ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » ВЕЛИКИЯТ ПОСТ - ДНИ ЗА ДУХОВНА СТРАЖА

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ - ДНИ ЗА ДУХОВНА СТРАЖА

2012-02-25, автор: Иконом Димитър ЙОРДАНОВ, рубрика: Теология

Monah pred ICXC.jpg

Великият пост не е само едно календарно понятие - известен период от време за въздържание от блажна храна. Безспорно това въздържание като израз на традиционно християнско благочестие, установено и осветено от вековната практика на св. Църква, е ценно. Но то не е достатъчно да изрази в пълнота същината на поста. Св. ап. Павел пише: „Храната не ни приближава към Бога" (1 Кор. 8:8). Постенето не е самоцел. По своите вътрешни основания и религиозно-нравствени цели постът представлява духовно подвижничество: усърдна молитва, богомислие, покайно самовглъбяване и трезвение. Постът е цялостно въздържание от „всяко зло" (1 Сол. 5:22) - злото вътре в нас и злото в света - гордост, злоба, завист, коварство, клевета. Постът е мощно средство за опазване крепостта на душата, за морална чистота на сърцето и за духовно извисяване.

Още в християнската древност видният църковен писател Тертулиан (160:223) определя времето на св. Велик пост с думите „dies statiorum" - дни на стража. До такава представа за поста ни навежда и етимологическият анализ на думата „пост". Тя произлиза от старобългарския глагол „поститися", което значи: стоя на пост (на караул), пазя стража, бдя над нещо ценно, охранявам и браня крепост.

Коя е тази вътрешна крепост, над която християнинът като духовен страж - особено през дните на Великия пост - трябва да бди и която трябва да отбранява? Това е душата с нейното вътрешно богатство, нравствени ценности и светини! Сърцето, тази вътрешна крепост на духа, е и арена на лютата битка против „поднебесните духове на злобата" (Еф. 6:12).

Грехът в неговата разновидност непрекъснато и упорито щурмува крепостта на душата. Размирната плът засилва щенията си над духа. Грехът тиранично властва над светлите възвишени пориви на сърцето и се стреми да оскверни „Божия храм" в него (срв. 1 Кор. 3:16) и да го превърне от олтар на Бога в капище на дявола. По думите на св. ап. Петър „дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1 Петр. 5:8). И в тази ожесточена исполинска битка християнинът е призван да стои на будна духовна стража (Авак. 2:1) и да отблъсква пристъпите на злото. Спасителят ни призовава за бойна готовност: „Да бъде кръстът ви препасан и светилниците ви запалени" (Лука. 12:35; срв. 1 Петр. 1:13).

Св. ап. Павел ни препоръчва „да се облечем във всеоръжието Божие" (Еф. 6:11). В своето напътствие той подробно описва „духовния екип" на това всеоръжие. „И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово; с всяка молитва и просба молете се духом във всяко време" (Еф. 6:14-18).

Истината, правдата, благовестието на мира, щитът на вярата, словото Боже, постоянната молитва и постът са изпитаното всеоръжие на светлината. По думите на великия подвижник преподобни Йоан Лествичник „постът е угасяване огъня на плътските страсти". А сърдечното разкаяние измива греховната кал на сърцето.

Животът на християнина с Бога е живот в светлина, свобода и богосиновство (Мат. 5:14; Йоан. 8:32; Йоан. 1:12; Еф. 1:5). Дяволът е враг на светлината. Неговото царство е мракът, който ражда духовна безпътица и робство (Йоан. 12:35; 8:34; Рим. 6:16). Дяволът безмилостно ни води и ни хвърля в мрачните пропасти на греха. Юда напуснал Тайната вечеря и се упътил, за да извърши своето сатанинско деяние - едно гнусно предателство. Цялостната грозна картина на греховен мрак и нравствено падение св. ев. Йоан Богослов е нарисувал само с две думи: „Беше нощ!" (Йоан. 13:30) Вдъхновената църковна поетеса преподобна Касиана със сърдечна горест изповядва: „Горко ми, понеже нощ е за мене жилото на блудното невъздържание, мрачното и безлунно силно влечение на греха!" („Слава")

Дяволът е опитен и коварен в духовната стратегия. Той често мени тактиката си и в своите разновидни превъплъщения се преобразява дори като „ангел на светлината" (2 Кор. 11:14). С присъщото му лукавство той използва човешката немощ, за да обезсили и последните съпротивителни сили на душата. Запленена от прелъстителните му нашепвания, душата често изпада в безпомощното състояние на духовно униние и греховен сън.

