ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ФИЛМЪТ “АГОРА”- ЕДНА ПРЕДНАМЕРЕНА ПРОПАГАНДА

ФИЛМЪТ “АГОРА”- ЕДНА ПРЕДНАМЕРЕНА ПРОПАГАНДА

2010-11-04, автор: Димитър ХАДЖИТОДОРОВ, рубрика: Общество

agora.jpegКазусът "Ипатия"

Ипатия ­ - жената философ, известна с математически трудове и с астрономически открития, е преподавала теория на неоплатонизма в Александрия в началото на V в. след Христа. В наше време името й се споменава не с научните  й постижения, а с трагичната й гибел. Знаменитата лекторка е убита по време на градски вълнения и историкът Гибон и писателят Волтер сочат като виновници за събитието фанатизирани християни, подстрекавани от църковния епископ Кирил, канонизиран по-късно за светец. През целия ХХ в. коментарите за тягостното деяние служат за антихристиянска пропаганда, без да се подкрепят с обективни факти. Агитаторите против "опиума за народите" не се съобразяват с подробностите на епохата, което предизвиква определен размисъл.

До нас са достигнали три независими източника от древни автори, характеризиращи настроенията на жителите на Александрия. През 240-250 г. историкът Херодиан пише в своята "История след Марк Аврелий": "Александрийците ... по природа са много непостоянни в мненията и изпадат в силно вълнение по най-малкия повод" (4; 8:7). Сто и четиридесет години по-късно (през 390 г.) Амиан Марцелин в "Римска история" потвърждава, че Александрия е град, който "нерядко, без страничен повод и без достатъчно основания, избухва в бурни вълнения" (22; 11). Това становище той изказва по повод участта на епископ Георги, убит безжалостно от езичници през 361-362 година. Някъде около 440 г. Сократ Схоластик в "Църковна история" допълва своите предшественици: "Александрийската тълпа обича възмущенията повече от всяка друга тълпа и, когато намира повод, се устремява към нетърпими злодейства, защото без кръв не се успокоява от вълненията" (7; 13). Подобна характеристика подсказва мисълта, че за управлението на безотговорните лумпени е необходима здрава ръка. Вероятно неслучайно след загиналия епископ Георги в Александрия е поставен епископ Теофил, известен с непреклонния си характер. През 391 г., в изпълнение на указ на император Теодосий, той прекратява езическите жертвоприношения и разпорежда храма на Зевс-Серапис да бъде разрушен. Тази инициатива е съпроводена с вълнения, при които загиват привърженици и на двете страни.

Твърд е характерът и на епископ Кирил, който заема катедрата след Теофил. Той се противопоставя на еретиците, изопачаващи учението на Спасителя, и настоява еврейската община да напусне града, заради провокации спрямо християните.

През 415 г., четвъртата поред от управлението на епископ Кирил, жената философ Ипатия става жертва на улични размирици. Главен източник за събитието е "Църковна история" на Сократ Схоластик (7; 15). Причина за убийството, според автора, е завистта, предизвикана от дарбите на жертвата. Недоброжелатели съчиняват клеветата, че тя пречи на сближаването между светската и духовната власт ­ - в случая между префекта и епископа на града. Според Сократ виновник за гибелта й е някой си Петър, за когото, освен че е от "хората с горещи гласове" (вероятно уличен оратор!), не се знае нищо друго. Ипатия е убита жестоко в църквата, наричана Кесарион, но това не означава, че тълпата, която я лишава от живот, се състои непременно от християни. Езически храмове вече не е имало и най-вероятно, лумпените са търсили място, където да извършат злокобното си дело. "Това причини немалка скръб на Кирил и на александрийската Църква, защото убийствата, разприте и всичко подобно е съвършено чуждо на мислещите с Христовия дух" (7; 15), завършва разказа си Сократ Схоластик.

Гибелта на Ипатия се използва настойчиво от атеистичната пропаганда след Втората световна война. Учената ­ философ и математик ­ е подходяща тема за онези, които промиват мозъците на масите. Би могло да се припомнят научните й постижения, но подобни факти противоречат на доктрината, че жената в класовото общество е безправна, безпросветна и онеправдана. Поради тази причина историографията не споменава нищо и за друга удивителна личност, византийската принцеса Анна Комнина, която надхвърля рамките на шаблонното политизирано мислене.

