ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » ХРИСТОВИТЕ ЧУДЕСА И ЧУДЕСАТА НА ДЯВОЛА

ХРИСТОВИТЕ ЧУДЕСА И ЧУДЕСАТА НА ДЯВОЛА

2011-12-11, автор: Ангел ВЕЛИЧКОВ, рубрика: Общество

Rainbow_m.jpgКъм края на века човечеството все повече започва да вярва в чудеса и съответно да ги търси, да ги очаква. Развитието на науката и технологиите води до такива резултати, че чудесата вече изглеждат много по-близки до рационалното си обяснение, отколкото в миналото. Свидетели сме на едно интересно и противоречиво явление: рационализмът побеждава сам себе си чрез собствените си постижения. Безумците, които преди крещяха: „Няма Бог" (вж. Пс. 13), защото лабораторните им опити показваха така, днес вече „доказват" научно Бога в по-усъвършенствани лаборатории.

Колкото до средностатистическия гражданин, мистичната нагласа остава за него един от малкото отдушници в сухия, технократски свят.

Когато хората изживеят първата си среща с Евангелието, жаждата за мистика веднага насочва вниманието им най-вече към чудесата, които вършил Христос. Самото учение, високите добродетели, богословските откровения, спасителните заповеди - всичко това сякаш остава в сянка.

Христос изцелявал болни, възкресявал мъртви, предсказвал събития, знаел мислите на човеците.

Лишени от познания за вярата, мнозина спират дотук. А когато затворят Свещеното Писание и излязат от храма, светът наоколо шумно предлага своите чудеса. И - о, чудо! - те изглеждат същите!

И екстрасенсите лекуват, и врачките казват какво ще се случи утре, и спиритистите говорят с мъртви, и маговете въздействат от разстояние на мислите. А зад всичко това и съблазънта, че ако не сега, то един ден и науката може да го потвърди...

Невежият прави заключение: важното е да има чудеса, те са основания за вярата. И вярата във всичко - в окултизъм, магии, суеверия и заблуди, а Евангелието подрежда заедно с окултните книги, с ведическата литература, с американските бестселъри на мистична основа и с какво ли не още. Ефектът е по-страшен и от атеизъм. Духовното объркване се преодолява най-трудно.

Преди няколко години например, Ванга заблуди хиляди хора. Тя вършеше чудеса. Казваше верни неща от миналото, настоящето и бъдещето на хора, които виждаше за първи път. Заедно с това финансира построяването на храм, пращаше своите клиенти при свещеник, караше ги да се кръстят. Но „гледаше" и на захар, говореше с духове, изпадаше в трансови състояния. До какво доведе това?

Под нейното силно влияние и чрез ефекта на чудесата, които се случваха, цяло поколение български интелектуалци си съставиха пагубно погрешна представа за Православната църква и Христовото учение. Те го смесиха с окултизма, отхвърлиха истинския авторитет, Христовото свещенство и въведоха свои духовни „авторитети" - Ванга и още цяла плеяда от гадатели, лечители и т. н.

Всичко това тръгна от висшите партийни кръгове, от фамилията Живкови, от войнстващите атеисти на върха. Те първи повярваха на Ванга, защото тя разреши някои техни лични житейски проблеми чрез нечистата сила, която я контролираше. После дадоха негласна „благословия" на тази нова псевдодуховност на заблудата. Нейни „апостоли" станаха българските интелектуалци, покровителствани тогава от властта. (По-късно те се изживяваха и като духовни водачи на българите.)

Днес времената политически се промениха, но духовната заблуда се задълбочи. Демокрацията обяви Ванга за светица и прибави към нея нови - Кашпировски, Джуна, Чумак, Теодора и мн. др. Нищо че понякога те едно лекуват, друго разболяват, едно виждат, друго не. Чудесата им заслепиха мнозина за Христовата истина. Те възвеличиха сектите и окултизма, а умалиха Христос.

Налага се не просто отричане, а една ясна ориентираност в явленията, наречени чудеса.

Църквата не отрича съществуването на чудеса. Но тя се интересува преди всичко от тяхната природа, от техния произход.

Истината е проста: в днешния пост-новозаветен свят съществуват три вида чудеса:

1. чудесата на Христос;

2. природни явления, считани за чудеса, и

3. чудесата на дявола.

Христовите чудеса са спасителни, укрепващи вярата, проводник на небесна нетленна благодат.

Вторият вид, чудесата „по грешка", все повече губят значение благодарение на науката.

Чудесата на дявола водят до заблуди и до вечна погибел. Те са проводник на разтлението и вечните мъки.

Как да разграничим Христовите чудеса от чудесата на лукавия, след като често пъти резултатът е привидно сходен?

Когато някой върши бесовските чудеса, това винаги е свързано с някакви действия или специални думи. Те може да са явни или тайни, съзнателни или неосъзнати, но винаги са налице. Гадателите ползват някаква материална субстанция или предмети - сфера, захар, боб, карти, кафе - без особено значение какви. Магове и „лечители" извършват някакви жестове, шепнат неясни формули - нещо като антислово.

