ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » История » АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ПРОПОВЕДИ НА РУСКОТО ДУХОВЕНСТВО

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ В ПРОПОВЕДИ НА РУСКОТО ДУХОВЕНСТВО

2012-04-26, автор: †КИРИЛ, митрополит Варненски и Великопреславски , рубрика: История

shipka.jpg

В края на 1876 г. руският император Александър Николаевич поставя резолюция на писмото на Санкт-Петербургския митрополит Исидор, с което ходатайства за освобождението на българския народ: „Болгарию освободить!"

За да се стигне до това обаче, своето място имаха въстанията в Херцеговина и Босна, Старозагорското въстание от 1875 г. Най-голяма роля изиграха Априлското въстание в България, което отвори кървяща рана в сърцето на тирана, чуждестранните кореспонденти и българското духовенство, руските дипломатически мисии, които способстваха за събиране на сведения за турските зверства и достигането им до Русия, и най-вече руското духовенство, което запозна своето паство с мъченическите страдания на българите и по този начин осъществи психологическата подготовка за обявяване на Руско-турската освободителна война.

Сведения за мъките и страданията на българите руското духовенство черпело от гражданската преса, като например вестниците „Русский Мир", „Биржевие Ведомости", „Новое время", „Новоросийский телеграф", църковните издания „Церковный вестник", „Церковно-общественный вестник", „Богословский вестник", „Православное обозрение" и местните „Епархиальныя ведомости", които публикували собствени кореспонденции или такива на чуждестранни издания като „Times", „Deily News" и др.

Въстанията в Херцеговина и Босна избухват последователно през пролетта на 1875 г. и се развиват с успех през лятото и есента на същата година. Съобщения за тях руският народ получава едва през септември 1875 г. чрез архимандрит Сава, председател на Сръбското подворие в Москва, след което пристигат възванията на Сръбския митрополит Михаил и Черногорския митрополит Иларион. Славянският комитет изготвя свои възвания, които разпространяват духовните консистории из епархиите. След Априлското въстание Славянският комитет и неговите отдели отново изготвят възвания и ги разпращат до духовните консистории. Получават се възвания от страна на българите в Одеса, Букурещ и др.

Отначало руското духовенство просто прочита споменатите възвания, както правят на 5 октомври 1875 г. свещ. Стефан Чепиговски от гр. Орехов, Таврическа епархия, и свещ. Йоан Казански от Саратовска епархия. За следващата неделя обаче свещ. Казански се подготвя и произнася собствена проповед, която е и първата засега публикувана в църковния периодичен печат. Последва го Донският архиепископ Платон (Городецки) на 19 и 20 октомври. На 6 декември - Никулден, произнася подобна проповед и свещ. Павел Чудновски, служещ в Саратовската Александровска болница. На Рождество Христово са произнесени и публикувани три проповеди: на Саратовския епископ Тихон, на свещ. Йоан Кедров от Саротовска епархия и на свещ. Йоан Макаревски от храма „Св. Николай" в с. Олкеник, Литовска епархия.

За 1876 г. намираме публикувано възвание на неизвестен духовник, прочетено на 8 февруари в заседание на Московския славянски комитет с молба да му бъде дадена гласност.

Следващата публикувана проповед е произнесена на 25 февруари, Неделя Месопустна, от свещ. Полубински, Смоленска епархия. Самият свещеник свидетелства, че и предишните три недели той говорил на народа, като предавал „известията как турците притесняват еднокръвните ни и единоверни християни". Като имаме предвид тези и всички споменати досега, наброяват се 12 известни ни проповеди, след които досега не сме намерили други публикувани проповеди до 17 юни в прегледаните църковни и светски периодични издания.

