ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » СЛОВО НА НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

СЛОВО НА НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

2012-03-02, автор: † КЛИМЕНТ ТЪРНОВСКИ (в мире Васил Друмев), рубрика: История

VasilDrumev.gifСловото си за Неделя Православна Високопреосвещеният митрополит Климент (1841-1901) произнася на 14 февруари 1893 г. (по стар стил) в Съборната църква в Търново. Тук се публикува с придържане към характерните за тогавашното време изрази и граматически особености по изданието в сп. "Духовна култура", 1924, кн. 20-21, с. 153-168.

След произнасянето на тази своя проповед митрополит Климент е обвинен в обида на княжеското достойнство на княз Фердинанд. Подведен е под съдебна отговорност и с активното участие на тогавашния министър-председател Стефан Стамболов е арестуван и заточен в Гложенския манастир, където прекарва 1 година под строго полицейско наблюдение. Връща се в епархията си при преголямо и радостно посрещане от страна на неговите епархиоти през м. май 1894 г.

 „Верою Моисей велик быв, отвержеся нарицатися сын дшере фараоновы, паче же изволи страдати с людми Божииме, нежели имети временную греха сладость. Верою (люди Божии) руганием и ранами искушение прияша. Камением побиени быша, претрени быша, проидоша в милотех и в козиих кожах, лишени, скорбяще, (но) победиша царствия, заградиша уста львов, угасиша силу огненную, содеяша правду"

(„С вяра Мойсей, като порасна, отказа се да се нарича син на фараоновата дъщеря, и предпочете да страда заедно с народа Божий, отколкото да има кратковременна, греховна наслада.  С вяра охулването (народът Божий) охулването и раните на изкушението прие. С камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани, (но)  победиха царства, затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила, вършиха правда.)

(ср. Евр. 11:24-40)

 

Ето, благочестиви християни, каква е била и каква е силата на истинската вяра в едного истиннаго Бога. Картината, която апостол Павел ни представя, както чухте от днешното апостолско чтение, като че не е никак привлекателна, защото виждаме в нея лица някак съвсем долни, подритнати, похулени, одрипани, отхвърлени от светът. Но колко величествена става тая картина в очите не само на всеки истинно верующий Бога, но и в очите на всеки здравомислящ човек, като погледнем на онези велики, чудни и благотворни за народи и царства, за цялото человечество дела, които тези слаби, подритнати, гонени и опърпани хора са извършили чрез вярата и за вярата в истиннаго Бога.

Чрез вярата и за вярата Мойсей се е отказал да се нарича син на фараоновата дъщеря, предпочел е да бъде изгнаник и да страда с народът си, отколкото да се наслаждава с почестите, чиновете и добрините на ония, които бяха врагове и на истиннаго Бога, и на народът му. Чрез вярата и за вярата в едного истиннаго Бога и всичките велики угодници Божии имаха великата онази нравствена сила, чудната онази доблест - да се не поколебаят от нищо и от нищо да се не съблазнят, а с желязна твърдост да понесат всевъзможни велики и нечуени хули и страдания, каквито злобата и невежеството са могли да измислюват и да натрупват върху главите на праведните и невинните. Те с камъни биваха побивани, с триони разрязвани, гонени постоянно, похулвани, в железа оковавани, в тъмници хвъргани, осъдени на постоянна сиромашия, скърби и тежки неволи, или както прибавя апостолът, „за които не беше достоин целият свят, скитаха се по пустини, по гори, вертепи и пропасти..." Но какво? Тези именно хора, тъй опърпани и подритнати, тъй много презирани, гонени, онеправдавани, тъй много изложени на всевъзможни жестоки теглила, направиха чудеса, каквито никоя светска сила не е била никогаж, та и никогаж не ще бъде в състояние да направи: те заградиха уста на лъвове, угасиха сила огнена, затъпиха остри мечове, победиха царства и вражески полкове и освободиха народи от тежко робство, като направиха да възтържествува и да се укрепи правдата Божия на земята. И всичко това те направиха не с друго, а само и само чрез дълбоката вяра в едного истиннаго Бога и за тая вяра.

Наистина велика, непобедима и твърде благотворна за нас, человеците, сила е истинската вяра в истиннаго Бога.

