На 4 април 2017 г. в Руския културно-информационен център с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит се проведе практическа конференция, посветена на организирането на поклоннически пътувания до светините в Южна Италия - с цел развитие на сътрудничеството между БПЦ и РПЦ в сферата на православното поклонничество. По покана на Руското подворие "Св. Николай Мирликийски", София, в конференцията участваха гостите от Италия: прот. Андрей Бойцов - предстоятел на Руския храм-подворие „Св. Николай" в гр. Бари, и Сергей Лапеко, православен екскурзовод от област Пулия. От страна на БПЦ в конференцията участва протойерей Стилиян Табаков - ръководител на Поклонническо-просветния център към Софийска митрополия [http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=231635].
По време на гостуването на прот. Андрей Бойцов, на 5 април 2017 г. в Руския храм-подворие в София направихме интервю за св. мощи на св. Николай Чудотворец, за вдъхновяващия и преобразяващ път към него, за помощта на светеца, за благодатното служение под духовния му омофор, за православното служение в Италия и за Руското подворие в гр. Бари. В навечерието на летния празник на св. Николай Мирликийски - 9 май, предлагаме на вашето внимание записаното интервю с о. Андрей, което ни помага да се пренесем в гр. Бари и духовно да съзерцаваме Божията милост към нас, проявена в мироточивите мощи на св. Николай и неговото дивно застъпничество. В интервюто живо се включиха и предстоятелят на Руското патриаршеско подворие в София архим. Филип Василцев и Сергей Лапеко.
Подробности за предстоящото съвместно поклонническо пътуване до Бари, организирано от Руското патриаршеско подворие в София и столичния храм "Св. св. Кирил и Методий", както и условията за записване, можете да видите в сайта СИМВОЛ НА ВЯРАТА >> ЦЪРКОВЕН АФИШ.
И Н Т Е Р В Ю :
Десислава Панайотова: Добре дошъл в България, о. Андрей! Колко години служите в Бари като предстоятел на Руското патриаршеско подворие?
Прот. Андрей Бойцов: Аз бях назначен за предстоятел на Руското патриаршеско подворие с решение на Св. Синод на Руската православна църква от 22 март 2011 г. „де юре"..., а „де факто" - от 1 юни 2011 г., т.е. вече почти 6 години.
Д.П.: А кога за пръв път се поклонихте и помолихте при мощите на св. Николай?
Прот. Андрей: За пръв път това бе през 2002 г. Защото в 2002 г. ми бе предложено да замина за гр. Неапол, където да организирам енория. В Неапол никога не е имало енория на РПЦ, а за да сме по-точни: имало е до средата на 19 век, когато, както Вие знаете, Неапол е бил столица... Тогава е имало дипломатическа мисия на руската православна империя там, по закон там е трябвало да има руски православен свещеник за обгрижване на дипломатите и сътрудниците...
Д.П.: А там много руснаци ли има сега?
Прот. Андрей: Ето, когато митрополит Кирил (настоящият Руски патриарх, а тогава - председател на Отдела за външноцърковни връзки), ме извика на аудиенция и ми предложи да създам руска православна енория, аз си зададох същия въпрос. Въобще в Неаполитанската област, в региона на Кампания има много трудови мигранти, и украинци в това число, над 100 000 души...
Д.П.: Много...
Прот. Андрей: Твърде много...
Д.П.: И тогава Вие решихте да заминете за Неапол?
Прот. Андрей: Когато аз пристигнах в Неапол, а Бари е на 260 км, (в Бари вече беше нашият първи предстоятел на Руското подворие на Московската Патриаршия о. Владимир Кучумов, с него се познавахме още от времето на работата ни в ОВЦВ), аз разбира се веднага му отидох на гости, и именно тогава за първи път въобще попаднах в Бари.
Д.П.: И какво беше усещането Ви?