Всичко това не е нищо друго освен форма на древното идолопоклонство, разновидност на езическото жертвоприношение. И тъй като зад фалшивите богове, идолите, всъщност стоят демонични сили, налице е поклонение пред дявола. Дяволът получава онова, което иска - човеците да се поклонят на него, вместо на истинския Бог. В замяна проявява своята поднебесна временна власт над природните сили, допусната частично от Божия промисъл. Когато човеците извършват тази духовна търговия, те продават душите си на врага на спасението, стават роби на бесовете.

Дори някой да е постигнал дребното си, егоистично желание, да е получил временен цяр, да се е сдобил с пари, жени, слава, да е облекчил телесните си страдания - какво от това, ако е погубил душата си в бездните на вечната смърт?

Да видим чудесата на Христос според четиримата евангелисти.

Спасителят не извършва тайнодействия и ритуали. Той изправя на крака болни, изгонва бесове, укротява природните сили само с едно ясно слово: „Стани", „Ходи", „Прощават ти се греховете", „Млъкни", „Излез". С една просто дума укротява морската буря, с една дума възкресява и четиридневния Лазар.

Всичко е явно, просто, едновременно смирено и властно. По това само можем да познаем, че пред нас е въплътеното Слово, Второто Лице на Единия Бог Троица: „И обзе ги голям страх, и казваха помежду си: кой ли е Този, та и вятърът, и морето Му се покоряват?" (Марк. 4:41) В Символа на вярата изповядваме: „И чрез Когото всичко е станало".

Да си припомним първите откровения на книгата Битие: „В начало Бог сътвори небето и земята" (Бит. 1:1) и да ги сравним с първите стихове на Евангелието от св. Йоан Богослов: „В начало беше Словото" (Йоан. 1:1).

Бог сътворява света със Своето животворящо слово. Чудесата на Богочовека Христос са същият този творчески акт, който възстановява падналата природа, изцелява разцеления, поразения от греха човек.

Но Христос върши Своите чудеса не за сензации, но по крайна необходимост, когато човешките усилия са достигнали своя предел. Христос чудотвори от велико състрадание и любов към падналия в грехове човек. Евангелистите свидетелстват, че Господ забранявал на получилите изцеление да говорят за чудото, станало с тях. А често пъти, когато учениците Му познават в Него своя Бог, Той им говори за униженията и страданията, които има да претърпи Синът Човечески.

Само веднъж Спасителят направил кал от пръст и слюнка, с която намазал очите на слепородения (вж. Йоан. 9:6). Впрочем, когато друг път изцелява слепи, Той не постъпвал така. Този акт е символически. Чрез него Господ отворил и духовните очи на околните, заслепени от греха и неведението. Христос показал, че Той някога създал от пръст древния Адам.

До днес през вековете Иисус Христос животвори и върши чудеса в Своята Църква, чрез Своите последователи и изповедници. Древният патерик, житията на Божиите угодници и даже свидетелствата на историята описват множество християнски чудеса.

Нашият небесен застъпник св. Йоан Рилски неслучайно е наречен Чудотворец. Хрониката на св. обител и днес се пълни с описания на чудесната помощ и застъпничество на светеца. Нетленните му мощи са прибежище и сега за мнозина отрудени и обременени.

Но никой Христов чудотворец не се е признавал за такъв, нито пък е давал гласност на делата си. Ако хората посочвали явното чудо, той го приписвал единствено на Христа, а себе си изтъквал като немощен грешник. За тайнодействия и заклинания и дума не може да става. Ала молитвата в смирените сърца на подвижници и мъченици ставала проводник пак на онази творческа сила, на благодатта, която въведе в света Христос.

Все пак, в днешния свят е най-добре да не търсим чудесата като потвърждение на вярата и критерий за истината. „Блажени, които не са видели, и са повярвали" (Йоан. 20:29).

Спасителят не ни е дал никаква заповед да вършим чудеса. Но ни е оставил заповедта за любовта към Бога и към ближния. Евангелските заповеди изискват усилия, духовен и телесен труд, а не чудеса. Това е достатъчно за спасението. Пък и не е ли любовта към Бога и към ближния най-великото чудо?

Да помним още, че според църковното предание Антихристът и слугите му ще действат и ще се утвърждават пред човеците чрез фалшиви, но ефектни чудеса. Защото хората ламтят за тях. Може би гузната съвест намира някакво лъжливо, но удобно самооправдание, когато се извърши чудо без нашето усилие.

Но Христос разрушава всякакви илюзии: „Лукав и прелюбодеен род иска личби; но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона" (Мат. 12:39).

Дано днешните християни не станем съучастници на този „род лукав".

 

„Църковен вестник", бр. 22/1999 г.

Снимка "Дъга над Равда": karan4o

 





Още от "Православна мисъл":