ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ЕДИН АНГЛИЧАНИН В ПРАВОСЛАВИЕТО

ЕДИН АНГЛИЧАНИН В ПРАВОСЛАВИЕТО

2010-07-25, автор: интервю с отец Андрю Филипс, рубрика: Общество

fatherAndrewPhilips.jpgПротойерей Андрю Филипс е роден през 1956 г. в нерелигиозна фамилия, чийто наследници от векове живеят в областта, разположена на границата между Есекс и Съфолк. В детството си той проявява интерес към ранната история на Англия, и особено към св. Едмунд, който е знакова фигура в местната история, а също и към крал Алфред Велики.

На дванадесетгодишна възраст той започва сам да изучава руски език и редом с това прави своя първи прочит на Новия Завет. В ума му изключително ясно се запечатват два израза: „Първом търсете Царството Божие и Неговата правда и всичко останало ще ви се придаде" (Мат. 6:33) и „онова, що е глупаво у Бога, е по-умно от човеците" (1 Кор. 1:25).

На четиринадесетгодишна възраст - след конкретни духовни преживявания, добили допълнителна сила от духовните четива - у него се ражда желание да стане член на Руската православна църква. И през 1975г. това негово желание се осъществява. Още от самото начало той започва да мечтае да допринесе Православната традиция да стане част и от английската традиция, но в нейния най-автентичен вид, без никакви компромиси във връзка с културни съображения.

След като прекарва известно време в Русия, той се завръща в родината си и получава от Оксфордския университет магистърска степен по руски език. Там той изучава също така богословие, история и литература. После заминава за една година на работа в Гърция, след което се записва за редовно обучение в Института по православно богословие в Париж. През 1985г. там го ръкополагат за дякон към Руската православна църква, а през 1991 - за свещеник. Той прекарва цели шестнадесет години извън границите на Англия - в Гърция, Русия, Франция и Португалия. Във Франция работи като лектор в Бизнес института ESSEC (École Supérieure des Sciences Économiques et Commerciales), а в Португалия основава първата в тази страна руска православна енория. През 1988 г. написва дебютната си книга, озаглавена „Православното християнство и древната Англиканска църква", след което през 1992 г. съставя каталог на английските светци, озаглавен „Светците, които почита Англия". Впоследствие, през 1995 г., издава сборник „Православното християнство и английската традиция", който включва сто негови статии, писани през предходните двадесет години и публикувани в различни православни списания, а непосредствено след това написва и издава критичен анализ на философията на утописта от ХІХ век Уилям Бърнс със заглавие „Възраждането на Англия и англичаните". В края на 1999 г. излиза пета негова книга, „Пътя на Светлината", в която представя третото хилядолетие през призмата на православното християнство. Шестата му книга е посветена на св. Феликс, проповедник от Източна Англия, който идва в Англия като мисионер от Франция.

През 1997 г. заедно със семейството си той напуска своята руска православна енория в предградията на Париж и се връща в Англия, за да се посвети на мисионерска работа. Понастоящем е свещеник в православната църква „Св. Йоан" в родния му град Колчестър, графство Есекс. Тук той пише активно материали за електронния сайт „Orthodox England". Живее в Сикингс Хаус заедно със съпругата си, шестте си деца и техните баба и дядо - общо три поколения православни християни.

 

- Как се случи така, един англичанин да се приобщи към Православието? Какво ви накара да станете свещеник?

- Роден съм в обикновено английско семейство и съм най-малкият от трима братя. Там, в родния ми край, имах щастливо детство. В училище се интересувах от ранната история на Англия, а вкъщи с огромен интерес слушах спомените на баща ми от фронта. Той е служил пет години в армията, до края на 1945 г. Родителите ми не изповядваха никаква религия.

Когато станах на дванадесет години, започнах да се замислям кой ли е сътворил цялата тази красота навсякъде около мен? Как съм създаден като човек? В какво се състои смисълът на моя живот? Защо съм на този свят? Не спирах да усещам присъствието на нещо величествено и тайнствено - имах чувството, че е много близо: стига само да надникна зад полетата, зад горите на хоризонта, зад облаците над мен и ще го видя... По същото време започнах да чета Писанието. После кой знае защо нещо в руския език ми се стори много интересно. Купих си един учебник по руски и започнах сам да изучавам езика.