Засега пръв, който помества в печата словото си от 18 юни 1876 г., в което съобщава на своите енориаши за турските зверства в България, е свещеник Йоан Бутук, председател на храма „Св. Теодор Тирон" в гр. Кишинев, където впоследствие официално бе обявена Руско-турската освободителна война. Свещеникът говори: „На същите мъчения биват подлагани сега и българите. По зверството, с което те се извършват, страданията на последните са подобни на тези изтезания, на които са подхвърляни християните през първите векове. Цели се да предават на огън и меч. Свещенослужителите разпъват в одежди и изгарят, българските учители набиват на кол или обесват, други мъчат с глад в подземия; девойки, деца и жени продават в робство, горят, колят, обесват, безчестят и унищожават цялото православно население. Башибозуците и черкезите унищожават всичко по пътя си, няма пощада за никого и нищо от тези кръвожадни зверове; улиците са пълни с осакатени, разкъсани от палачите трупове, навсякъде се чуват стонове, стонове и вопли". Това възвание било повторено и на 24 юли на новия пазар след извършване на водосвет на кладенеца.

Най-организирано събиране на помощи за българите започва Орловският и Севски епископ Макарий, който в тази връзка произнася и публикува най-много слова от руските архиереи - 14 на брой. На 21 юни той поканва представители от различни сфери на орловското общество в архиерейския си дом и открива първия „Комитет за подпомагане на славянските семейства, пострадали в България". Освен за страшните мъчения орловският архипастир говори за историята на българите: „Ние, русите, се научихме на славянски език и славянско богослужение от българите. От тях ние получихме свещените книги, предмет на нашата вяра и спасение. Ние с тях имаме едни и същи славянски просветители Кирил и Методий. В името на тези първи просветители, да подадем ръка за помощ на страдащите в България семейства". На събранието се изготвя програма за дейността на комитета, като средствата да бъдат изпращани на името на архиерея. Още на самото учредяване събрали 704 рубли.

За страданията на българите и тяхното просветно влияние върху Русия епископ Макарий говори на 23 юли и 16 август, на 11 юли неизвестен днес московски свещеник, на 15 юли архимандрит Арсений в Севастопол, Таврическа епархия, на 25 юли в Орел протойерей Евгений Остромислински, който най-подробно цитира цифри на избити и имена на опожарени манастири в България, както и свещ. Петър Ляшкевич в храма „Рождество Христово" в гр. Витебск.

Много проповеди са произнесени при изпращането на доброволци в Сърбия. Между доброволците имало духовници, като свещ. Николай Горизонтов с презвитерата си от с. Козловка, които Саратовският епископ Тихон изпраща с Казанска икона на св. Богородица, шестима послушници от Задонския манастир „Св. Богородица" и др. Проповеди произнасят на 4 септември свещеникът на университетската църква в Одеса Александър Кудрявцев, Донският архиепископ Платон на 5, 14 септември, 12 октомври, на 11 септември Оровският и Севски епископ Макарий, на 12 и 16 септември протойерей Виктор Введенски от гр. Ливни, Орловска епархия и др. Повод за произнасяне на такива слова е и гибелта на известни доброволци, като болярина Николай Киреев. Такива, отпечатани или не, са звучали на 20 юли, Илинден, в Забалковската църква в гр. Херсон, на 23 в катедралния храм от Орловския и Севски епископ Макарий, на 30 юли във Вологодския катедрален храм от протойерей Николай Якубов, на 1 август от протойерей Петър Лосев, ректор на семинарията в храма на Спасителя във Вологда, на 16 август свещ. Суботин в с. Болшое, Ярославска епархия и др.

