ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » КАКВА БЕШЕ ЦЕЛТА? (В отговор на Диана Найденова и Мартин Карбовски)

КАКВА БЕШЕ ЦЕЛТА? (В отговор на Диана Найденова и Мартин Карбовски)

2011-12-28, автор: Мартин РАЛЧЕВСКИ, рубрика: Общество

АНАЛИЗ

celta.jpg

 

В навечерието на Рождество Христово BTV и Нова Телевизия излъчиха няколко журналистически репортажа и интервюта, които показаха новия автомобил на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, строежите в църковни земи, а също се опитаха да внушат на аудиторията убеденост в разпуснатостта на някои православни духовници. Много от зрителите, които видяха това, се потресоха, възмутиха и след това, както се и очакваше, го забравиха.
Забравиха го, но не всички. Изречените думи, коментари и показаните картини, уви - оставиха своята вредна следа в душите на немалко хора.
     Когато журналистите правят репортажи, интервюта, разследвания, пишат статии или анализи, те обикновено имат някаква цел. Въпросът е - каква беше целта на тези предавания? Отговорът е повече от очевиден - да отблъснат хората от Църквата, респективно от Бога. Някои ще възразят, че едното няма много общо с другото. Това обаче не е така. Ако я няма Църквата, човек в духовен план става беззащитен. Православният духовник не е просто човек, облечен в расо, а е поставен от Господ Иисус Христос посредник между Бога и хората. Той въвежда във вярата посредством кръщението, миропомазва, причащава, венчава, опява... Измолва Божията благодат върху цялостното битие на човека, семейството, народа. Някои може би ще опонират, защото имат различно мнение. Това обаче не е предмет на настоящия коментар и няма особено значение в случая, защото въпросните журналистически „разследвания" не се занимаваха с богословски въпроси или теологични спорове, а с личностни нападки и материални обвинения. Основният въпрос е какво постигнаха те? За съжаление - нищо положително. С изключение на това, че внушиха у изнемогващия в обърканата икономическа ситуация народ представата за част от духовниците ни като за хора със слабости, тоест като всички останали. Няма що. Много „достойна" цел - да извадиш от контекста няколко частни случая, да ги раздуеш и чрез това да се опиташ да отнемеш и малкото останала вяра от душите на хората. Наистина „достойно" дело - точно преди Рождество Христово да се подиграеш с православния клир и с вярата на хората и да тласнеш слабите по нанадолнището!
     Патетични думи, ще възразят може би някои, и ще оправдаят съществуването на подобни репортажи, позовавайки се на обективната журналистика и на истината. Коя истина обаче, питам аз? Тази, че един български митрополит е получил като дарение нов автомобил ли? Или тази, че на църковни земи ще се построи хотел? Та тези пари, с които се купуват  автомобили или ще се строят сгради, не идват от джоба на данъкоплатеца и не бива да се разглеждат като злоупотреби. Това е съвсем очевидно. Напротив, истинската злоупотреба бяха именно тези репортажи, които пресилиха фактите и посяха отрова в душите на хората. Тяхната цел, макар и да не ми се иска да я приема напълно, излиза, че беше да се озлобим към духовната йерархия. „Видите ли, това е направо кощунствено", сякаш казаха авторите на „разследванията". В душите на зрителите отекна ехото: „Така е, май вече на никой не може да се вярва." За тази "висока" медийна цел - да останем без вяра - ми е думата. А всеки от нас се сеща какво става с човека, когато му се смути и отнеме вярата...
    За множество хора, които вършат безобразия в България, абсолютно нищо не се пише. Защото те или са богати, или са властимащи, или са фанатизирани и опасни, и тях журналистите не бива да предизвикват, за да не си навлекат неприятности. Но православните духовници, видите ли - тях може да обвинявате и охулвате лъжливо колкото искате, тях може дори и да унизявате, защото знаете, че Църквата милува всички нас и гневна, камо ли заплашителна ответна реакция няма да има от нейна страна. Между впрочем, както всички видяхме, едни от основните източници, на които стъпваше обвинението на Карбовски, рухна с гръм и трясък, когато двамата обвинители от ромски произход,  признаха, че обвиненията им са били измислени с цел да припечелят някой лев (Сравни: Информационна Агенция „Блиц", 21. 12. 2011).