Когато бях на четиринадесет, посещавах множество протестантски и католически църкви, но все не се чувствах като у дома. После открих, че има и друга Църква- Православната. Успях да посетя такава църква, когато станах на шестнайсет, и веднага се почувствах като у дома в онзи руски православен храм. Имах чувството, че винаги съм бил там и винаги съм бил православен. В един миг видях ясно своето бъдеще и прозрях, че съм готов да бъда православен, ако ще и да съм единственият православен англичанин на планетата. Когато станах на осемнайсет, най-накрая получих разрешение от родителите ми да стана член на Руската православна църква.

След завършване на университета работих в Гърция и отидох на поклонение в Света гора. През 1985 г., след като завърших обучението си по богословие в Парижкия институт „Св. Сергий", ме ръкоположиха за дякон. През 1991 г. приснопаметният архиепископ Антоний Женевски ме ръкоположи за свещеник. Служих във Франция и в Португалия и написах книга за западните светци от първото хилядолетие - от времето, когато Западна Европа не е била отделена от Православието.

Понастоящем служа в Англия, в една малка православна енория на името на Св. Йоан Шанхайски. Намира се в малкия град Феликстау - в „Далечния Изток" на Англия, както го определя Архиепископ Марк. Наскоро празнувахме Пасха на три езика: църковнославянски, румънски и английски. Издаваме списание на английски език „Orthodox England" и поддържаме свой електронен сайт: www.orthodoxengland.org.uk.

Събрал съм текстовете на служби, посветени на древни местни светии, както и на всички светии, просияли на Британските острови. Ние отдаваме особена почит на св. Феликс (VІІ век) и неговата духовна дъщеря св. Одри. Имаме множество икони на местни светци, а също и частици от светите мощи на св. Августин Кентърбърийски, св.Кутберт Линдисфарнски и на Преподобния Бид. Всички богослужебни книги са преведени на английски. Като литургичен език използваме английски от ХVІІ в., езика на Шекспир - той има своя особена красота.

За съжаление, принуден съм, както почти всички свещеници в нашата страна, да работя допълнително и в света. Матушка е израснала в Париж в семейството на руски емигранти. Ние двамата имаме шест деца и всички те са служители в храма или певци в църковния хор. Заедно с нас живеят и родителите на Матушка.

/.../

- Кажете ни нещо за вашия пастирски опит. Доколко човек може да проповядва Христовото Евангелие в съвременния отчужден от Църквата свят, без да заобикаля едно или друго и без да прави компромиси със съвестта си, с догмите на вярата?

- Съществуват принципни проблеми, при които няма място за абсолютно никакви отстъпки. Съвестта е глас Божий и не бива да й се противим. Има обаче и проблеми, които изискват да проявяваме снизхождение към човешките немощи. Тогава е нужно да правим различаване. Така например, влизане в молитвено съслужение с инославни е немислимо. От друга страна обаче не пречи, дори е наложително, да им представяме с много любов принципите на Православната вяра, пример за което ни е дал Св. Йоан Шанхайски. Длъжни сме да се отнасяме благосърдечно към инославните, да състрадаваме на всички тях. Този свят е пълен с толкова страдание!

- Има ли случаи във вашия пастирски опит, които са укрепили още повече вярата ви в Бога и в Небесния промисъл?

- Разбира се, има много подобни случаи. Слава на Бога! Особено когато съм свидетел на покаяние. Така например, до покаяние стигнаха две руски проститутки и сега те водят образцов живот, който служи за пример и назидание.

В тази връзка трябва естествено да спомена изповедите на деца, възпитани в духа на Православието. Такава неподправеност, чистота, благочестие...

Също така и изповедите на хора, които са на смъртен одър. Господ ме дари с възможността да кръстя на смъртен одър и двамата ми родители. Баща ми никога не беше получавал кръщение. Дано Бог ми дарува още подобни изповеди.

- Какво бихте пожелали на всички православни християни?

- Светлина, светлина и още светлина! И тази светлина да просиява в мислите и сърцата ни не само през Светлата седмица, не само при Пасхалното опрощение, а през всички дни на годината, през целия ни живот. Живеем във време, в което сенките на злото вече дебнат отвсякъде. Антихристът „наближава", той е „пред прага ни", и преди да настъпи краят, ние трябва да застанем в един дух насреща му. Нашият живот е единствено в Светлината на Христа: „В Твоята светлина ще видим светлината".

 

Май, 2006 г.

Интервюто с отец Андрю Филипс е публикувано в Православие.РУ

Превод от английски: Анжела ПЕТРОВА

 





Още от "Православна мисъл":