ЛЕСТВИЦА

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

1 НОЕМВРИ - ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

ЗАДУШНИЦАТА – ГРИЖА ЗА ДУШАТА, А НЕ ЗА ХРАНАТА

† Доростолски митрополит ИЛАРИОН
Посланието на Света Гора

Посланието на Света Гора

Разговор с архимандрит Вартоломей, игумен на светогорския манастир “Есфигмен”
 

ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Общество » БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ В ТЪРЖЕСТВАТА ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА МИКУЛЧИЦЕ, ЧЕХИЯ

БЪЛГАРСКО УЧАСТИЕ В ТЪРЖЕСТВАТА ЗА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА МИКУЛЧИЦЕ, ЧЕХИЯ

2012-06-06, автор: Доц. Костадин НУШЕВ, Богословски факултет, СУ, рубрика: Общество

mikulcice-pomnik.jpg

В чест на светите братя Кирил и Методий всяка година българска делегация на високо държавно равнище, в която се включват и архиереи от Светия Синод на Българската православна църква, участва в празничната света литургия и във възпоменателните тръжества, които се извършват на мястото на предполагаемата архиепископска базилика на св. Методий близо до южното чешко градче Микулчице. На мястото, което се намира в пределите на някогашната Велика Моравия, е изграден паметник и мемориален комплекс в чест на светите братя и на светителското дело на св. Методий като архиепископ на западните славяни.

По решение на Светия Синод, и с благословението на Негово светейшество Българския патриарх Максим, начело на българската църковна делегация тази година беше Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, който взе участие в съслужение с чешкия архиепископ Христофор в тържествената света литургия, която беше отслужена на 26 май. Към българските официални лица в Микулчице се присъедини и Константийски епископ Антоний от Западноевропейската епархия на Българската църква, който също взе участие в богослужението. Преди това той беше член и на официалната българска делегация в Рим, която ежегодно на 24 май извършва традиционното поклонение пред гроба на св. Кирил в базиликата „Сан Клементе".

През тази година сред българските участници на тържеството в Микулчице бяха и преподаватели и студенти от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски" начело с декана на факултета доц. д-р Александър Омарчевски. Представителите на академичната общност бяха поканени от архиепископа на Чешката православна църква Негово Блаженство Христофор да вземат участие в тържествата в памет на светите братя Кирил и Методий, които по традиция се провеждат всяка година в историческия комплекс близо до селището Микулчице в Чехия.

Поклонението в чест на светите братя на Микулчице

През последните години в поклонението и тържественото възпоменаване на делото на светите братя Кирил и Методий в Микулчице участват все повече българи от Родината и многобройни групи наши сънародници от Чехия, Словакия и други европейски страни. С подкрепата на българската държава на историческото място е изграден паметник на светите братя, пред който официалните гости поднасят редовно в израз на признателност своите цветя. През тази година на тържествата в Микулчице от името на българската държава участва вицепрезидента г-жа Маргарита Попова, която е поела и специални отговорности за политиката по отношение на българите в чужбина.

Преди официалната церемония по честването беше отслужена празнична света литургия. На нея заедно съслужиха чешки и български архиереи под предстоятелството на Чешкия архиепископ Христофор, а молитвено присъстваха и участваха много православни вярващи от Чехия, Русия, Украйна, Словакия и България. Богослужението по традиция се извършва на открито върху основите на една от базиликите в историческия комплекс Микулчице, където се предполага, че се е намирало седалището на св. Методий като архиепископ на Велика Моравия.

За тържествата и поклонението в Микулчице в празничните дни отпътува и поклонническата група от Богословския факултет в София, за което беше отправена официалната покана от Чешкия архиепископ до деканското ръководство. Тази покана, от своя страна, беше в отговор на отправена по-рано в началото на годината към предстоятеля на Чешката църква академична покана да гостува в Богословския факултет и да изнесе специална лекция. Негово блаженство Архиепископ Христофор беше на посещение в България от 19 до 22 февруари и представи пред академичната общност и преподавателската колегия особено ценна и интересна лекция, посветена на историята и актуалните проблеми, свързани с автокефалията и автономията на Чешката православна църква в нейния диоцез, обхващащ земите на Чехия и Словакия. Преди академичното събитие предстоятелят на Чешката православна църква беше приет от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, с чието благословение той посети тогава диоцеза на Българската патриаршия.

Както при гостуването си в София така и на своята проповед по време на литургията на Микулчице архиепископ Христофор говори вдъхновено за епохалното духовно и просветителско дело на светите братя Кирил и Методий във Велика Моравия и сред южните славяни и за ролята на България за съхраняване на книжовното и християнско културно наследство, свързано с тяхната просветителска мисия. Негово блаженство подчерта многократно духовните връзки между славянските православни народи, които идват от дълбините на историята и определят и в днешно време близките връзки между Българската православна църква и Православната църква на чешките земи и Словакия.