   Казано иначе, всяка постъпка, дело и работа ражда някакъв плод. Обвинените вече ни ги показахте, но нека видим и обвинителите. И да попитаме - какъв е плодът на вашата работа, обвинители? Смущението, което насилствено посяхте в душите на обикновените хора и което те дълго няма да забравят! Това ли? „Изобличихте" част от клира на Българската Православна Църква. „Браво!" Наистина „прекрасно" дело. И какво постигнахте чрез това? Тези хора носят своята отговорност пред Бога и един ден ще отговарят за делата си пред Него, както между впрочем и вие. Съжалявам, че ми се налага да бъда толкова нападателен (нещо нетипично за мен), но нека ви попитам и друго. Вие от пиедестала на какви съдите? На миряни ли? Не мисля. Защото, прощавайте, но вие не сте християни. Или ако се смятате за християни, тогава сте такива само по име, защото истинските християни са най-вече смирени. Те са обърнати предимно към себе си и винаги, почти за всичко, търсят вината у себе си. Ще ви припомня прекрасния руски филм „Остров" на режисьора Павел Лунгин. Така изглежда истинският православен християнин! Той е кротък и смирен до пълно себеотрицание. Като противовес на главния герой в този филм стои западният човек, който, колкото и тъжно да звучи, е пълен безбожник. За него вярата в Бога е нещо непонятно, архаично и чуждо. Красноречив пример за това са двата  нашумели холивудски филма: „127 часа", с участието на Джеймс Франко, и „Корабокрушенецът", с Том Ханкс. Който ги е гледал, знае за какво иде реч в тях и как в огромната си лична трагедия и безизходност от тежките ситуации, в които бяха попаднали, главните герои не казаха нито една молитва към Бога. Нито дума дори. Том Ханкс разговаряше с една топка, а Джеймс Франко бе възложил всичките си надежди на собствените си умения за оцеляване. Макар и киногерои, тези "примери" съвсем не са за пренебрегване, защото те са събирателни образи на средностатистическия западен човек. На този западняк, на който почти всички искаме да подражаваме, защото той априори днес има всичко. Той може да критикува всичко и всеки, тъй като за него няма никакъв висш Авторитет, няма Бог. Това състояние обаче съвсем не е положително. Дори бих го нарекъл пагубно, защото всеки човек притежава безсмъртна душа и едва ли има по-тъжно нещо от това да забрави за нейното съществуване. В противовес на този толкова желан от повечето българи западен облик на човека, човекът от Изток изглежда като противоположност - на него винаги нещо не му достига в битово и материално отношение, но пък той носи в душата си най-важното - присъствието на живия Бог или поне жаждата по Него и Неговата истина!
    Така че, уважаеми журналисти, бъдете наясно, че вие Бога от душите на хората едва ли ще успеете да изгоните. Защото българинът, колкото и да не ви се вярва, не е по природа атеист. За него Българската Църква е Майка. И дори той да се е отдалечил от нея, тя винаги си остава негова любвеобилна и грижовна Майка.
    А сега, моля ви, отпушете и отворете, образно казано, ушите и очите си и проумейте, че днес пред българския народ има два основни проблема, над които трябва ден и нощ да се работи, за да се намери правилното решение. Това са духовната дезориентираност и неграмотност, от една страна, и плашещата ниска раждаемост и особено голямата миграция зад граница, от друга страна. Ако човек наистина обича народа си, независимо дали той е журналист, политик, студент, работник или пенсионер, той не трябва да търси повод да разделя, а да обединява и съгражда нацията, което минава през почитта и верността към Българската Православна Църква. И никога не бива да забравяме, че изтерзаният ни и малоброен народ ще преодолее и тези поредни, никому ненужни и унизителни противоцърковни кампании, защото той има своята Църква, която няма да го остави, нито ще го намрази заради неговата неблагодарност. Българинът, въпреки всички препятствия, ще преоткрие православния си духовен корен, защото вярва в Бога, поради което и Бог го укрепва. А също нека помним и че този Бог, в който народът ни вярва, казва, че с какъвто съд съдим другите, с такъв ще ни се и отсъди. Нека не забравяме тези Христови думи и ако нямаме сили да признаем грешките си, поне да се опитаме да не ги повтаряме в бъдеще.

 

Още коментари и анализи от Мартин Ралчевски може да намерите в неговия сайт: www.ralchevski.blogspot.com

 

Ред. Д. Пулиева

 





Още от "Православна мисъл":