Утешително и много насърчително е за всяко верующе сърце да слуша за тая неопровержима истина, братие. Особено за нас, православните, е утешително да слушаме за тая истина от св. наша Православна Църква именно днес, в днешната св. Неделя, тъй като тая велика божествена истина се потвърдява и се представя във всичкото си величие и могущество от днешното наше тържество. Както знаете, а като православни, вярвам, че знаете, днес е тъй наречената „Неделя на Православието", т. е. ден, в който целият православен свят с особена благоговейна радост празнува тържеството на истинската, чистата и св. вяра в Спасителя Господа Иисуса Христа, която не е и не може да бъде друго освен нашата св. православна вяра. За какво е това тържество?

Словото Божие, братие, или божествената Христова истина още от самото си начало срещна много противници. Тъмнината, в която се намираше човечеството, не струваше хас [1] от тая божествена светлина , макар тая светлина да беше истинско благополучие и спасение за цялото човечество. Затова всички тия, които бяха предадени на своите страсти и суетни човечески мъдрувания, които мислеха само за земята, а не и за небето, които се грижеха само за тялото, а не и за душата - всички тия, казвам, се въоружиха против божествената истина. Наченаха се жестоки гонения против вярата Христова, предаваха се на хули и гонения, на мъки и смърт изповедниците и проповедниците на истината, проля се потоци кръв на хиляди и хиляди невинни страдащи... Целта на всички тия ужаси беше - ако не могат съвършено да затрият от лицето на земята божествената истина, поне да я изкривят, да я затъмнят с разни заблуждения и кичливи човечески мъдрувания. И тези ужаси против Христовата истина се продължиха с векове. Но истината Христова надви, възтържествува над всичките против нея домогвания. И сега, макар противниците на истинската Христова вяра да не престават излиха да дъхат злоба и прещения (Деян. 9:1) против нея, тя си стои твърда и непоколебима в своята чистота и вечно ще си стои така и ще блещи със своята божествена светлина и ще спасява верующите.

И знаете ли, православни християни, дека се е запазило Христовото учение чисто и непокътнато, така, както е предадено от Самаго Спасителя и от неговите апостоли, без да се гледа на толкова вековните борби против него? У нас, православните, в нашата св. Православна Църква! Ето за какво е днешното наше тържество, ето дълбокият смисъл и великото значение на това тържество, на днешната св. неделя - Неделята на Православието. С днешното си тържество ний, православните, открито, тържествено изповядваме и во всеуслишание казваме на цял свят: православната наша вяра е единствената истинска вяра в истиннаго Бога Спасителя нашето Иисуса Христа; тя е тази именно вяра, божествената непреложност на която е запечатана със страданията и пречистата кръв на Сина Божия, както и със страданията и кръвта на апостолите и на безчисленото множество велики проповедници, учители и страдалци Христови; Православието е именно оная истинска вяра, за която Спасителят е казал, че ако би да я имаме колкото едно синапено зърно - и на гори да кажем да се преместят, ще се изпълни (Мат. 17:20); Православието е именно оная вяра, чрез която са се запушвали и се запушват уста на лъвове, на злобата, угасявала се е и се угасява сила огнена, затъпявали са се и се затъпяват остри мечове, надвивали са се и се надвиват царства и вражески полкове, освобождавали са се и се освобождават народи от тежко робство; Православието е именно оная вяра, чрез която се отваря раят, получава се Царство небесно, защото в православната именно вяра човек намира правда, милост и истина; тя именно просветява човека с истинска светлина, укрепява сърцето и волята във всичко, което е честно, справедливо, полезно и достойно за човека - като най-съвършено създание Божие, като образ Божий; тя, православната наша вяра, е правилният път към истински напредък и усъвършенствование; тя е, която запазва и частни лица, и цели народи от погибел, както временна, така и вечна... С една реч, православната наша вяра е истинското слово Божие, чистата правда Божия, великата сила Божия, сила, колкото несъкрушима, толкова и спасителна за всичките верующи.

Ето в какво се състои днешното наше православно тържество.