Унинието е състояние, при което огънят на вярата гасне в сърцето и то охладнява за нравствените ценности. За това Псалмопевецът пише: „И отпадна в мене духът ми, онемя в мене сърцето ми" (Пс. 142:4). Богоозареният св. пророк Исаия предава Господнята заръка: „Укрепете отслабналите ръце и уякчете треперещите колена; кажете на боязливите духом: „Бъдете бодри, не се бойте!" (Исаия 35:3-4) Св. ап. Павел ни съветва: „В усърдието си не бивайте лениви; духом бъдете пламенни" (Рим. 12:11). С великопостната молитва на св. Ефрем Сириец ние молим Бога да не допуска в сърцето ни „дух на униние".

Телесният сън, който укрепва силите, е необходим и полезен за здравето. Духовният сън винаги е опасен. И ако за войник заспиването „на пост" е свързано с отговорни последици, за християнина - „воин Иисус Христов" (2 Тим. 3:2) - духовното заспиване е гибелно и съдбоносно. Затова още в дълбока древност псалмопевецът св. пр. цар Давид настоятелно моли Господа: „Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен; да не каже врагът ми: „Надвих му!" (Пс. 12:4-5) Св. ап. Павел ни приканва към духовно пробуждане с думите: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос!" (Еф. 5:14) Като зов на тревожна камбана звучат и думите от Великия покаен канон на св. Андрей Критски: „Душо моя, душо моя, стани, защо спиш?" (Кондак) Тия думи са писани със сълзи и се слушат със сълзи.

За успеха в напрегнатата борба с греха решително значение има духовното бодърстване, придружено с молитва. Спасителят ни предупреждава: „Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение!" (Мат. 26:41; Марк. 14:38; Лука. 21:36) Св. ап. Павел ни увещава: „Бъдете бодри, стойте във вярата, бъдете мъжествени, бъдете крепки!" (1 Кор. 16:13) В тази духовна борба сърцето трябва постоянно да бъде будно и да пребъдва в свещено бдение (Песен на песните 5:2).

Спасителят твърде често подчертава първенството на духа: „Духът е, който животвори" (Йоан. 6:63; срв. 2 Кор. 3:6); „Духът е бодър, а плътта - немощна" (Марк. 14:38). А св. ап. Павел настоятелно ни заръчва: „Духът не угасяйте!" (1 Сол. 5:19) Светлото поприще на Великия пост е най-благоприятното време за засилване позициите на духа. Великият апостол на езичниците пише още: „Нощта се превали; а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината" (Рим. 13:12). Да се вслушаме в тази прикана на апостола, за да бъдем „синове на светлината и синове на деня" (1 Сол. 5:5). През тия благословени великопостни дни св. Църква се моли на Бога - Той благодатно да ни укрепи, „за да се подвизаваме с добрия подвиг, да изминем времето на поста, да запазим неразделна вярата, да смажем главите на невидимите (духовни) змии и да се окажем победители на греха" (Задамвонна молитва на св. Преждеосвещена литургия).

Дано с Божия помощ дните на св. Четиридесетница да бъдат дни на духовна стража и на светла победа над тъмните сили на злото!

„Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа!" (1 Кор. 15:57).

„Църковен вестник", СИ, бр. 11,1996 г.

Снимка: Атанас Димитров - АтаДим

***

СРОДНИ ТЕМИ:

СВЕТАТА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА - ДУХОВНА АРЕНА ЗА ВЕНЕЦА НА ЖИВОТА

ВЕЛИКИЯТ ПОСТ В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ, Архиеп. НАТАНАИЛ (Львов)

ПОСТ В ПОТРЕБИТЕЛСКОТО ОБЩЕСТВО, отец Ангел ВЕЛИЧКОВ

ПОСТ ЛИ, НО ЗАЩО?  архим. ЕВСЕВИЙ (ВИТИС)

КАТЕХИЗИЧЕСКО СЛОВО ЗА СВЕТАТА И ВЕЛИКА ЧЕТИРИДЕСЕТНИЦА, Вселенски патриарх ВАРТОЛОМЕЙ

БОРБАТА СРЕЩУ СТРАСТИТЕ И ОЧИСТВАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК, Архим. ЙОСИФ, игумен на Ксиропотам

 

 

 

 





Още от "Православна мисъл":