ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Агиология и патрология » СВЕТИ ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ ЗА УЧЕНОСТТА - продължение

СВЕТИ ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ ЗА УЧЕНОСТТА - продължение

2012-10-13, автор: †Волоколамски митрополит ИЛАРИОН (Алфеев), рубрика: Агиология и патрология

Продължение (оттук)

Трябва да отбележим, че в раннохристиянската писменост доста често се говори, че човешката цивилизация, изкуството и културата имат демоничен произход и са се появили в резултат на отпадането на човека от райското блаженство: именно сред потомците на Каин, който „се отдалечил от лицето Господне" (Бит. 4:16), се развили градостроителството, животновъдството, музиката и производството на сечива за труда (Бит. 4:17-22). В съответствие с този възглед св. Йоан Златоуст казвал, че „градовете, изкуствата, дрехите и множеството останали потребности... смъртта донесла заедно със себе си" (За девството 15). А в беседите на св. Макарий Египетски се прокарва мисълта, че мъдреците, философите, писателите, поетите, художниците, скулпторите, архитектите и археолозите са „пленници и роби на лукавата сила" и са творили под въздействието на „вселилата се в тях змия", т.е. на дявола (Беседа 45).

Много църковни писатели, обаче, са посочвали и положителните аспекти на човешката цивилизация и култура, като смятали, че християнството, макар и да се разграничава от езичеството, може да заимства от езическата култура всичко полезно. Свети Климент Александрийски, по-специално, е възприемал цивилизацията и културата като плод на човешкото творчество под водачеството на Божествения Логос. Всички светски науки, според св. Климент, имат небесен произход: „Писанието нарича с общото име мъдрост като цяло всички светски науки и изкуства, всичко, до което човешкият ум е могъл да достигне..., защото всяко изкуство и всяко знание произлиза от Бога" (Стромати 1,4). Климент включва медицината, музиката, скулптурата, пението, изкуството да се втриват мехлеми чрез масаж, дърворезбата, научните търсения, поезията, диалектиката и философията в изкуствата с небесен произход (Стромати 1,4).

Именно такова възприемане на цивилизацията и културата е било близко на св. Григорий Богослов. Той е споделял мнението, че нито една нация, нито една религия, нито една философска школа няма правото да си присвоява монопола върху културата, науката и изкуството, които са достояние на цялото човечество. За св. Григорий истинният творец на човешката култура е самият Бог; хората с творчески професии, изграждащи световната цивилизация, са само оръдия в Неговите ръце: „Както езикът не принадлежи изключително на неговите изобретатели, но на всички, които го ползват, така и изкуството и всяка професия, каквато само можеш да си представиш. И както в изкусната музикална хармония всяка струна издава различен звук: една - висок, друга - нисък, така и в тези изкуства Художникът и Творецът-Слово, макар и да е избрал различни изобретатели за различните професии и изкуства, но всичко е дал на разположение на всички желаещи, за да ни съедини с връзките на общението и човеколюбието и да направи живота ни по-цивилизован. И как след това можеш да говориш, че елинската култура е твоя собственост (Свети Григорий се обръща към Юлиан Отстъпник - бел. М. И.)? Но я ми кажи, нима финикийците не са изобретили четмото и писмото, или, както някои мислят, египтяните или евреите, които са били по-мъдри и от едните, и от другите? Твоя собственост ли е атическото красноречие? Ами играта на шашки[1], аритметиката и умението да се смята на пръсти, системата за мерки и теглилки, тактиката за водене на война - чие е това? Не е ли на еврейците? Може би и поезията е твоя собственост?" (Слово 4).

Както виждаме, св. Григорий е готов да включи дори играта на шашки в благата на цивилизацията. В едно от стихотворенията си той се изказва похвално за изкуството на звероукротителите:

„... Чуй до къде е стигнало изкуството.

Скорците говорят като човек,

Подражавайки на чуждия глас, към който са привикнали,

Когато са виждали в огледало изображението на издялан от дърво

Скорец и са долавяли гласа на човека-дресьор зад огледалото...

И гарваните също възприемат звуци от човека. Ако пък някой пъстър папагал

С извита човка заговори в клетката си с човешки глас, то

тогава той може да излъже слуха и на самия човек.

За конете простират дебели въжета, за да се научат да ходят според тях.

А страшната мечка се разхожда на открито,

Седи на съдийски трон като някакъв умен съдия,

Държи в лапите си, както можем да си помислим, везните на правосъдието

И дивото животно изглежда като имащо ум.