Не се съмнявам никак, братие, че ще се намерят някои, а може мнозина, които, като слушат всичко това, що се каза за Православието, с усмивка и недоверие да попитат: „Нима е истина всичко това, що се каза за Православието?" Ще се намерят, казвам, и не се съмнявам в това, защото не е тайна за никого, че в настоящите времена вярата май не е твърде на ихтибар [2] у мнозина, а особено нашето Православие, което да се позакачи, да се попохули, да се почукне отсам-оттатък станало е като на мода и у нас, счита се някак за интелигентност, за научна доблест... Но на всички тези, които би задали подобно питание, аз ще дам същия тоя отговор, който чуваме от днешното св. евангелие да се е дал при един почти подобен въпрос. Чухте, че когато Филип казал на Натанаила: „Оногози, за когото писаха Мойсей и пророците, намерихме Иисуса, който е от Назарет", Натанаил го попитал: „А че от Назарет може ли да излезе нещо добро?". Филип не му отговорил друго, а само това, което винаги отговаря чистата съвест и дълбокото убеждение във всяка очевидна и непреложна истина, именно: „дойди и виждь" (Йоан 1:45-46). Този именно е отговорът на всички тия, които би попитали: „дали е истина всичко, което се каза за Православието?" Дойдете и вижте.

Че Православието е именно оная вяра, която е проповядвал сам Иисус Христос и неговите апостоли - това се доказва от всичкото Св. Писание, стига само то добросъвестно и с надлежното внимание да се изучва, а не така, както правят католиците и протестантите - едно в Св. Писание, което не им иде на сметка, да отхвърлят, друго - да преиначават, третьо - да тълкуват по угодата на своите недобросъвестни цели и домогвания, като и прибавят от себе си много работи, които ги няма в Св. Писание. Че учението Христово се е запазило в първобитната си чистота именно у нас, православните, в нашата Православна Църква, това се доказва от великите научнобогословски списания на всичките св. отци и учители църковни, както възточни, така и западни, доказва се от непоколебимата твърдост в Православието на хиляди и хиляди изповедници, които в продължение на векове мъжествено се бориха за истината Христова, претърпяха всевъзможни мъки и животът си положиха за тая божествена истина. Но аз не ща да се впусна да доказвам това нито от Св. Писание, нито от списанията на великите отци и учители църковни, нито от изповеданието на безбройните подвижници и мъченици за Христовото учение, т. е. за Православието. Не ща да направя това, защото, от една страна, то би заело много време, а, от друга - днешният век, както обичат да казват, е век на практическият разум, век на опитът, век на фактите, та може да ми се възрази, че времената на богословските разисквания и доказателства минаха, че религиозните убеждения отстъпват днес пред практическият разум, пред положителната наука, за която имат действителна важност и стойност само фактите, само онова, което може да се провери и докаже на опит. Добре. Да оставим, прочее и Св. Писание, и учението на св. отци и учители църковни, и всичката Богословска наука и да се обърнем към факти, т. е. към работи, които могат да се проверят и докажат на опит. Дойдете и вижте.

И не трябва да ходим надалеч. Ето пред нас, братие, цялата история на нашият народ, целият многовековен, труден, мъченически живот на народът ни. Разгърнете тая история, вникнете в тоя мъченически живот. Във всяка една страница, във всеки един ред и буква на тая история, във всяко едно тръптение в тоя живот вий ще намерите неопровержими доказателства, че наистина всичко, което се каза за Православието, е чиста, необорима истина.

Още на първите страници на тая история, още при първите стъпки на народът ни в историческият живот ний срещаме велики исторически фактове, които високо говорят в полза на Православието. Виждаме най-великите наши равноапостоли Кирила и Методия, както и техните не по-малко велики, ревностни и доблестни ученици да се трудят неуморно и да понисат тежки теглила и неволи, само и само за да просветят народът ни именно със св. православна вяра и да го укрепят в нея на вечни времена. И нищо - нито заплашвания, нито хули, преследвания и опозорявания, нито тъмници, железа - нищо не биде в състояние да накара тия наши светители и труженици да се отклонят, макар на една йота, от тая велика и спасителна цел. Защо? Защото те знаеха, те бяха дълбоко уверени, че Православието е именно оная вяра, която е проповядвана от Спасителя и неговите апостоли, че в Православието именно се е запазило учението Христово във всичката си първобитна чистота, че то е вярата, която води човека към истински напредък и усьвършенствование, която приближава човека до Бога, прави го достоин на своето човеческо призвание - като образ и подобие Божие, която дава живот и трайност на народ и царства... Останаха ли излъгани? Не! Гледайте на сетнините, гледайте на плодът.