Делото на св. Методий и християнската духовна просвета сред славяните

Връзките между двете Православни църкви в България и Чехия са древни и особено близки, защото те се коренят в духовното наследство и християнското просветителско дело сред славяните, което започва още от времето на Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий през ІХ век. Тези духовни връзки са резултат от книжовната дейност на учениците на светите братя - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, които продължават тяхното служение първо в тогавашните области на Моравия и Панония, които днес се намират в земите на Чехия и Словакия, а след това и в България.

През тази година Чешката православна църква отбелязва и чества тържествено юбилейна годишнина от изпращане на посланието на моравския владетел княз Ростислав до Константинополската патриаршия и византийския император, с което моли за изпращане на християнски учители и просветители за новопокръстените славяни в неговото княжество Велика Моравия. През 862 година светият и благоверен княз поискал учители за славяните и в отговор на неговата молба започва Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий. Заедно със свои верни ученици те пристигат в земите на моравските и панонските славяни и започват широка книжовна и просветителска мисия като за целта превеждат Евангелието и по.важната богослужебна и църковна литература, необходима за духовния живот на вярващите християни.   

Както е известно от историческите сведения и агиографските свидетелства св. Кирил завършва своя земен път в Рим, а св. Методий светителства сред западните славяни в земите на Моравия и Панония. Въпреки сложните отношения с тогавашното немско латинско духовенство, което се противопоставя на употребата на славянските богослужебни книги, той успява да получи от Римския папа Адриан ІІ признание за своето книжовно дело и да поеме служението като архиепископ на Моравия. Преминал през множество трудности, изпитания и гонения, след като църковен съд в Регенсбург го осъжда на заточение в манастира Райхенау заедно с най-верните му ученици, св. Методий въпреки всичко успява да извърши своето епохално евангелизаторско дело и да преведе Свещеното Писание на славянски език като създава и основите на богослужебната и църковно-богословска книжнина за нуждите на християнската мисия сред славяните.

Тези безспорни заслуги днес се признават от всички и затова съвсем заслужено и папа Йоан Павел ІІ чрез своето апостолическо послание "Slаvorum apostoli" обяви светите братя Кирил и Метододий за духовни съпокровители на Европа. Духовно-просветното и книжовно дело на св. Методий и неговите ученици е залегнало в основата на християнската култура на славяните както в западните земи на някогашната Велика Моравия, така и в България, Русия, Сърбия и в целия Православен славянски свят. 

Св. Климент Охридски и св. Наум - двама от най-изтъкнатите ученици на светите братя, пристигат в българските земи по времето на св. Цар Борис след като са изгонени от Моравия. Тук те пренасят книжовното дело и духа на славянските първоучители и организират в Плиска и Преслав два нови центъра на християнската мисия сред славяните като продължават преводаческото и книжовно дело на своите учители. В Преслав и Охрид с подкрепата на българските християнски владетели св. Климент, Наум, Константин Преславски и други ученици на славянските първоучители създават нови духовни огнища и книжовни средища за християнска просвета на старобългарски език, които процъфтяват в обширните земи на тогавашна България и спомагат за духовното просвещение на българите и на другите славянски народи през вековете.

На честването в Микулчице от страна на официалните лица и православните духовници прозвучаха множество вдъхновени слова и речи, които припомняха това велико и епохално дело на славянските просветители и първоучители и на техните ученици в България. Като вицепрезидент и представител на българската държава г-жа Маргарита Попова говори за националното значение и европейското измерение на книжовното и просветителско дело на светите братя. Тя подчерта свободолюбието и стремежите към културно многообразие, които са дълбоко заложени в българската културна идентичност и книжовна традиция и които днес обогатяват многообразието в съвременна Европа. Чешкият архиепископ Христофор подчерта всеправославното и общославянско измерение на делото на славянските просветители и посочи дълбоките църковни връзки между православното славянство и Константинополската патриаршия през вековете. Доц. д-р Александър Омарчевски подчерта духовната и обновителна сила на историческото дело на Кирил и Методий, което никога не потъва в забвение както други величествени и грандиозни човешки дела в историята, а продължава да вдъхновява и обновява християните в техния стремеж към духовност и културен напредък. Особено вълнуващо за всеки българин и православен християнин е да усети всеправославния дух на пълнота и съборност на Църквата в подобен празничен момент и да почувства всеславянския духовен и молитвен порив в прослава на Бога и преклонение пред равноапостолното дело на светите братя Кирил и Методий именно на на подобно място.

