Св. Григорий се родил между 540-550 г. Баща му Гордиан бил сенатор. Истинска вяра и християнски дух царяло в неговото семейство. Майка му Силвия и двете сестри на баща му просиял в святост. Възпитан съобразно своето обществено положение той бил просветен във философията и риториката.
Св. Григорий заемал гражданска служба при император Юстин и се ползвал с неговото доверие. Той изучавал творенията на св. Амвросий, блажени Августин и блажени Йероним. Възпитан в добродетелност, св. Григорий се възмущавал от разкоша и честолюбието, свързани със заеманата от него длъжност. Затова решил да се отдалечи от света. Цялото свое огромно богатство употребил за построяването на шест манастира в Сицилия, а седмия - "Св. Андрей Първозвани" - основал в Рим, във фамилното имение.
След това сам той станал монах и се предал на такова сурово аскетично подвижничество, че поради крехко здраве го грозяла смърт. В това време св. Григорий привлякал вниманието на папа Пелагий II. Той то взел от манастира, ръкоположил го за дякон /578 г./ и го изпратил в Константинопол. Възложеното му поръчение младият клирик изпълнил с успех. В Цариград той започна своя известен труд "Тълкувание на кн. Иов". След връщането си в Рим /585 г./ продължил да взима живо участие във всички църковни дела. А когато папа Пелагий починал, св. Григорий бил избран единодушно от духовенството, сената и народа за негов приемник. Григорий Двоеслов отказвал тоя сан.
Положението на римските епископи в това време било трудно. От една страна, те били притеснявани от арианите, а от друга - принуждавани да се подчиняват на властта на византийския император и неговия представител в Италия. Много усилия положил св. Григорий за християнското просвещение на чуждоземните страни. Благодарение на него приятелят му еп. Леандър Севилски оставил арианстеото и се присъединил към Православната църква. За духовенството той написал своята знаме нита книга "Пастирско правило". Проповедта считал за важно задължение на свещениците и сам в това отношение даваше блестящ пример.
Названието Двоеслов /от гр. Диалогос - Събеседник/ получил на Изток за съчинението си "Разговори за живота и чудесата на италийските отци”. Св. Григорий съставил и литургията на Преждеосвещените дарове. Направил промени в западното църковно пеене, въвеждайки т.нар. "Григорианско пеене".
Целият живот на св. Григорий е белязан от знака на милосърдието. Веднъж, говори преданието, когато бил още е манастира, при него дошъл странник, който през сълзи му разказал за бедствието, което го сполетяло и крайната нужда, в която изпаднал. Св. Григорий му дал шест златни монети. Но след един час същият човек пак дошъл при него с думите: "Смили се над мене, рабе Божии, ти ми даде малко, аз изгубих твърде много". Св. Григорий му дал още шест жълтици. А когато този дойде за трети път, св. Григорий, тъй като нямал повече пари, му подарил едно сребърно блюдо. От тази случка изминали години. Св. Григорий веднъж заповядал да приготвят обед за дванадесет бедни странника, но какво било учудването му, когато видял, че на трапезата седят тринадесет. А всеки, когото запитвал, го уверявал, че обядващите са дванадесет. Така той разбрал, че единият е невидим за всички, освен за него. След като изпратил гостите, отишъл при този, който само той виждал, и го попитал за името и узнал, че това е неговият Ангел-хранител, който веднъж във вид на просяк изпитал милосърдието му и оттогава го следвал неотлъчно и го напътствал в живота. Голяма била благодарността на св. Григорий към Бога, като чул това. Той бил свят и славен Божи раб и милостта на Господа била на него. Затова много чудеса ставали в неговите обители. Така отдал целия си живот на Бога и св. Църква, св. Григорий починал в мир на 12 март 604 г.
Подготви: Теодора Христова, Църковен вестник - бр. 10/1993 г.