Някогашният съветски историк П. Ф. Преображенски издига хипотезата, че Ипатия е прототип на света Екатерина, като съпоставя факти от биографиите на двете жени. Това недоказано твърдение се повтаря категорично от агитаторите против християнството. Отзвук от него достига до Франция, където е публикуван роман, посветен на "подхвърлянето на идеята" за канонизиране на пострадалата. С тази концепция се ангажират и други неправославни автори, претендиращи за освободен от догмите мироглед. Никога обаче не е била подлагана на обсъждане съдбата на някой друг интелектуалец ­ например на св. Юстин Философ, който приел мъченическа смърт два века по-рано.

Филмът "Агора"

Като съвременен продукт на културата, представеният наскоро филм "Агора" (режисьор и сценарист Алехандро Аменабар, 2009 г.) не споменава за света Екатерина, тъй като авторите на това становище вече са слезли от политическата сцена. Но въпреки положителните емоции, с които публиката посреща произведението, не можем да отречем, че то продължава недобросъвестното поднасяне на събитията, разчитайки на неграмотността на средния зрител.

Не е вярно, че евреите са нападнати в съботния ден. В "Църковна история" (7; 13) Сократ Схоластик съобщава, че християните са подмамени провокативно и са избивани коварно от засада край една от църквите. Контрамярка на това деяние е искането на епископ Кирил, юдейската община да напусне града. Неправдоподобна е сцената, в която телата на избитите са изгаряни от победителите в стълкновението. Подобен начин на погребение е неприсъщ за изповядващите новия мироглед.

Неуместна е сцената, в която робът Давос се нахвърля срещу господаря си, математика Теон. Такова поведение е било абсолютно немислимо за ранен християнин и по-скоро напомня на класовите протести, проповядвани от марксизма-ленинизма.

Не е реален диалогът между префекта Орест и Ипатия. Репликите са поднесени така, че потвърждават клеветата, за която пише Сократ. Неусетно авторите на филма са попаднали в клопката на преднамерените си представи.

Не е вярно, че епископ Кирил е подстрекавал тълпата срещу Ипатия, като е използвал посланието на свети апостол Павел до Тимотей. Редактираният в сцената текст изопачава смисъла на оригинала и разчита на непросветеността на публиката.

Не е вярно, че епископ Синезий, ученик на Ипатия, е уговарял префекта да се подчини на епископ Кирил, за да спаси жената философ. Синезий е починал през 412 или 413 г., а Ипатия загива през 415 година. Синезий не е християнин в годините, когато посещава лекциите на Ипатия. Както сочат свидетелствата, той е покръстен по-късно, далеч от Александрия.

Не е вярно, че храмът на Серапис е запален в угода на християнските тълпи и че този пожар унищожава Александрийската библиотека. Храмът не е съществувал след 391 година. За посегателства над библиотеката споменава Плутарх в жизнеописанието на Юлий Цезар, като датира този акт около 48-47 г. преди Христа. Освен това Александрия е място на военни действия през 216 и 273 г., когато легионите на римските императори Каракала и Аврелиан нахлуват в града. През ХIII в. сирийският епископ Григорий посочва като виновник за разрушаването на библиотеката арабския халиф Омар, завладял Александрия през VII-VIII век. Това твърдение обаче няма документална подкрепа. Английският историк Гибон пък обвинява категорично християнската общност за погубването на културните ценности. Поради протестантското си възпитание той се отнася с недоверие към католицизма и православието.

Подобни исторически неточности се срещат преимуществено в приключенските романи, като тези на Александър Дюма, Болеслав Прус, Стивънсън и др. литератори. Само че един филм, посветен на християнството, не бива да бъде приравняван до някаква авантюрна творба. Изложението на материята в такъв филм изисква много повече отговорност и съзнателност.

Древният философ Аристотел е обръщал особено внимание на факта, че художественият преразказ се запомня значително по-трайно в сравнение с научното изложение на фактите. С един такъв свободен фантазьорски преразказ какво ще остане в главите на днешния зрител, който и без друго десетилетия наред е подлаган на сатанински спекулации с най-святото, с вярата в Христа и нейния път през историята, който е този на Църквата? Създателите на филма не продължават ли, волно или неволно, тази пагубна антихристова линия? Нашето съзнание още от училище е подготвяно за "престъпленията на Църквата" (които обаче задължително нямат нищо общо с Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, която е Православната, но винаги поради невежеството на хората биват хвърляни върху нея ­ бел. ред.) ­ инквизиция, интриги на тамплиери и йезуити и др. Още едно звено от тази верига едва ли ще ни стресне кой знае колко. А в същото време зад умело обработените "факти" се крият причини, които умишлено не се изследват.

Господи, подкрепи ни в пътя на вярата ни!

 

Църковен вестник, бр 17/2010 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":