Проповед за Рождество Христово
Новородилият се Христос е едно бездомно дете, родено на едно негостоприемно място, изпълнено с ледено безразличие. Единственото човешко отношение е нежната топлота на пресвятата Му Майка и грижовната загриженост на Йосиф. В странноприемницата, до която отива изнурената от дългия път Богородица, заедно със своя пазител - праведния Йосиф, нямало място да бъдат приютени. И когато Иисус се родил, тя „пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата" (Лука. 2:7). В този контекст на доброволна бедност продължил и нататък земният живот на Христос. Още Младенец, Той заминава в странство, в Египет. Своите детски и младежки години Той прекарва в ръчна работа в град Назарет. По време на Своя обществен живот Той е в непрестанно движение, нямайки „де глава да подслони". А връх на Неговата доброволна бедност е пълното Му разголване на Кръста.
„Заради нас Богатият обедня". Във Въплъщението Си „Господарят и Творецът на всичко" се отрече от онова, което ние считаме за богатство - пари, удобства, сила, и се подложи на изпитанията и несправедливостите на света, взимайки участие в човешката болка. Определящ принцип за делото Му са думите на св. пророк Исаия относно Месията: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце..." (Ис. 61:1). Наблягал на човешкото достойнство на бедните и на тяхната неотменима ценност пред Бога.
Само че Христос не предава на приемането на бедността автономно сотирологично съдържание, подобно на някои индийски религиозни учения. Той свърза бедността с вътрешна свобода и със смирението. И прикани онези, които страдат, т.е. по-голямата част от хората, да дойдат при Него, "кроткия и смирен по сърце", за да намерят покой за душите си. Той проповядва вътрешното освобождаване от светските богатства, било човешки притежания, било стремления за притежание. В същото време изобличава алчността и жестокостта на богатите, онеправдаването и експлоатацията от страна на силните.
Прави да е ясно, че истинското богатство е духовното - свободата от заблуди и обърканост, освобождаването от страсти, от егоизъм и полиморфния грях, придаването смисъл на живота и смъртта. Той подчертава, че богатството на духа това е вярата, помирението с Бога, благодатта на Светия Дух, Който обитава в христоуподобяващия се човек. Разкрива, че истинското човешко богатство се състои в онази любов, която те прави съобщник на Божия живот.
В неистовия темп на нашето консуматорско общество, дори и празникът Рождество Христово се е превърнал за мнозина в един празник на консуматорството, където доминира струпването и облажването с материални блага. И така, не е трудно да се уверим, че дори и в християнските среди битува вид параноичност. Много християни се възхищават на Христовото слово и дело, докато на практика приемат нагласата, че само богатството има стойност. Затова и в много традиционно християнски държави виждаме едно християнство с раздрана вяра, с раздрана любов, и в крайна сметка с ранено, болно самосъзнание.
В такава ситуация, гласът на родения в бедност Христос с болка и строгост продължава да пита:" Защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?" (Лука. 6:46). Със слово и дело подкрепях бедните и смирените. Държах на задължението за солидарност към всеки човек и го поставих над всяка етническа или верска принадлежност, над неизвестния, непознатия, различния. Поисках от вас да сте грижовни и щедри към хората в нужда. Определих за практически принцип на живота ви - „както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях" (Лука. 6:31). Защо ми викате: „Господи, Господи!", а не спазвате това, което ви говоря?
Духовното ядро на днешния празник призовава за една по-трезва преценка на нашето поведение и за самокритика върху темпото на живота ни. За едно връщане към простичкия, обикновен живот, за който е нужно освобождаване от патологичното преследване на материалното богатство, изкуствените нужди и излишните удобства.
То осветява по своеобразен начин ценността на всеки човек, който поради различни причини живее в бедност. И на тези, които сме в затруднено положение и лишение, дарува мир, достойнство и доверие в Христос - Приятеля и Брата на бедните, за да преминем прави през изпитанието. То също така насърчава всички нас, независимо дали притежаваме много или малко - да проявим деен интерес към всеки човек в нужда, като започнем от непосредственото обкръжение на нашите съседи, на нашата страна, и така простирайки заинтересоваността на ума и сърцето към намаляване на бедността по цялата земя.
Доколкото през нашия век се формира едно глобално общество на взаимозависимост, то основният проблем е осъзнаването на задължението към бедните и дейната взаимопомощ в рамките на нашите градове, на нашите държави, и дори от държави на държави, от етнос на етнос, от народ на народ. Вече не можем да се преструваме, че не знаем или че не ни касае, че милиони деца живеят в мизерни условия без елементарно обгрижване. Че повече от 8 милиона наши ближни страдат от недохранване, а други 3 милиарда живеят с по-малко от 2 евро на ден. И че всъщност много от тях, които преминават край нас, я карат и с още по-малко приходи.
Строгата критика на св. Василий Велики е изненадващо актуална относно богатите днес - лица или групи: „Ако онзи, който съблича добре облеклия се, го наричаме крадец, то този, който оставя другия гол, докато може да му предложи облекло, по друг начин ли ще го назовем?"...... И заключава: „Така че има множество несправедливости, за които можеш да помогнеш". Това измерение на справедливостта, както и динамиката на социалната взаимопомощ, е нужно постоянно да бъде проповядвано от Църквата Христова - защитника на бедните, на всички нива - местни, международни и глобални.
„Заради нас Богатият обедня, за да се обогати бедният". Изключително в тези Рождественски дни Църквата ни призовава да се поклоним на Христос с повече доверие и надежда. Тези от нас, които сме в изпитанието на бедността, да се поклоним с чувството, че Той стои до нас и ни дарява сила и защита. Тези, които живеем в комфорт, ни призовава да Го доближим с достойна почит, предоставяйки радост и нужното на близките и далечните, които страдат, от нашия излишък.
Нека Го приближим всички с повече вяра, за да се обогатим с простотата и любовта Му, така че да се освободим от духовната бедност на малодушното и егоцентрично мислене на нашето време.
Радостно Рождество Христово, братя мои! За много години и особено благословена Нова година с повече щедрост и усилия за облекчаване на бедността около нас заради целта - едно общество на истинска солидарност.
Из „Бог се яви в плът...", изд. Maistros, 2006 г.
Превод от гръцки: Анула ХРИСТОВА
