ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ВЪВЕДЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

ВЪВЕДЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

2010-11-21, автор: Протойерей Александър ШМЕМАН, рубрика: Общество
*Проповед*

В какво се състои празникът Въведение на Пресвета Богородица в храма? Неговата тема е простичка на пръв поглед: родителите завеждат в Йерусалимския храм своето малко момиченце. Дотук - нищо необичайно, защото в онова време така постъпвали мнозина. Това е било общоприет обичай, тъй като завеждането в храма означава животът на заведения да влезе в съприкосновение с Бога. С това на този живот се дават крайната цел и назначение, а неговата вътрешност се освещава от светлината на висшия опит.

Но ето - църковната служба за този празник повествува, че това момиченце е заведено там, където не е смеел да влиза никой, освен свещениците - тя е въведена в мястото, наречено „Святая святих" - тайнствената и най-свещена вътрешност на храма. Името на момиченцето е Мария - бъдещата Майка на Иисуса Христа, т. е. тази, чрез която, както изповядват християните, Самият Бог дойде в света, сред хората, за да сподели техния живот и им разкрие неговото божествено съдържание. Какво представлява това? Приказка? Или чрез това повествование се разкрива и узнава нещо различно, което не може да бъде описано с прости човешки думи - нещо, имащо пряко и непосредствено отношение към нашия живот?

Благолепният и огромен храм бил славата на Йерусалим. Столетия наред хората вярвали, че само в него, зад здравите му стени човек може да се докосне до Бог. Но ето - свещеникът взел Мария, въвел я в най-свещеното място на храма и ние днес пеем: „Пречистият Храм на Спасителя се въвежда в храма Господен". А после Спасителят казал: „Разрушете този храм и в три дни ще го въздигна". Светият Евангелист прибавя: „Той обаче говореше за храма на тялото Си" (Йоан. 19:21).

Смисълът на всички тези събития, слова и възпоменания е прост: от днес човекът се превръща в храм, от днес не камъните и олтарите, а човекът, неговите душа, тяло и целият му живот стават свещен и божествен център на света - те са неговата „Святая святих". Единият храм - живият и човешкият, влиза в другия - каменния и материалния, за да изпълни вътрешността му със своя смисъл и назначение.

Ето че центърът на религията се измества, нещо повече - измества се центърът на самия живот. В света влиза учение, според което нищо в света не стои по-високо от човека, защото Самият Бог приема човешки образ, за да покаже на човека, че неговото назначение и призвание е божествено. От този момент започва свободата на човека - над него не стои нищо от света, понеже за него целият свят е дар Божи, даден му за изпълнение на неговата божествена съдба.

От момента, в който Дева Мария влезе в „Святая святих", самият живот се превърна в храм. И когато празнуваме нейното въвеждане в храма, ние празнуваме божествения смисъл на човека, висотата и светостта на неговото призвание, които не могат да бъдат изтрити и изкоренени от човешката памет.

Из поредицата „Почитането на Божията Майка" oт цикъла „Неделни беседи"

Превод със съкращения: Огнян РАНГАЧЕВ

 

Църковен вестник, бр. 46/1994 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":