Прот. Андрей: Усещането, разбира се, е за светостта на това място
Д.П.: А какво призвание и каква отговорност Вие виждате в Божия промисъл, който Ви е поставил да служите в Руското патриаршеско подворие в град Бари, т.е. Вие служите под символичния, духовен, невидим омофор на светител Николай?
Прот. Андрей: Да, това е така. Що се отнася до отговорността..., върху свещеника дори на най-обикновената енория лежи колосална отговорност. Отговорност за душите на повереното паство, колкото по-висок е рангът... Защото една е отговорността на дякона, друга е отговорността на свещеника, още повече е отговорността на предстоятеля на енорията и т.н., и разбира се за нас е невъзможно дори да се доближим до разбиране за отговорностите на нашите йерарси - епископи и предстоятели, напр. на Българския патриарх или на нашия Московски патриарх, каква е мярката на отговорността за душите на поверените им паства - не в рамките например на една малка или голяма енория, а в рамките на цялата Поместна Църква, това е колосална отговорност... За мен този промисъл Божий, който невинаги е постижим за хората във всичката му пълнота, за мен е ръка Божия, която много често, така да се каже се е проявявала и чрез благословението на нашия патриарх, Светейшия Кирил. Защото моето църковно служение въобще започна под неговото ръководство в ОВЦВ, и именно оттам той ме познаваше и така се получи в живота, че именно той даде благословение да пристигна в Италия. Вие разбирате, че това не е „бяла емиграция", когато си заминавал за цял живот и не е имало възможност да се върнеш, това е нещо по-различно - доста „по-меко", но при все това е сериозна стъпка. И ние с моята съпруга, когато я обмисляхме, разбирахме, че този дълъг период ще повлияе и на децата ни, на тяхната съдба, на техния мироглед. Все пак ние, руските хора, разбираме, че е по-добре да живеем в родината... Но в онзи момент аз осъзнах колко е важно да послужа на имигрантите в Неапол, на тези толкова измъчени хора, които нерядко заради тежкото си състояние, пристигайки в Италия като нерелигиозни хора, се въцърковяват, и да им стана като баща (нека използвам тази силна дума...). И да създам не просто енория, но община като семейство. Именно в тази посока положих усилия...
Архим. Филип: Като секретар на енориите (на РПЦ - бел. Д.П.) в Италия мога да свидетелствам, че енорията в Неапол бе втора по численост след Миланската енория. Енория, която обедини о. Андрей, защото тя беше многонационална - украинци, руснаци, грузинци, румънци, молдовци. Това беше многонационална енория, в която въпросът за националността не се поставяше, и по численост може би беше четвъртата в Европа. И свидетелствам, че това бе постигнато благодарение на трудовете на о. Андрей, на търпението му, на способността му да обедини различни хора, да ги обича при всякакви житейски обстоятелства.
Д.П.: А социалният статус на православните вярващи в Бари по-висок ли е от този в Неапол?
Архим. Филип: Не се отличава.
Прот. Андрей: Защото в Бари има, разбира се, няколко човека от средната класа, проф. Пожарицки - овталмолог, наш църковен настоятел, но такива хора са единици. В болшинството си хората са или от онези, дошли кратковременно, за да припечелят средства, или жени, сключили брак с италианци.
Д.П.: Това е особено предизвикателство, тъй като на Вас Ви се налага да ги предпазвате от асимилиация, нали?
Прот. Андрей: Разбира се, но и тук за моя радост трябва да констатирам това, че те не трябва дори да бъдат заставяни, защото сами довеждат съпрузите и децата си в нашето училище, което не е само моя заслуга, но и на Асоциацията на съотечествениците. Аз им помагам...
Д.П.: Това е училище за деца?
Прот. Андрей: За деца, в което се изучава не само руски език, но по възможност там им разказваме по малко и за историята и литературата на Русия, преподава им се рисуване, иконопис, понякога и църковно пеене. Организираме различни празници и затова училището ни придоби сравнително официален статут и при завършването му се издава сертификат за определено ниво.
