12 декември 2024, четвъртък

* Св. Спиридон, еп. Тримитунтски, чудотворец (Тип. с. 141)
church

Бъдещият патр. Кирил е роден на 3 януари 1901 г. в София, в семейството на Марко Константинов. Кръщелното му име е Константин. Младият Константин учи в Софийската духовна семинария от 1914 г. до 1918 г.

От 1920 г. до 1925 г. следва богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и в Белград, Загреб и Черновци (дн. в Украйна). В периода на следването си приема монашество, а през 1927 г. защищава докторат и получава степен "доктор по богословие". Бъдещият български патриарх специализира философия в Берлинския университет от 1928 г. до 1930 г. През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ. От 1938 г. той започва да изпълнява своите задължения като главен секретар на Св. Синод. Скоро след това е ръкоположен за пловдивски митрополит.

През 1938 г. заедно с екзарх Стефан и митр. Неофит Видински митрополит Кирил оглавява протестите на българската църковна общественост в защита на българските евреи с цел предпазването им от депортиране в хитлеристкия концентрационен лагер в Треблинка.

Митрополит Кирил произнася слово на Всеправославното съвещание в Москва през юли 1948 г. на тема "Рим и България".

От 1950 г. митрополит Кирил става член на Световния съвет на мира, а също така е и председател на Националния комитет за защита на мира в България от самото му основаване.

При възстановяването на Българската Патриаршия на Третия църковно-народен събор, на 10 май 1953 г. митрополит Кирил е избран за софийски митрополит и първи български патриарх след св. патриарх Евтимий Търновски.

От 1970 г. патриарх Кирил става и академик – член на Българската академия на науките, получил почетната титла "Доктор хонорис кауза" на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовни академии.

Патриарх Кирил се представя в Господа на 7 март 1971 г. и е погребан в Бачковския манастир "Св. Успение Богородично".

През 2002 г. потомците на благодарните евреи с участието на израелското правителство обявява патриарх Кирил за Праведник на света в Йерусалим (заедно с екзарх Стефан I) заради дейното му участие в спасяването на българските евреи от политиката на хитлеристка Германия.