ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » НЕКА ИМЕНАТА ИМ ГОСПОД ДА ГИ ПОМНИ

НЕКА ИМЕНАТА ИМ ГОСПОД ДА ГИ ПОМНИ

2010-06-16, автор: Интервю с иконом Петър КОСЕВ, рубрика: Общество

oPetarKosev.jpgИконом Петър Косев е свещенослужител в гр. Св. Влас и Несебър от 14 г. Интервюто с него е взето в деня след освещаването на новопостроения храм "Св. Власий" в град Св. Влас - 17 май 2010 г.

Ваше Високоблагоговейнство, бихте ли споделили с нас радостта си в този ден. Каква е тя?
­

Радост голяма е, защото има нов храм ­ храм, който ще даде на всеки някаква надежда, някаква помощ. Самият факт, че имаме и мощи на св. Власий Севастийски, а същевременно само няколко метра по-нагоре тук е имало и манастир на св. Власий. А в целия град има основи на шест манастира. В Емине също е имало манастир, но на св. Николай Чудотворец.

Ще има ли достатъчно енориаши този храм? Тук има много почиващи.

­Хората идват на почивка само по за десетина дена. Затова преди всичко в храма ще са хората, които живеят в района, които имат жилища тук. По-голямата част от тях са руснаци и те винаги по всякакъв начин отдават Божието Богу. Казваме, че колкото любов искаме Бог да ни даде, толкова трябва и ние да Му дадем. А ние, българите, за съжаление, невинаги Му отдаваме любовта си. Но този път двама братя българи ­ Динко и Йордан, построиха този храм.

­По Божие промишление частици от светите мощи на св. Власий Севастийски и св. Андрей Първозвани са вече тук и тези двама светий ще са с вас винаги, ще благославят вашето дело и ще ви съдействат. Как ще бъдат уреждани богослуженията в храма?
­

Ще има назначен ефимерий, който ще отговаря само за храма. Но кога ще стане това, не мога да кажа, защото свещениците не стигат. Аз лично обслужвам и другата църква в Св. Влас ­ "Св. Атанасий". А в Св. Влас живеят повече от 3000 души.

Да разбирам ли, че призовавате към това да има повече работници на Божията нива?

­Това, за което призовавам, е повече родители да изпращат децата си в духовни семинарии, за да могат повече деца да получат много добро образование. Защото семинариите са на много високо ниво в образователната система. А същевременно и техните родители да получат спасение. Защото, когато Пресвета Богородица е въвела своя Син в храма, тя е знаела какво ще се стане с Него ­ - тя все пак е Богородица, Богородителницата. Когато Пресветата Дева е била въведена в храма от своите родители Йоаким и Анна, те също са знаели каква мъка родителска ще изпита тя, гледайки как нейният Син е на кръста, но свъпреки това са го направили. Защото в Кръста е спасението, към което и българинът от векове наред се е стремял ­ - спасение физическо и духовно. Същевременно днес ние сме спасени в Христа, а не знаем как да се радваме на предоставеното ни спасение.
­

Направи ми впечатление, че на клироса беше поканен хорът на Софийската духовна семинария?

­Та той е ненадминат по духовност и по клиричност. Духовните училища винаги са съществували ­ и в най-трудните годините на комунизма те пак продължаваха да съществуват. Софийската духовна семинария дори в Черепиш пак се наричаше Софийска духовна семинария. Пловдивската семинария впоследствие също се възроди през 90-а година.

Но това, за което говорим е, че всички хора, за да развият в себе си някаква духовност, трябва да получат някаква духовна просвета.

Знаете ли, българинът дори не знае как да се прекръсти. Когато ние, свещениците, му кажем какъв е начинът, той в първия момент се обижда, че му правим забележка. А ние не му правим забележка... Когато човек се прекръсти неправилно, той отваря душата си за лошото, за пошлото, за дявола, а ние искаме именно неговата душа да спасим. За нашите души ние ссвещениците  си се молим. Само че мисията ни на земята не е да спасим само нашите души, а да спасим душите на пасомите.

Точно днес тече кръгла маса за въвеждане на предмета "Религия" като задължителен. Вие какво бихте казали?

За да се въведе вероучение, управляващите трябва да носят от духа на своята вяра. А който е помогнал на Църквата ­ и Църквата му е помагала. Примерно, по времето на комунизма в молитвите си (в Служебника е всичко отбелязано) свещениците сме се молили Негово Величество да се върне, дори и без той да е знаел за това, и сме били наказвани. И той се върна, и бе първият министър-председател, който се закле пред Патриарха, пред Свещ. Евангелие и кръста Господен, но... Честно казано, много съм скептичен, защото е нужна не само свещеническа молитва, но и лична духовност. Нека управляващите така да живеят и това да правят, че и Господ, и народът да ги помни. И нека имената им Господ  да ги помни.


Интервюто взе:
Анула ХРИСТОВА





Още от "Православна мисъл":