Д.П.: Прекрасно. А има ли други, подобни на Руското подворие, представителства на останалите Поместни православни църкви в Бари?
Прот. Андрей: Безусловно има представителства - общини, но статутът на Подворие е към Руската православна църква, имайки предвид това, че при нас има огромно количество поклонници. Другите православни народи в Бари са представени от общини - най-голямата в последните години стана грузинската, има грузинска енория, има енория на Румънската православна църква, а „най-историческата" разбира се е общината към Константинополската Патриаршия, но тя е най-малката.
Д.П.: А те имат ли свои храмове?
Прот. Андрей: Не, служат в преотстъпвани католически храмове. Румънците сега придобиха свое здание, за да бъдат независими. А в базиликата на св. Николай се позволява да се служи само, когато идват поклонници. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че 95 процента от православните поклонници в Бари са руснаци. Но и румънският свещеник отец Михай нерядко посреща делегации от Румъния с епископи и тогава, ако е написал молба, му се позволява да служи при мощите на св. Николай. Идват и грузинци, а най-малко са гърците, защото те възприемат мощите като похитени и не обичат да идват, а поклонят ли се..., бързат да си тръгнат. В последните години се увеличиха българските поклонници, а особено от година-две, благодарение на предстоятеля на Руското патриаршеско подворие в София архим. Филип, имаме повече български групи.
Д.П.: А най-хубавото е, че той едновременно довежда руски и български поклонници, в което се отразява съборността, единството на Църквата... А каква е числеността на енориашите Ви?
Прот. Андрей: В нашата енория обикновено се черкуват между 40 и 70 човека. Някои от тях живеят далеч от града и не идват всяка неделя. Това е малка енория в сравнение с Неапол, където идваха 300 и повече души. Но енорията ни в Бари е основана не толкова за обгрижването на живеещите там имигранти, защото в началото на 20 век такива практически почти не е имало, а е основана за приемане на поклонници. По време на Руската империя традицията е повелявала Подворията да носят имената на светеца-покровител на руския император. Ето защо тези, които са основани в началото на 20 век, например, са посветени на покровителя на император Николай II - св. Николай Мирликийски Чудотворец. И в делнични дни и в неделя църквата в Подворието е запълнена на 2/3, а може би и повече, предимно с поклонници, идващи от Русия, Германия, Франция, Англия, САЩ. Защото в тези страни има голяма руска диаспора. В Германия излязоха от Русия изключително много рускоезични етнически немци и те, заедно с руснаците там, са повече от 3 милиона. След „перестройката" много от тях (етническите немци-бел. Д.П.) станаха православни.
Д.П.: Кое прави сърцето Ви голямо и широко, колкото е необходимо, за да успявате да обгрижвате енориашите си и несекващия поток поклонници от целия православен свят, който идва в Руското подворие в Бари?
Прот. Андрей: Във връзка с този въпрос веднага си спомняме думите на св. апостол Павел, че Божията благодат „се в немощ проявява". Това, което ни се дава да направим, е само благодарение на Божията помощ, на небесния покровител на енорията св. Николай Чудотворец. Идват изключително много поклонници - през зимата по-малко, но въпреки това тяхното пристигане изисква определени организационни усилия, но и обратното - въпреки физическата умора, като свещеник аз виждам в това само радост. Защото в това се състои задачата на свещеника и се старая. Често при нас идват и много заможни поклонници, които оставят големи дарения, чрез които финансираме ремонтите в храма и в самото Подворие.
Архим. Филип: В Дома на поклонника...
Прот. Андрей: Защото през 2008 г. сградите на Подворието бяха върнати и всичко трябваше да бъде преустроено. Ремонтните дейности и благоукрасяването на храма продължават.
Д.П.: О. Филип, когато Вие посещавате Патриаршеското подворие в Бари, какви са Вашите впечатления, говорейки за сърдечната широта и дейността на о. Андрей?
