъл да намери сведения кога и при кой византийски император или патриарх станало това пренасяне."

Очевидно е, че поради силната почит към светеца в столицата Константинопол не са били пренесени целите мощи на светеца, а местните християни са позволили да бъдат пренесени само части от тях.

Сега тази най-голяма част от св. мощи на преподобния Изповедник, богослов и мъченик за православната вяра, намиращи се на Света Гора - Атон, където са спасени при завладяването на Константинопол, се съхраняват в манастира "Св. Павел (Ксиропотамски)".

Текст: Анула ХРИСТОВА

Снимки: Весела ИГНАТОВА

BF1.JPGBF2.JPG