Особено прочувствено и вещо описва ужасните картини прот. Петър Лосев, който говори: „Ето разграбените и опустошените от огън села в България, където множество хиляди човеци от всякаква възраст и пол са станали жертви на дивата и свирепа неистовост на варварите и обезобразените им трупове, оставяни без погребение, биват разкъсвани от кръвожадните зверове и хищните птици. Ето сградата на училището, в което са се помещавали десетки деца, млади, свежи, със светли надежди за живот, а сега тя се е превърнала в техен общ гроб, където те лежат бездиханни, обезобразени и осакатени. Ето храмовете, които някога са блестели с благолепие и красота и с извършваните в тях песнопения и молитви са подбуждали и подхранвали благоговейни чувства; сега в тях цари мъртва тишина, те са ограбени и обезобразени, в много от тях могат да се срещнат измъчени и приковани на кръст служители на църквата, като че ли за поругание над нашия Спасител, Който положи кръста за основа и красота на църквата Си... Като си представяме всички тези ужасни бедствия, можем да мислим, че мнозина от тези нещастни страстотерпци изливат мъката си с думите на пророка: „О, кой ще ни даде вода за главите ни и извор на сълзите за очите ни? Защото изтощиха се от сълзи очите ни, вълнува се утробата ни, когато деца и кърмачета умират от глад, врагът простря ръка върху всичко най-драгоценно и въжделено; смаза плътта ни и кожата ни; загради ни и обиколи с горчила и теглила" (Плач Иеремиев 2:11; 1:10; 3:4-5).

Гибелта на руски доброволци и страданията на славяните кара християните сами да предлагат на своите пастири да отслужват „панихиди за упокой на братята славяни, убити на бойното поле с турците", каквито се правят на 22 август в катедралния храм на гр. Симферопол от протойерей Николай Троицки, на същия ден в гр. Иркутск от свещ. Григорий Шергин, на 30 август в гр. Радома, на 12 септември в гр. Суджа, Курска епархия, от свещ. Измаил Платонов.

Най-много проповеди са произнесени на големите Господски и Богородични празници - Преображение Господне (4 проповеди), Успение Богородично (3), на 16 (3), на 22 (3), на 26 (4), на 29 (6), на Кръстовден (6), на 24 октомври - празника на иконата на Св. Богородица „Всех Скорбящих радост, в някои от които даже не се говори за съдържанието на празника.

Руското духовенство запознава и децата с положението на техните връстници в България. На 16 август това правят военният свещ. протойерей Симеон Кучеревски от Симферопол и свещ. Петър Поспелов, законоучител в уездното училище на гр. Богородицк - Последният говори: „А има, мили деца, едноплеменни и едноверни с нас славяни на Балканския полуостров, които в настояще време търпят ужасни гонения и мъчения от турците; там има такива деца като вас, но те не само нямат средства и възможности за образование и обучаване, но нямат нито баща, нито майка, нито братя, ни сестри (всички те са убити от турците!...), нямат ни покрив, ни хляб! По едно време там турците нападнали едно училище в село и изклали всички деца, които са били в него; ето какви страдания и мъчения търпят те, нещастните!"

На 29 август Православната църква чества отсичането на честната глава на св. пророк и Предтеча Господен Йоан Кръстител. Руската православна църква още от 1769 г. по време на Руско-турската война 1768-1774 г. е установила този ден за поменаване на загиналите за вярата и отечеството православни воини. Априлското въстание дава повод на руското духовенство да се върне към тези войни, да запознае паството си със сегашните мъки на балканските славяни и този път да възнесе заупокойна молитва „за руските и славянски воини, убити в сегашната война на славяните с турците и за всички от века отдали живота си за вярата и отечеството". Такива проповеди произнасят Литовският и Виленски архиепископ Макарий, Орловският и Севски епископ Макарий, Астраханският и Енотаевски епископ Хрисант, протойерей Г. Рудев от Симферополската Петро-Павловска църква, най-вече свещеник Василий Орлов от Саратовска епархия, чието слово е цели 5 и половина машинописни страници, и юношата Егоров, възпитаник на Курската духовна семинария в храма на Драгунската паланка, Курска епархия. А колко още проповеди са били произнесени, един Господ знае!

Проповеди за славяните са произнасяни и при освещаване на нови храмове - от Минския и Бобруйски епископ Александър на 22 август, при освещаване на втори престол в храма на с. Кускино, от протойерей Александър Азбукин от гр. Тим, при освещаване на новото здание на Полтавското окръжно духовно училище на 10 октомври и др.