Архим. Филип: Знаете ли, аз пристигнах за пръв път в Бари през април 2001 г. с поклонническа група от Рим. По онова все още временно бях назначен в храм „Св. Николай" в Рим и от онази енория поне 2-3 пъти в годината още от 90-те години се организираха такива поклонничества. Мога да кажа, че от момента на назначението на о. Андрей в Подворието в Бари настъпиха колосални изменения. Те са както външни, така и вътрешни. Текат мащабни ремонти, поставен е нов иконостас, премахнат е ненужният в храма балкон, организиран е храмов хор, започнаха да пристигат свещеници, които носят своето редовно послушание в Подворието. Освен това стана възможно да се живее в Подворието и това се отнася както за президента, който идва в Подворието, така и за най-обикновените поклонници. А отношението на о. Андрей към всички тях е абсолютно еднакво. И това е пастирски, свещенически талант да имаш еднакво отношение към всички хора без изключение! И аз мисля, че това забелязаха и нашите български вярващи от 5-те ни поклоннически групи, които вече посетиха Подворието. Тези поклонници, включително и от други софийски храмове усетиха особено доброто отношение към тях в Подворието. И условията за престой там станаха много хубави и са сравними с условията в добър хотел. В Подворието има прекрасна кухня, което не е маловажно за поклонниците - Зина е православна виетнамка, която приготвя и италианска, и виетнамска, и морска, и месна кухня, и дори о. Андрей ни я е пращал, за да ни помага тук в София, когато се е налагало да посрещаме гости... Това е сериозна „мозайка", но в центъра й стои усърден труд и пастирско отношение към Подворието, което о. Андрей проявява.
Д.П.: А какво е да бъдеш православен гид в Бари за толкова многочислени поклонници, идващи да се поклонят при мощите на св. Николай?
Сергей Лапеко: Много отдавна, когато за пръв път пристигнах в Бари, аз дори не знаех, че там се покоят мощите на Чудотвореца светител Николай, макар че бях православен. Но тъй като в Господа не се случва нищо случайно, аз като студент попаднах в храма на Подворието и така постепенно станах екскурзовод, чиято работа нерядко е и катехизаторска. Но по най-важните въпроси, разбира се, се обръщаме към отец-предстоятеля...
Прот. Андрей: Доколкото в Бари пристигат и много светски туристи, неизбежно се налага да им се поговори за вярата, за безчислените чудеса на св. Николай, за които те до този момент изобщо не са знаели...
Архим. Филип: Работата на о. Андрей включва и мисионерски усилия, обгрижване на хора на различни равнища.
Сергей Лапеко: Да говориш за светител Николай без благословение ми се струва непонятно, както и да говориш за неща, които все не научаваш докрай... Затова аз върша това с благословението на отец-предстоятеля. И в хода на личните ми контакти, които се установяват с мнозина от поклонниците, възникват истински човешки приятелства...
Д.П.: А някои от тях доверявали ли са Ви за случили се с тях чудеса при св. Николай в Бари?
Сергей Лапеко: Разбира се. Чудо е самият факт да попаднеш в Бари при светител Николай. Той не допуска всеки. А съм чувал за много хора, които са състоятелни, но не са успяли да попаднат в Бари. Просто Господ им изпращал изкушения и те не са могли да пристигнат в Бари - нещо се случвало, плановетете им се проваляли... А има хора, които от първия път успяват да дойдат. И това действително е чудо, за което трябва да се благодари най-първо, а после да се молим за роднините и близките и пр. Защото св. Николай вижда вътре в тези, които са дошли да се помолят.
Д.П.: О. Андрей, българските вярващи живо се интересуват кога, идвайки да се помолят при мощите на св. Николай, могат да съучастват и в св. Литургия, отслужвана от руски свещеник в базиликата на светеца в Бари.