Нашият народ, както знаят това и всичките наши учени хора, беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание целта на своето съществование, без място в историята на народите, а следователно и без бъдуще. Но Православието, тази божествена истина, с която именно просветиха народът ни нашите равноапостоли, направи народа ни питомен, събра го в една целокупност, указа му истинската цел на неговото съществование, вкорени в него всичките ония велики нравствени качества, които са най-яка основа на истинско и разумно народно съществование, образува му езикът, като му създаде писменост, книжнина, и по този начин не само отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенствование, не само му даде възможност да си извоюва това хубаво отечество, което се казва с едно общо име България, и да се укрепи в него на вечни времена, но още и да си спечели почетно място в историята на народите, да си осигури трайно бъдуще...

Ами после, братие, ами после, когато по Божие попущение настъпиха за народът ни тежки и многовековни жестоки времена? В продължение на много векове, както знаете, нашият народ беше тъпкан, унижаван, лишаван от всякакви човечески права, лишаван от правото да се учи и да се моли Богу на езикът си, да се нарича с името си... Писмеността му потъпкана, книжнината му унищожена, съзнанието му смазано, сам той изложен на всевъзможни теглила, биде докаран до крайно изнемощение и отъпение... Всичко беше насочено към твърде грозната цел - да се затрие от лицето на земята името на народът ни. И за по-сполучливото постигание на тая ужасна цел върху какво най-много се насочваха и трупаха всичките тия грозотии през толкова тежки и жестоки за нас векове? - Върху вярата на българина! Знаеха, вижда се, неприятелите на народът ни, че докогато той си пази вярата, дотогава никакви жестокости и неволи, никакви тъмници и окови, никакви бесилки не могат подкопа и унищожи името и съществованието му, та затуй приемаха с радост всички тия българе, що отстъпваха от бащината си вяра, и ги обсипваха с правдини и богатства, правеха ги големци и властелини, а тъпчеха немилостиво тези, които си оставаха верни на бащината вяра. Да, братие. Ако може някъде с най-голяма справедливост да се приложат думите на апостола Павла, които приведох в началото на речта си, то е тука, върху нашият народ през речените грозни за него векове.

Но този измъчен до крайност народ оцеля, братие! Той не се смаза под тежките многовековни теглила, не се затри от лицето на земята; напротив, излезе от тия теглила с нови пресни сили за нов и честит живот, за трайно и честито бъдуще. С какво? С какви сили и средства се извърши това чудо? С нищо друго, братие, а само с това, че нашият народ си остана верен на Бога, т. е. остана си през многовековните тежки времена твърд и непоколебим в своята праотеческа вяра - в Православието. Всичко прежеляваше българинът, всичко жертвуваше: и труд, и имот, и живот; едно само не жертвуваше той, макар и да беше излаган на всевъзможни теглила, именно - православната си вяра. И Православието не измени на българският народ, не осуети неговото упование. В пепелта на унижението и смазванието то именно, Православието, запази в нашият народ искрата на народното съзнание, която искра, раздухана от великите наши народни дейци, каквито бяха Паисий и многочислените подобни на него предшественици и последователи негови, пламна в хубав животворен пламък на народна любов, на народна гордост и самоуважение; то, Православието, съживи писмеността ни, възроди книжнината ни, осветли и разчисти за нас пътят към наука и просвещение. Благодарение именно на него, на Православието, нашият народ си запазва старата народна доблест, запази си и през най-жестоките за него векове онези високи нравствени качества, които винаги са били негова отличителна черта, отпечатана дълбоко в душата му от Православието, и които и до ден днешен привличат вниманието и почетта на всички, именно: благочестието, високата домашна нравственост, честността, трудолюбието, скромността, любовта и предаността към всичко, що е негово, що е българско, готовността да жертвува мило и драго за общото народно добро, за народната чест и с всичко това запази и осигури съществованието си. Да, братие. Ако нашият народ под натискът на твърде грозните вековни злочестини беше се поколебал във вярата си, беше се отметнал от Православието - той непременно щеше да загине, щеше да се затрие от лицето на земята, както загинаха за него всички ония злочести негови чада, които приеха друга вяра...

Ето това е било и това е направило Православието за нашият народ в едни най-тежки, най-жестоки за него времена.

Следва (тук)

 

Бележки:

[1] не струваше хас - не обръщаше внимание (на), не се влияеше (от).

[2] ихтибар - добро име, почит.

 

 





Още от "Православна мисъл":