При преминаването на друга епархия руските архиереи, като Пермския архиепископ Антоний на 10 октомври, също не пропускат да насърчат християните към действена любов с думите: „Един Бог знае колко състрадателни сърца от Пермска област са се отзовали и още ще се отзовават на вопъла и стенанията на бедстващите ни православни братя! Бързайте, братя, да им доказвате любовта си на дело, а не само с едно чувство на съжаление".

Особено усърдие проявяват някои архиерейски наместници, които отправят специални окръжни до подопечните им свещеници, с които ги запознават със събитията в България и Сърбия и ги призовават да осведомят своите пасоми и в най-отдалечените села. Такова възвание извоюва на 30 юли свещ. Александър Успенски.

Прибирането на реколтата също било използвано като повод особено от селските свещеници. Свещеник Адриан Мухин говори: „Ето как страдат нашите братя и сестри по кръв и вяра на юг в славянската земя, откъдето ние русите получихме първоначално наречието, на което са написани всичките ни църковни книги, по които се извършва богослужение на св. ни храмове, откъдето ние сме получили, така да се каже, духовния хляб".

Руското духовенство използвало събирането на голямо множество християни при идването на чудотворни икони от съседни манастири. Така на 22 септември в станция Угловка при донасянето на Иерската чудотворна икона на св. Богородица от едноименния Валдайски манастир и на 30 октомври от свещ. Йоан Малишев при идването на чудотворната икона на св. Йоан Богослов в с. Болотское от Череменецкия манастир, Санкт-Петербургска епархия.

На 2 септември, неделя ХХ след Петдесетница, когато се чете евангелието, в което се разказва за възкресяването сина на Наинската вдовица, свещ. П. Б. от Самарската епархия сравнява с нея съдбата на българките: „Българските вдовици наистина са вдовици на ХІХ век, заслужаващи не по-малко състрадание и съжаление".

Друг повод за напомняне страданията на българите са били общите събрания на братствата. На 31 октомври, като чувства вече, че търпението на руския народ и самия император е изчерпано, Казанският архиепископ Антоний говори в общото събрание на братството „Св. Гурий" в гр. Казан: „Всякаква дипломатическа мъдрост, която има на своя страна и всякакви средства на материална сила и могъщество на християнските държави на Европа, толкова дълго се оказва съвършено безсилна, за да се превъзмогне и сложи край на разсвирепелия се в мохамеданските държави фанатизъм и зверство, за които вече отдавна слушайки, душата ни боли... само една едноверна и едноплеменна с тях Русия с най-пълна искреност, гореща любов и евангелска самоотверженост изпраща на своите страдащи братя и щедра веществена помощ и множество свои синове, за да проливат за тях кръв и душата си да положат, според Христовата заповед, и е готова и след това, по царската дума, ако бъде необходимо, да задвижи и цели сонмове от своето христолюбиво и победоносно войнство в тяхна защита".

На 3 ноември Орловският и Севски епископ Макарий произнася слово в залата на Градската дума преди съвещанието по въпроса за мобилизацията на армията. В лицето на присъстващите архипастирът благодари на цялото градско общество и губернията „за това съчувствие, с което се изявила губернията ни в помощ на братята ни славяни в борбата им с турците... Вече предстои нов благотворителен период - за еднокръвните ни руски воини..."

Руското духовенство си свършило работата. Започва мобилизация, започна нов период: „освобождаване от варварското иго на многострадалните ни братя по кръв и вяра - балканските славяни", говори свещ. Василий Михайловски на 5 ноември пред изпращането на руските воини към турската граница. (Сарат.еп.вед. 1877,№5, 7февр., отд.неоф.,стр. 57-58).

Следва... (тук)

„Църковен вестник", бр. 10-13/1997 г.

 

 





Още от "Православна мисъл":