Прот. Андрей: Преди всичко искам да кажа, че имаме сайт на Патриаршеското подворие (http://bargrad.com), където има разписание на богослуженията, както на тези в Подворието, така и на службите, които се осъществяват върху мощите. Мога да кажа, че при св. мощи на светител Николай всеки ден има служба - основно молебени в 10,30 ч., понякога с акатист, с изключение на неделя. В неделя ние там не ходим и това е молба на монасите-доминиканци, които желаят поне 1 ден в седмицата да имат време за своите нужди и служат там своите меси. Ако обаче пристига голяма група, аз се опитвам по изключение да организирам богослужение при мощите и в неделя... В четвъртък (денят на св. Николай - бел. Д.П.) имаме традиция да се служи св. Литургия при мощите. В пика на туристическия сезон, от май до октомври, аз от 4 години въведох следната практика - тъй като в криптата се събират до 1000 души понякога, аз взех решение от 1 юни до 15 октомври да искам позволение от доминиканците и за Литургии във вторник. Така на богослуженията е по-спокойно, тъй като има избор 2 пъти в седмицата. А за големи празници, когато в храма се събират към 5000 православни поклонници, взимам разрешение за служене на горния олтар в централния кораб на базиликата. Това е на 19 декември и на 22 май (което по стар стил е равнозначно на 6 декември-Никулден и 9 май-Св. Николай Летни, когато са пренесени мощите му в Бари - бел. Д.П.) и тогава ние извършваме службата на горния престол, защото в криптата 5000 души не могат да се съберат... Идват ок. 100-150 свещеници, 5 или 10 епископи. Всички останали наши служби са в криптата в четвъртък, а през лятото - и във вторник. Ако се окаже, че някой четвъртък съвпада с католически празник, при мощите няма православна св. Литургия, това се случва няколко пъти в годината. Иначе, ако идва важен гост, архиерей, се опитвам да договарям св. Литургия при мощите и в някой друг ден - напр. петък или събота... При всички случаи най-добре е преди да се тръгне за Бари, да се влезе в найшия сайт и да се удостовери ще има ли действително служба, там има контакти, може даже да се позвъни... Когато се служи св. Литургия, на всеки се дава възможност да се поклони точно при мощите под престола, върху който се служи (при гроба на св. Николай - бел. Д.П.).
Д.П.: Записвате ли чудеса на св. Николай, за които поклонниците споделят?
Прот. Андрей: Вижте, чудесата често се случват след време, когато хората си отидат в родината. Не всички се връщат, за да благодарят. А да се благодари е нужно. Освен това не всички хора пристъпват към свещеника, за да разкажат за чудеса, които са ги споходили. Но за 6-ге години мое присъствие в Бари аз мога да свидетелствам, че чудесата са многочислени и те се случват с хора, които действително се намират в критични ситуации - тежък, смъртоносен недъг, хората се изцеляват от слепота, бездетие, безплодие. Много често вярващи като вземат благословение да се помолим за дете в семейството на съпружеска двойка, която вече ок. 10 години няма дете, после се раждат деца! Поне няколко пъти се е случвало след 1 година такива хора да докарат 2-месечно или 4-месечно бебе за Кръщение. Което е особено приятно! Ние сме завели такава книга за чудеса и фиксираме чудесата, за които хората идват при нас и говорят. Имам и следния проект - пътуваме до различни енории, основно на РПЦ в Западна Европа. Целта, от една страна, е да разпространим известие за това, че съществува Домът на поклонника в Подворието ни в Бари, да представим наши материали, да съберем по възможност и пожертвования, да дадем възможност на хората да запишат имена за поменаване. А от друга страна, да запишем и чудеса, които се случват по молитвите на св. Николай, особено често това се случва, когато вярващите използват миро от мироточивите мощи на светителя.
Д.П.: Кога се събира мирото от мощите на св. Николай Чудотворец? Знаем, че празникът на град Бари - 8 май - е един ден преди св. Николай Летни.