А нали на това, на което природата не го е научила, човекът го е научил!

Виждал съм също укротител на лъвове, който седи на гърба на величествения лъв

И с ръката си покорява силата на дивото животно.

Виждал съм също тежко и огромно животно с големи бивни:

Седящото върху него момче-индус с помощта на пръчка го кара да върви,

Обръщайки в една или друга посока тялото на огромния слон.

Смелчага е бил онзи, който пръв си е помислил да укроти дивото животно,

Сложил му е ярем на шията и го е накарал да вози огромната колесница."

(Patrologia cursus completus, series graeca Ed. J.-P. Migne - PG, 37, 627-638)

Всички тези текстове характеризират широтата и откритостта на св. Григорий: той се е отнасял с уважение към всичко, което свидетелства за превъзходството на човека над безсловесните същества, което разкрива силата на човешкия разум: било цирково изкуство, игра на шашки, други видове изкуство, хуманитарни и естествени науки, риторика и литература, поезия и музика. Идеал за св. Григорий е бил човекът на разума - християнинът с висока интелектуална култура и енциклопедична образованост, отличаващ се с обширни познания в различните области на живота и открит поглед към света. Способността за разумно мислене (гръцки текст) сродява човека с Божественото Слово (гръцки текст). Немалко редове в стихотворенията на св. Григорий са посветени на възхвалата на разума и учеността. Той казва: „За светилник на целия си живот признавай разума (гръцки текст) (РС 37,909). „Нищо не смятай за по-добро от учеността", - пише той на друго място (РС 37,994).

Свети Григорий е имал по-малък брат Кесарий, към когото е питаел чувство на дълбока обич. Той починал в разцвета на силите си и Григорий му посветил Похвално Слово, в което е създал портрета на идеалния обществен деец, за когото са характерни три основни качества: образованост, висок професионализъм и дълбоко християнско благочестие. Ако св. Григорий е бил хуманитарист по образование, то Кесарий е изучавал предимно естествените науки, за да се дипломира като лекар. Според св. Григорий изучаването на естествените науки може да бъде богоугодно дело и да води човека до благоговение пред мъдростта на Създателя: „От геометрията, астрономията и от науката, опасна за другите (т.е. астрологията - бел. М.И.), той избираше само полезното - благоговението пред Създателя чрез изследване хармоничността и подредеността на небесните тела; но избягваше онова, което е вредно в нея, и не приписваше на движението на звездите нито някаква същност, нито пък събитие... но, както всичко останало, така и самото движение на звездите, както се полага, приписваше на Бога. Що се отнася до науката за числата и съчетанията им, а така също за предизвикващата възхищение медицина, която навлиза в същността на природните неща и смесванията помежду им, той изучава причините на болестите, за да може, изтръгвайки корените, да отсича също и клонките, - то кой би бил толкова неук и завистлив да присъди на Кесарий второ място?... И твърдението ми не е голословно: тъкмо обратното - и Изтокът, и Западът, и всички страни, които по-късно Кесарий обходи, са стълпове, върху които неговата начетеност е останала завинаги" (Слово 7).

Желанието на Григорий било Кесарий да избере като начин на живот „философския" (живот на „философ" в представите на св. Григорий означава полумонашески начин на живот, съвместяващ строгия християнски аскетизъм със задълбочени научни изследвания - (бел. М. И.), но той предпочел кариерата на държавен чиновник. Още на младини той придобил известност в Константинопол, получил място в сената и длъжността придворен лекар. Но, както подчертава св. Григорий, „философ" човек може да остане и живеейки в света, и носейки богатите дрехи на придворен. Монашеството и пустинята са съдба на малцина, но всеки човек, поставящ християнското благочестие на първо място, а всичко останало - на второ, може да води живот на истинен философ: „... Той стана придворен, което не ми беше съвсем по вкуса... Защото... за мене да бъдеш последен при Бога е по-доброто и по-високото, отколкото да заемаш първото място при земния цар. Но Кесарий не заслужава и да бъде порицаван, защото животът на философ, колкото е най-възвишен, толкова е и най-труден: той не е достъпен за много хора, а само за онези, които са призвани към него от Божия велик Промисъл... Но не е малко и когато някой, избрал втория начин на живот, запазва благородство и повече се грижи за Бога и спасението си, отколкото за земната слава... Именно такъв, както знаем, беше начинът на мислене на Кесарий. Той получава първото място сред лекарите..., включен е сред приближените на царя и получава най-високи почести. Безплатно предлага изкуството си на висшите чиновници, знаейки, че нищо не спомага толкова за израстването, колкото добродетелта и известността с прекрасните си качества... Всички го уважаваха дори повече, отколкото това изискваше положението му... Но главното е, че нито славата, нито заобикалящият го разкош не можаха да засегнат благородството на душата му, но при многото и важни отличия, основното достойнство за него беше да бъде и се нарича християнин. Такъв философски начин на живот водеше Кесарий, макар, че носеше мантия; с такива мисли той живя и почина..." (Слово 7).

