За повечето от нас езичеството е отдавна минал исторически фрагмент. Дори четейки автентични свидетелства и документи, трудно можем да си представим и осмислим живота на тогавашния човек с всичките му особености. Някои от привичните неща са били редовните човешки жертвоприношения. Макар да ни звучи неприемливо и абсурдно, това е факт. Факт е също, че днес и ние, въпреки православната си идентичност, въпреки вопъла на разума и съвестта, продължаваме това пъклено дело. Как? Включвайки телевизора и вторачвайки се в поредния жертвен ритуал ритуала на собственото ни изгаряне.
Неизчислими са изследванията, свързани с редица заболявания, за чието възникване медиците пряко и недвусмислено обвиняват телевизора. Обездвиженото положение забавя обмяната на веществата в организма и провокира непълноценно усвояване на храната. Следва повишаване нивото на захарта в кръвта, което при някои хора може да доведе дори и до диабет. Обездвижването значително повишава риска от сърдечносъдови заболявания и способства за нарушаване на нормалното функциониране на редица вътрешни органи. Още по-нерадостни са изказванията на педиатрите и офталмолозите, които са на мнение, че децата, оставени на грижите на телевизора, са първи в листата на пациентите. Специалистите не крият опасенията си от предизвикване на ред психични и неврологични заболявания, които при други обстоятелства и начин на живот едва ли биха се развили или изострили в зависимост от всеки индивидуален случай. Примерите биха могли да бъдат милиони, тъй като от зората на телевизионните забавления до наши дни са се изредили доста поколения, а и едва ли на земята е останало кътче без телевизия. Точно затова изследванията в тази област са толкова много и толкова тревожни. Уважавани и многократно цитирани лекари и учени от цял свят се занимават с проблематиката на вредата от телевизията, поради простия и очевиден факт, че жизненият и творчески потенциал на човечеството са застрашени.
Десетилетия наред са се провеждали експерименти, свързани с рефлексите на човек и неговата внушаемост при различни обстоятелства. Научни авторитети, по чиито трудове и днес се обучават лекари, социални работници, педагози и др., още преди "бума" на телевизията са установили, че най-мощното манипулативно средство е образът.
Всяко рационално или добре аргументирано обяснение търпи поражение пред силата на образа. Човешкото съзнание, изправено пред образа, капитулира. Именно това знание отваря вратите на манипулаторите и разработчиците на всякакви монтажни техники. Правилно подбраните звук, големина на изображението (особено лицата), цветова гама, яркост, динамика на монтажа и т.н. според желанията на поръчителя могат да породят нужните за целта рефлекси у зрителя, с което да отключат и развият трайни навици, мисли, да провокират конкретни действия или бездействие...
Това внушение се нарича "косвено". То е най-ефективното, а затова и най-ползваното. Ако добавим към него и хипнозата, като екранен похват, ще разберем как бавно, но сигурно съзнанието ни бива приспивано, за да бъде поведено в посоката, нужна на тези, които искат на всяка цена да продават каквото и да е, на когото и да е. Ние сме релсите, по които тези тежки транснационални композиции могат да вървят. Има само един начин да се променят нещата бутонът "Off". Но това изисква цялото ни внимание и сила на духа, за да излезем от хипнотичното състояние, в което си въобразяваме, че телевизията ни подхранва духовно, издига над животинското, информира по актуални теми, обучава нас и децата ни, повишава нивото и квалификацията ни и други масово разпространени митове.
Накъдето е насочен взорът, това пожелава умът и подстрекава човека към действие. Актът не е внезапен, но узрява постепенно и затова е казано: "Не пожелавай жената на ближния си и не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък), нито нещо друго, което е на ближния ти" (Второзаконие 5:21).
Екранният маниер на поднасяне е базиран именно на това да пожелаеш. Иначе казано "да завидиш" абсолютно неприемливо от православна гледна точка, както впрочем и хипнозата, която бегло споменахме, но за чието присъствие в телевизионната практика са изписани доста страници научни публикации.
Сериали, телевизионни игри, предавания, шоу програми и състезания се произвеждат именно с тази цел да внедрят по един незабележим, безболезнен и дори забавен за някои начин някакви идеи далеч не безопасни, някакъв стил на живот далеч не най-добрия за нас. С това са заети цяла армия специалисти. Индустрията на забавленията не спи тя се грижи за това ние да сме приспаните.
Ако този сън премине в по-дълбока фаза, картината на бъдещето ще има твърде мрачен вид.
Доведени до умствено и нравствено ослепяване на слабоволни индивиди с поведение на клонинги от мутирал организъм, ние ще можем само да местим палеца по дистанционното устройство, въобразявайки си, че даваме команди, а всъщност получавайки ги. "Домашният любимец" ще се храни редовно и обилно с нас самите, а ние ще живеем с инфантилното чувство на умилителна благодарност за безценните мигове на щастие, подарени ни от него.