Прот. Андрей: Това става 1 път в годината в деня, в който се отбелязва пренасянето на мощите му в Бари, 9 май. Събира се не повече от 1 л. Понякога и по-малко.
Д.П.: А къде се намира и как се добива св. миро от мощите на св. Николай?
Прот. Андрей: Под масивната мраморна плоча върху гроба на светеца. Там има малко отверстие ок. 10 см...
Д.П.: В самата среда на плочата, нали?
Прот. Андрей: Да, в самата среда, отгоре има стъкло с катинарче, отварят го вечер след месата. Исторически, там са пъхали тръст с гъбка, която попивала мирото и после я изстисквали в съд. Понякога са вкарвали тръбичка и приорът на базиликата засмуквал мирото, което също е неудобно. А сега, са направили машинка с помпичка и тръбичка. И за да стигне мирото за всички поклонници, те изсипват част от мирото в цистерна с вода и по такъв начин освещават водата. Това те наричат „манна", а не миро... Защото мирото се появява по чудесен начин...
Д.П.: Дават ли Ви миро?
Прот. Андрей: При молба понякога дават във флаконче няколко милилитра неразредено миро. И аз веднъж съм предавал в дар за Светейшия патриарх Неофит такова миро.
Д.П.: А мирото всяка година ли се появява?
Прот. Андрей: Да, доставят го всяка година.
Д.П.: А имало ли е година, когато да няма миро?
Прот. Андрей: Не, в историческата памет няма такива данни, но казват, че през 19 век мирото е било повече. У мнозина жители на Бари се пазят големи ампули с изображение на св. Николай, наполовина пълни с миро, което тогава е било толкова, че са давали на много хора. Сега е по-малко.
Д.П.: За Вас кое е най-забележителното чудо, което се е случило при мощите на св. Николай?
Прот. Андрей: Аз самият по принцип не откроявам, но от медицинска гледна точка, има няколко случая, за които са ми разказвали няколко жени с последен стадий на рак. Те с последни сили са дошли сякаш да се сбогуват, да се помолят преди смъртта, и една от тези жени разказа, че буквално след 2 часа се е изцелила, а дотогава едвам се е придвижвала. И когато автобусът тръгва заедно с останалите поклонници от групата, тя усеща пълно завръщане на силите...
Д.П.: Слава Богу!
Прот. Андрей: И жена, съвършено излекувана от слепота. Лекарите й казали, че вече с нищо не могат да й помогнат... Невероятно чудо.
Д.П.: Как да се отнасяме към мнението за „привикването към благодатта", възможно ли е да се привиква към благодатта и как ние, православните християни, да избягваме рутинността в духовния си и църковен живот?
Прот. Андрей: Самият този термин „привикване към благодатта" е неправилен. Ако човек действително получава благодат, която изпълва сърцето, той не може да привикне към нея. Иначе биха били прави тези скептици и атеисти, които казват: „Какво правиш там? Всички праведници са толкова скучни." Това е тяхната идея, тяхното възприятие за рая - като за място, където се събират правилните хора - пуританите, т.е. въобще нямат понятие за преобразяващата сила на благодатта, за това, че животът в бъдещия век, Царството Божие не е нещо външно, а е Господ, Който Се отдава в пълнота на човешкото същество, на човешкото сърце, изпълвайки живота със смисъл. Но това е живот в Бога, а не както вярват мюсюлманите например - някаква хубава храна, или някакви любовни отношения, пък макар доведени там и до някакво съвършенство, както те говорят. Разбираме, че в никакъв случай тези неща не могат да изразят човешката същност, и от самия Господ научаваме, че това са „рожковите" (от притчата за Блудния син - бел. Д.П.), които изобразяват материалното, което е отделено от духовното чрез такава огромна пропаст..., т.