Когато на власт дошъл Юлиан Отстъпник, Кесарий, за недоволство на семейството си, не напуснал двора. Той, обаче, е бил отпратен в оставка след като открито изповядал християнската вяра по време на публичен диспут с императора. Този подвиг на изповедничество на Кесарий и последвалото изгнание в Назианз, според Григорий, заслужава по-голямо възхищение, отколкото ако Кесарий би разделил с Юлиан цялото царство.

Григорий е обичал да подчертава, че ерудицията не трябва да е самоцел: тя е нужна, за да доведе човека до богопознание и да му помогне да възраства във вярата. В наставление, написано от името на Никовул до собствения му баща, Григорий говори за това, как изучаването на литературата, риториката, историята, граматиката, етиката и точните науки води човека до познаване на Бога:

„О, отче, едно нещо само желая вместо всичко - да овладея изкуството на словото.

Прекрасна е пламенната сила на риториката в народните,

Съдебни и похвални речи.

Превъзходен е умът, изпълнен с познания за историята. Защото историята е

Съвкупност от мъдрост, умът на мнозина. Немаловажна е и

Граматиката, шлифоваща словото и варварския нрав,

Изящно помагаща на благородния език на Елада.

Важни са състезанията в изкуството на логиката...

А така също науката, с чиято помощ добродетелните люде изграждат добри нрави...

Достойно е и онова, което мъдрите мъже с извисен ум и прецизни изследвания

Са издирили в същностната му дълбочина, един -  едно, друг - друго,

И са ни го предали в писмен вид.

Те са показали природата на въздушните, земните, морските

И небесните явления, и най-вече - ума на неизречения Бог;

Това, как Той управлява света, накъде го води и какъв ще бъде краят

На целия свят (.......), увенчан с хармония във всичко...

Всичко това като изуча, докато съм млад,

Ще отдам ума си на Божествения Дух...

Спомни си изявения по начетеност мой дядо по майчина линия: как,

Украсен във всичко с многообразни знания, които е придобивал

От всички краища на земята, живеейки сред много народи,

Като последно откровение на своята ученост (........) той е приел Христа..." (PG 37)

Юношата, от името на когото говори св. Григорий, пламенее в непреодолимо желание да разшири кръгозора си не само благодарение на ученето: влече го да пътешества, да се запознава с други народи, с други култури. Но всичко това, придобито отвсякъде, той желае да подчини в служение на християнството и духовния живот. Без съмнение, думите на Никовул са отражение на стремежите и опита на самия св. Григорий, който е пътешествал много в търсене на мъдростта и, спомняйки си младостта, вече в залеза на живота си, е написал за себе си:

„Една слава бе за мен приятна - да преуспея в науките, които

Изтокът и Западът, и славата на Елада - Атина са събрали.

Върху това се трудих много и дълго време, но и това,

Като повалих при нозете на Христа, положих пред Него,

За да отстъпи то място на словото (........) на великия Бог, което засенчва

Всяка префинена и многообразна измислица на човешкия ум." (PG 37)

И така, античната ученост, светската словесност и цялата извънхристиянска култура минава на втори план, когато човек се докосва до Христа. В сравнение със „словото" Божие всяко човешко слово не е нещо повече от мит, басня, измислица. Но изучаването на античната философия, митологията, поезията и останалите науки е необходимо, за да бъдат те положени при нозете на Христа. В това е основният патос на всички текстове на св. Григорий Богослов, посветени на възхвалата на учеността.

Из книгата „Жизнь и учение св. Григория Богослова"

Превод от руски: Людмила ДИМИТРОВА

 


[1] Игра с кръгчета върху разделена на тъмни и светли квадрати дъска, подобна на шахматната - бел. прев.

 





Още от "Православна мисъл":