Но човечеството не тъне в заблуда относно многоплановото въздействие на телевизията. Намираме една интересна статистика.
Некоректна или прекалена политическа реклама; некоректна или прекалена реклама; агресия и/или физическо или морално насилие; еротични елементи, противоречащи на моралните норми; систематично изкривяване на реалността; излишно негативна социална информация; неоправдано голямо число на съобщенията за катастрофи, убийства, жертви и т.н.; транслиране на образи с негативно поведение; некоректен, обезобразен език; прекалено голям обем на чужда продукция; изказване на неуважение към конкретни хора и организации; изказване на неуважение към националните символи, националната история и култура; некоректни правни или антиправни действия на самите канали.
Този списък е добре известен в цял свят и се нарича "списъкът на телевизионните злини", наречен така още през 70-те години от западноевропейските социолози.
С всяко следващо десетилетие екранната агресия нараства все повече. Тя се наслоява в съзнанието на новите поколения и така се генерира все по-голям заряд разрушителна енергия, предразполагаща социума към реална агресия. Това, от своя страна, създава предпоставки за увеличаване на криминалните прояви в обществото. Като цяло перспективата е твърде нерадостна, тъй като цялото съвременно общество е "заразено" от вируса на тази напластена агресия. Тя осезаемо се излива в ежедневието ни в най-разнообразни форми и всеки един от нас може да бъде неин катализатор или "реципиент". Спонтанните изблици на външно нормални хора по обществени места вече за никого не са "екзотика", но и никой не е склонен да се отнася към това осъдително, тъй като телевизията вече е нивелирала мненията и всичко, което до скоро е било патология, вече е обявено и единодушно прието за норма.
За съжаление не можем да кажем, че е малко. Напротив много е, дори твърде много. Ние само си мислим, че не ни влияе, но ако разгледаме принципите, върху които е изградена системата на въздействие върху зрителя, ще разберем, че това е още една загубена за нас кауза. Рекламата, за да изпълни функцията си, е произведена по стандарти, които не предполагат щадящо и уважително отношение към зрителя. Точно обратното динамиката на звука, цветовете, разкадровките, цялото є съдържание са агресивни, шокиращи, запомнящи се, дори понякога и скандални.
Рекламата не е само това, което ние си мислим, т.е. онези малки клипчета, които прекъсват любимия сериал или мач и т.н. Тя може да бъде и в същия този филм, мач и др. Това може да е татуировката на ръката на главния герой (напр. някой логотип), може да е фонът зад гърба му (напр. някоя витрина), телефонът или напитката в ръката му, дрехите, автомобилът... Нудистът, внезапно изскочил на футболния терен, също не е случайно лице в новините ще го покажат безброй пъти... но не точно него, както ние си мислим, а транспаранта зад него. Футболните мачове не са двубоят на отборите, но двубоят на фирмите, които те представляват.
Рекламата е също и в цветовете. Много компании откупват права върху определени цветови нюанси. Цветът има своята уникална функция да отключва конкретни импулси, също както и звукът. Рекламата не е случайно творческо решение, а плод на усилен интелектуален труд, подплатен с "ноу-хау", чиито резултати са видими, съдейки по огромните продажби на едни и аналогичните загуби за други. Някои телевизионни предавания съществуват единствено и само заради рекламата, която се съдържа в тях. Големите корпорации могат да си позволят да инвестират в даден сериал или talk show, защото чрез тях те биха могли да наложат стил на живот за дадена прослойка от населението (таргет група), а оттам интересът към даден вид стоки и услуги да се повиши. Зрителят обикновено се заблуждава, когато си мисли, че сам избира какво да гледа. Избраният е той.
Новините също съдържат реклама в скрити форми. Това например би могла да бъде някоя силно преувеличена опасност от епидемия, тласкаща определена група хора към аптеките, за да се реализира сезонното "закърпване" на бюджета на някоя фармацевтична компания или вносителите на дадени продукти или услуги. Изобщо преекспонирането на дадена тема в съвременната публицистика не е нищо друго освен PR техника или прост, но действен начин за фиксиране на вниманието върху нещо конкретно. По подобна схема се "отработва" и "обработва" общественото мнение във връзка с политически избор или нов закон.
Отрицателният знак на коментарите не тревожи никого за всичко има решения и техники. Всъщност технологии. Системите за внедряване в полезрението на обществото на стоки, личности, закони, нова лексика и т.н. работят безотказно и безкомпромисно. Екранното време е нещо, което има своята цена, зависеща от сезони, часови пояси, таргет групи, рейтинги и т.н. Осъществявайки избора си, би трябвало да помним, че срещу нас стои продуктът, а ние сме потребителите. Колко високо или ниско е летвата на този избор, зависи само от едно положение "изключено" или "включено".