е. материалните блага са храната за свинете. Докато човекът, който води правилен духовен живот, не изпада в прелест, а под това да не изпаднем в прелест разбираме като много важно да се борим с греха на гордостта, да имаме за фундамент на духовната си бран аскетическото усилие и добродетелта на смирението. Както веднъж преп. Антоний, питайки се за това как да се преодоляват изкушенията, видял във видение цялата земя, оплетена в мрежи... И той казал, че изглежда невъзможно да се промъкнеш, защото изкушенията за християнина са на всяка крачка. И попитал: „Господи, как е възможно това да се преодолее?" И Господ казал на св. Антоний: „Само със смирение спокойно се преминава през тези мрежи". Затова именно при правилен живот човек очиства своето сърце, „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". В мярката на човешата способност Господ дава благодат... Когато човек за пръв път се обръща към Бога е като да се влюбиш за първи път. Тогава Господ дава даром благодат, много е силно и чисто, молиш се, ходиш често в храма, имаш сърце, което е способно сякаш да вмести целия свят, ближния с неговите недостатъци. И после абсолютно всеки вярващ преминава през период на богооставеност, който за нас изглежда като „рутина". Господ отнема тази благодат и ние трябва да разберем, че душата става съвършена само чрез изкушения. И сам Спасителят на кръста ни е говорил: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?" И Той, по човешки, е имал този опит на богооставеността. Никоя човешка душа не се спасява без това най-тежко изпитание. И ако хората не усещат подобно нещо, те изобщо не са пристъпили все още към духовния живот. Господ по милостта Си не им дава това изпитание. И затова, връщайки се към въпроса дали може да се привикне към благодатта, разбира се, че не е възможно. Просто хората, които казват, че това е възможно, трябва да бъдат съжалени, защото вероятно до този момент те въобще не са я вкусили. Имали са някакви лични усещания, това, което в аскетиката се нарича „прелест", и към което може да се привикне...
Д.П.: А как св. Николай помага на Вас - да възгаряте и възраствате във вярата, свещенослужението и ревността?
Прот. Андрей: Това е божествена помощ. Разбира се има и помощ от св. Николай, когато се обръщам с някаква просба към него в молитва. Почти всеки ден съм при мощите и се моля на светителя Николай Чудотворец... Доколкото все още сме в период на установяване и в редица материално-технически грижи за Подворието, бих искал да мога да отделям много повече време на пастирската грижа за енориашите. Но дори и в материалните задачи - без помощта на светител Николай - по никакъв начин не бих могъл да се справя само със своите сили. И това се усеща постоянно.
Д.П.: Бихте ли разказал повече за инициативите за засилване на поклонническия обмен и връзки между Руските подвория в Бари и в София.
Прот. Андрей: Благодарение на активната дейност на архим. Филип Василцев и доброто му сътрудничество с БПЦ, с българските институции и с нас и сериозните му усилия да привлича поклонници до Бари, считам, че се намираме в нов период от двустранните ни връзки. Архим. Филип е водил при св. Николай и редица български йерарси с духовенство и миряни. В същия дух много полезна бе и състоялата се през октомври миналата година среща в Св. Синод, както и със зам.-министъра на културата и туризма в България, когато ние се обърнахме с предложение да се изпращат поклонници в Бари като допълнителен поток към този, който всички искаме да се активизира между Русия и България.
Архим. Филип: Открита е линия за директен полет от София до Бари, много удобен и значително по-евтин...
Д.П.: Да, това е нов мост между двата града - на св. Серафим Софийски и на св. Николай - ревностните изповедници на светата православна вяра. Скъпи отци, благодаря ви много за този разговор, посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец! Да си пожелаем повече съвместни срещи при неговите св. мощи в Бари, за да благодарим...!
Прот. Андрей: Бог да благослови!
Архим. Филип: Амин!
~~~~~~~~~~~~~~
Условия за записване за поклонничество при св. мощи на св. Николай Мирликийски Чудотворец през октомври 2017 г. вижте в сайта СИМВОЛ НА ВЯРАТА >> ЦЪРКОВЕН АФИШ.
