ЛЕСТВИЦА

За старостта

За старостта

Църковен вестник
Електронното “домашно огнище”

Електронното “домашно огнище”

Александра Карамихалева
С расо в глобализирания град

С расо в глобализирания град

Свещ. Ангел ВЕЛИЧКОВ
Клеветата

Клеветата

Мартин Николов
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ШЕСТTЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА

ШЕСТTЕ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРА

2011-07-16, автор: Църковен вестник, бр. 28/1996 , рубрика: Теология

4tiVsSybor_m.jpgПериодът ІV-VІІІ в. е времето на Вселенските събори, когато се оформят основните догмати на Православната църква.

В историята на църквата има 7 вселенски събора. През тази седмица се чества паметта на отците от първите шест. Затова предлагаме накратко основни моменти от историята им.

Вселенските събори са наречени така, защото в тяхното провеждане са участвали представители на всички поместни православни църкви, а взетите от тях решения важат за цялата Църква през всички векове. Те са изразили и утвърдили завинаги най-чистото църковно учение. Решаването на важни догматични въпроси за най-висшите тайни на вярата не се постига само с усилията на човешкия разум, а само по вдъхновението на Светия Дух. Затова и определенията на Вселенските събори започват с думите: „Угодно бе на Светия Дух и на нас..." (Деян. 15:28).

Първи Вселенски събор

Откриване на събора: 20 май 325 г. в Никея

Император: св. Константин Велики

Председател: Евстатий Антиохийски

Брой на участниците: 318 епископи, между които свети Николай Мирликийски

Причина за свикването: Появата на опасна ерес, наречена по името на своя основател арианство.

Арий бил свещеник от Александрийската църква. В своите проповеди започнал да учи, че Христос не е Син Божи, вечен и единосъщен на Отец, а е сътворен и подчинен на Бог Отец. Следователно Той не е Бог, в пълния смисъл на думата, а само първото и най-висше Божие творение. Всъщност Арий отричал Св. Троица и не съзнавал какви последици може да има за християнството неговото учение, защото то отричало най-важния догмат на нашата вяра - догмата за изкуплението. Тежкият грях на човечеството можел да бъде изкупен само чрез жертва, принесена от вечния и равен на Бог Отец - Единороден Божи Син, а не от някое създадено и затова ограничено висше същество.

Решения на събора:

Църковните отци приемат първите 7 от общо 12 члена на Символа на вярата. Учението на Арий е категорично отхвърлено и обявено за ерес. Най-важното решение на събора било определението за природата на Божия Син - в Символа на вярата, който четем и до днес. Там Синът Божий е наречен „единосъщен" на Отец. Освен догматичните постановления, съборът приема и 20 правила за църковната дисциплина.

Втори Вселенски събор

Откриване на събора: 381 г. в Константинопол

Император: Теодосий Велики

Брой на участниците: 150 епископи, между които св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски, св. Кирил Йерусалимски.

Причина за свикването: Неутихналите борби с арианите и учението на Македоний, цариградски епископ, който учел, че Св. Дух е по-низше същество от Бог Отец и Бог Син.

Решения на събора: Приемат се още 5 члена от Символа на вярата, като се доуточнява учението за Св. Дух. Този Символ е наречен Никео-Цариградски и се изповядва от Православната църква вече 20 века.

Трети Вселенски събор

Откриване на събора: 22 юни 431 г. в Ефес.

Председател: св. Кирил Александрийски

Брой на участниците: 160 епископи.

Причина за свикването: Голяма популярност придобила ереста на Несторий, Константинополски архиепископ. Той учел, че Иисус Христос бил обикновен човек, но надарен с благодатни дарби. Несторий и сподвижниците му оскърбявали и Пресвета Дева Мария, като я наричали „човекородица" вместо пресв. Богородица. Несторий не притежавал смирението да признае Църковното предание за по-голям авторитет от своите собствени богословски търсения. На него принадлежат думите, които могат да бъдат мото за всеки ересиарх: „При тълкуване на Свещ. Писание аз не се ръководя нито от живите, нито от умрелите".

Решения на събора: Несторианството е осъдено. Учението, че Христос бил само човек със „свръхестествени дарби", разклаща самите основи на християнството, защото много лесно би могло да се допусне появата на нов „месия", „учител", „пророк". С течение на времето християнството би престанало да бъде благата вест за идването на Самия Бог в плът, Който умря и възкръсна за спасението на Своите чеда, а би се превърнало в едно възвишено нравствено учение, подобно на многото други в човешката история.

Четвърти Вселенски събор

Откриване на събора: май 451 г. в Халкидон

Брой на участниците: 630 духовници

Председател: Анатолий, патриарх Цариградски

Император: Маркиан

Причини за свикване на събора: Монофизитската ерес (монос = един, физис = естество, природа). Същността й се състояла в учение за едно естество в лицето на Иисус Христос. Според монофизитството човешката природа в Христос, поради своята несъизмеримост с божествената, се поглъщала от нея. Така според това учение Иисус Христос бил не Богочовек, а Бог и имал само божествена природа.

От това учение, както и от несторианството, се стига до отричане на догмата за изкуплението - фундамента на християнската религия. Ако Иисус Христос бил само Бог, но не и човек едновременно, Той не е страдал на кръста и саможертвата Му няма никакво значение, щом в нея не е участвала самата тази природа (човешката), която се нуждае от изкупление.

Решения на събора: Четвъртият Вселенски събор изработил правилно догматическо определение за начина на съединение на двете естества в личността на Иисус Христос. То гласи: „Следвайки св. отци, всички поучаваме да се изповядва един и същи Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен в Божество и съвършен в човечество, истински Бог и истински човек, с разумна душа и тяло... познаван в две естества неслитно, неизменно, неразделно, неръзлъчно, неразделим или разсичан на две лица, но един и същ Син и еднороден Бог Слово, Господ Иисус Христос".

Пети Вселенски събор

Откриване на събора: 553 г. в Цариград

Брой на участниците: 165 епископи

Председател: Евтихий, патриарх Цариградски

Император: Юстиниан

Причини за свикване на събора: Заема особено място в историята на съборите. Той бил свикан не по повод на нови догматически спорове и задачата му не е била да изработи нови догматически определения. Целта му била да се отстрани последната пречка, която монофизитите посочвали като причина за тяхното присъединяване към Православната църква. Те твърдели, че Халкидонският събор бил възстановил несторианството. Считали, че на него били признати за православни блаж. Теодорит и Ив Едески, които някога защитавали Несторий. А Теодор Мопсуетски, главният виновник за тази ерес не само не бил осъден от Църквата, но и продължавал да се счита за велик учител на Изток.

Решения на събора: Теодор Мопсуетски бил осъден за всички свои съчинения като еретик-несториянец. Осъждането не засегнало Ив и Теодорит, защото били признати от Халкидонскя събор като православни. Осъдени били само онези техни съчинения, от които те всъщност сами се отрекли, когато на Четвъртия вселенски събор бил анатемосан Несторий.

Шести Вселенски събор

Откриване на събора: 680 г. в Цариград

Брой на участниците: 153 епископи

Император: Константин Погонат

Причина за свикване на събора: Появата на монотелитството - учението за една воля у Иисус Христос.

Решения на събора: „Проповядваме, съгласно учението на отците, че Христос има неразделно, неразлъчно, неслитно две воли и двете естествени воли не са противоположни, но човешката Му воля се подчинява на Неговата божествена и всемогъща воля".

 

„Църковен вестник", бр. 28/1996 г.

 





Още от "Православна мисъл":