Ако се вгледаме отблизо в лицата на собствениците на телевизионни медии (тук нямаме за цел да ги посочим и изучим), ще проумеем и каква е отредената им роля, кой гравитира около тях и около кого гравитират те. "Защо" е не по-малко интересен въпрос, но той е по-скоро риторичен...
Забелязва се експанзия на чуждата продукция. Тя често пъти е свързана с налагането на неадекватни жизнени модели. Всяко едно общество живее и се развива според своите исторически обусловени културни, религиозни и други приоритети. Прекаленото транслиране в ефир на чужди традиционни ценности би могло да причини сериозни конфликтни ситуации поради разликата в ценностните системи и мироглед на различните общества.
Във време, когато си мислим, че сме се освободили от "култа на личността" и сме положили началото на един нов живот, забелязваме любопитен парадокс основната маса на "демократичното" общество строи нов култ "култа на личностите". Тези, които на всяка цена искат да бъдат в светлината на прожекторите, за които е най-важно да бъдат разпознавани и ухажвани от публиката те сега са тези, под чиято "компетентна" диктатура обществото се движи и развива.
Без телевизията това би било абсолютно невъзможно. Кумирите, на които хората принасят в жертва скъпоценното си време, децата си... Кумирите, които участват в почти всички наши семейни тържества, изпълват най-съкровените ни мигове, които са с нас, когато взимаме жизнено важни решения. Когато се питаме дали да простим, или да се обидим, дали да се извиним... от екрана към нас долита едно съскащо суфлиране, което не предполага морал и хуманност, а напротив: "Бъди твърд и неумолим be cool!"
Зрителят вярва. Той е слепецът, воден от друг слепец. "Лъжата повторена сто пъти, става истина". Хитлеровият министър на пропагандата Гьобелс е тествал и прилагал този похват многократно, а резултатите са все още болезнено осезаеми за цялото човечество.
Днес ние с интерес следим как на екрана някой сътворява, разрушава, обединява, разединява, а утре, следвайки вещите съвети на идолите си, повтаряме "формулата на успеха" в реалността. Нежеланието да работим върху себе си дава възможността на някой друг чрез екранните кумири да върши всичко вместо нас. Ние само трябва да оставаме в положение "включени". Нашата леност ще се грижи за това, а предварителното етикетиране ще ни осигури лесния и "правилен" избор.
Нищо, че на лекарството ще пише "отрова" и обратното...
Безкрайната младост фикс идеята на нашия век. Всички индустрии работят в тази посока. Клиентелата се зарибява едва ли не от детската градина. Внушава ни се, че хипохондричното фиксиране върху здравните проблеми на човечеството едва ли не може да го спаси от собствения му естествен край. За духовно зрящия човек "Memento mori" звучи спасително. Но обществото, тласнато с помощта на телевизията в една хедонистична крайност, иска да забрави за тънката нишка на материалния живот, която във всеки един момент може да се прекъсне и това да се превърне в поредната житейска трагедия за човека, избрал да живее без Божията благодат и без надежда за отвъдното.
"Модерният" днес индивидуализъм ни води към капана на една технологична самота, станала възможна само поради вярата ни във виртуалната тълпа, заменяща немногобройните, но истински човешки контакти и приятелства.
Във века на потреблението гнилостните процеси както в биосферата, така и в културната сфера, се развиват застрашително бързо. Стресираният потребител, който неуморно се труди, за да задоволи нуждите, но и страстите си, ежедневно затваря омагьосания кръг, намирайки утеха и "развлечение" от собствения си живот в безкрайния телевизионен празник, гарнирайки зрелищата с хляб, а хляба със спирт. Отприщената ударна вълна остава невидима, но не и статична. Тя се понася в пространството, за да повлече и събори мнозина.
"Но сега, когато се освободихте от греха и станахте раби Божии, вашият плод е светост, а краят живот вечен. Защото платката, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашия Господ" (Рим. 6:22-23).
Понякога спира токът... Тогава в тъмното човек може внезапно да бъде обзет от ужаса на отвлечения, току-що осъзнал своето доброволно предаване на похитителите без никакъв шанс за откуп. Тогава със запалената свещ в дома на човека може да влезе Светлината и да угаси синьото мъждукане в съзнанието. Тогава човек може да разбере, че не е далеч мигът, в който ще трябва да се отчете как е похарчил онова, което по право не му е принадлежало... Или ще продължи агонията, следейки словоблудствата на телевизионните кумири, вкусвайки от техните сценарно-режисьорски гозби и принасяйки в жертва на екранните идоли безценния дар от Бога своя единствен и неповторим живот, употребен безотговорно и безсмислено.
"Църковен вестник", бр. 15/2012 г.