В търсене на гроба и архиепископската базилика на св. Методий в Моравия

Историческото славянско селище Микулчице през последните години привлича духовния поглед и интерес на християните не само в Чехия и Словакия, а и в цяла Европа. Това историческо място е интересно с множеството археологически открития и вълнуващи находки от времето на Велика Моравия и със спомена за делото на св. Методий. През последните десетилетия в резултат на продължителни археологически разкопки чешките учени успяват да локализират и идентифицират цял един град от времето на моравската мисия на светите братя и до голяма степен да определят мястото където се е намирало седалището на св. Методий като архиепископ на Велика Моравия.

Днешният исторически комплекс Микулчице се намира върху останките на един средновековен славянски град, зад чиито крепостни стени са открити множество църкви и владетелски посторйки сред които големи базилики от византийски тип. Селището се намира на брега на река Морава и се проучва от археолозите от 1954 година. Находките от археологическите разкопки дават много сведения за живота и църковното присъствие през ІХ и Х век. Независимо от трудностите и оскъдните данни, които са резултат от разрушаването на църковната организация и спомена за архиепископията на св. Методий, все пак благодарение на някои ценни археологически данни са постигнати известни успехи.

С течение на годините и напредването на археологическите проучвания, които пръв започва проф. Йозеф Поулик, картината за този старославянски град и църковен център в Моравия се допълва. Постепенно различните научни тези и хипотези довеждат до едно общо и преобладаващо становище, че откритият градски и църковен комплекс с наличието на внушителни по размери дворцови постройки и голяма базилика от византийски тип, които се намират в границите на средновековния град до Микулчице, е може би един от най-важните центрове на Велика Моравия. До голяма степен може убедено да се приеме, че на мястото се е намирал важен епископски център и дори е напълно вероятно там да се търси някогашното седалище на църковния диоцез на славянския първоучител, просветител и Моравски архиепископ Методий. Принос за популяризиране на тази научна теза имат изследванията на чешкия учен проф. Зденек Кланица, който продължава разкопките в Микулчице и в началото на 90-те години на ХХ век успява да доведе до логичен завършек дългогодишните усилия на поколения чешки учени и изследователи.

В своите търсения през годините чешките археолози се опитват да локализират и идентифицират и гроба на св. Методий, който според запазените агиографски данни и  исторически сведения е погребан през 885 година в своята архиепископска базилика. Дълго време по въпроса за местоположението на гроба на св. Методий мненията на изследователите се колебаят между два обекта - Ухерско градище, където вероятно е бил един от неговите манастирски и книжовни центрове, и комплексът разкрит в Микулчице.

Множеството големи базилики, наличието на владетелски сгради и мащабите на строителството на тогавашния църковен комплекс, които се разкриват след археологическите разкопки и проведените комплексни проучвания, довеждат изследователите до становището, че е твърде вероятно именно в Микулчице да се е намирала архиепископската катедрала и резиденция на св. Методий, а следователно и там би следвало да се търси неговия гроб.

Тази позиция за локализацията на гроба на св. Методий се приема в днешно време не само от официалните власти в Чешката република, но също така и от представителите на Чешката православна църква. На мястото на някогашната архиепископска базилика на св. Методий в Микулчице днешният Чешки архиепископ Христофор, заедно със своите духовни събратя и съслужители, се стреми да изгради духовно средище за православно поклонничество, което да се превърне и в междуправославен културен и просветен център. По този начин паметта и славата на св. Методий като равноапостолен просветител на славяните ще бъдат възстановени и въздигнати по подобаващ начин чрез всеправославно църковно поклонение и ще се превърнат отново в притегателен център за християнско поклонничество и единство на православните вярващи от всички славянски и православни страни.

За целта се предвижда на мястото за поклонение в Микулчице да бъде изграден нов действащ православен храм, посветен на светите братя и на паметта на св. Методий. Проект за подобен храм беше дарен на Негово Блаженство архиепископ Христофор от страна на българската държавна делегация като безвъзмезден дар от български архитект и израз на подкрепа от българските държавни власти.

През следващата година, когато се отбелязва юбилейната 1150 годишнина от началото на Моравската мисия на светите братя Кирил и Методий, Чешката православна църква ще бъде организатор и домакин на тържествена международна конференция, която ще се проведе в град Бърно на 24 май. На нея по покана на Негово Блаженство архиепископ Христофор се предвижда да участват духовници, богослови и представители от всички поместни православни църкви. Сърдечна покана за бъдещата конференция вече получиха българските представители - архиереите от Светия Синод на Българската православна църква и преподавателите от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски". Специална покана за участие от страна на Чешката църква е отправена и към Предстоятеля на Цариградската вселенска патриаршия Негово Всесветейшество Вартоломей, който се очаква да присъства и участва като скъп гост и наследник на Великия Константинополски патриарх св. Фотий, изпратил през 863 година в Моравия като учители и просветители на славяните равноапостолните братя Константин-Кирил Философ и Методий.

А. Х.

 





Още от "Православна мисъл":