ГАЛЕРИЯ ИКОНИ

Икона
 
Начало » ПРАВОСЛАВНА МИСЪЛ » Теология » За трифтонга в името на най-големия румънски богослов на XX век – академик отец-професор Думитру Стънилоае (†1993)

За трифтонга в името на най-големия румънски богослов на XX век – академик отец-професор Думитру Стънилоае (†1993)

2012-10-24, автор: Протодякон Кирил Синев, рубрика: Теология

DimitruStaniloae.jpg

Академик отец-професор доктор Думитру Стънилоае (роден на 16.11.1903 г. в с. Влъдень, починал на 4.10.1993 г. в Букурещ) е наричан от румънски и чуждестранни богослови (Оливие Клеман) „патриарх на румънското богословие", също така „най-големият богослов на двадесети век", „богословът на християнската любов".

Директор e на вестник „Румънски телеграф" в продължение на 12 години (1934-1945) и ректор на Духовната академия в Сибиу (1936-1945), пострадал заради комунистическия режим, бидейки задържан в затвора от 1958 до 1963 г. След освобождаването му от затвора отново заема професорска катедра в Букурещкия богословски факултет. Богословското творчество на о. Думитру Стънилоае (най-важният му труд е „Православно догматическо богословие" в три тома, синтез на неговата богословска мисъл) обхваща 90 книги, 33 преводи, 275 богословски студии, 22 рецензии, 35 възпоменателни слова, 475 статии и 17 интервюта.

Благодарение на Ардялския митрополит Николае (Бълан) той успява да проведе специализации по догматика и църковна история в Атина, Мюнхен, Берлин, Париж и Белград.

Неговата био-библиография е широко достояние за румънската и чуждестранната аудитория благодарение на множеството научни конференции, проведени в негова чест[1], както и вече няколкото сборника, описващи пълното му научно творчество[2].

Работи в продължение на 45 години върху превода на Добротолюбието на румънски, който излиза от печат в 12 тома. Освен професор по догматика той е и преводач, писател, журналист. Днес неговото име носи Православният богословски факултет в Яш, Духовната семинария в Брашов, Православен изследователски център в Париж, Икуменическата библиотека към Молдовската и Буковинска митрополия, улицата, на която е живял в Букурещ, ежегодният симпозиум „Добротолюбиви вечери отец Думитру Стънилоае"[3].

Като човек, който по Божия милост имам възможност да чета творчеството на отец-професора в оригинал, и още повече след като месеци наред ми отне, за да копирам от различни румънски църковни научни списания многобройните му студии, категорично не мога да бъда равнодушен и да си затварям очите пред филологически погрешното изписване и произнасяне на неговото фамилно име в България.

Неяснотата се забелязва и от различните варианти или колебанията, свързани с точното изписване на фамилното му име, с което го срещаме изписан в различни печатни и електронни издания на български[4]. Поради това възниква нуждата от изясняване на тази погрешно налагащата се тенденция.

В съвременния румънски език често се среща употребата на трифтонг (тригласна), съставен от две полугласни и една гласна. Например: beau (пия), creioane (моливи), lăcrimioară (сълзица), leoaică (лъвица), inimioară (сърчице). Всяка една от тези полугласни и гласна се произнася така, както се изписва, без да има сливане на две гласни в една, например „ae" да се чете за „e", характерно за други езици от романската група. Поради тази причина е неправилно сливането на гласната „a" и полугласната „e" в името на отец-професора (Stăniloae), и то да се транскрибира и произнася на български „Станилое", вместо правилното „Стънилоае".

По отношение на средноезичната гласна „ă". Тя се произнася „като българското ъ"[5]. В румънския език има две разновидности на гласната „ъ": едната съответства на българското „ъ" (ă), а другата се доближава по изговор до едно „по-затворено ъ"[6] (î, â). Тези две „ъ"-та създават проблеми на чужденците при правописа и правоговора, защото разликата е съвсем трудно доловима. Например в думата „седмица" (săptămână) се срещат двете „ъ"-та. Името на град Кълъраш се изписва Călăraşi, и е неправилно транскрибирането на български с „Калараш". Поради тази причина правилното изписване на български на името Dumitru Stăniloae е Думитру Стънилоае.

Неправилно също е поставяното ударение на „о", вместо на „а". Името на отец-професора е преведено на чужди езици с: „Δημήτριος Στανιλοάε" (гръцки), „Думитру Стэнилоае" (руски).

Следва да отбележим, че в някои зони на Румъния, като Молдова, говорът е много по-мек, от твърдото например букурещко произношение, поради това често се прекалява с омекотяването на гласната „е", като пред нея се добавя полугласната „i", извън обичайната употреба[7]. Това очевидно е поставило в дилема изработилите надгробната плоча на отец Думитру (погребан в гробището на манастира Черника, редом до други значими румънски личности), където и днес може да се види, че името му е изписано Stăniloaie (Стънилоайе), което безспорно отново е филологически неправилно.

Крайно време е да престане осакатяването на името на отец-професора в България. Не е научно оправдано и допустимо да се допуска филологическа неточност, която е на път да се утвърди в българския богословски правопис и то с името на един отличен познавач на класическите и западните езици, опитен преводач на светоотеческа литература и задълбочен православен догматист, върху чието творчество вече двадесет години не престават да се пишат докторски дисертации в цял свят[8].

Станилое - НЕ!  Стънилоае - ДА!

 


[1] Например: проведената Международна научна конференция „Стогодишнина Думитру Стънилоае", Букурещ, 9-14 ноември 2003 г., в която от България участва доц. Иван Желев с доклад: Învăţământul teologic în Bulgaria.- In: Anuarul Facultăţii de Teologie Ortodoxă - Universitatea din Bucureşti. Bucureşti 2004, p. 297-305. Виж също сборника с научни доклади по случай 90-годишнината от рождението на о. Стънилоае: Persoană şi comuniune. Prinos de cinstire Părintelui Profesor Academician Dumitru Stăniloae la împlinirea vârstei de 90 de ani, Sibiu, 1993, 639 p.

[2] Virginia Popa, Părintele Dumitru Stăniloae. Bio - bibliografie. Ed. Trinitas, Iaşi, 2004, 524 p.; Gheorghe F. Anghelescu, Cristian Untea, Părintele Dumitru Stăniloae, un urmaş vrednic al patristicii clasice (bio-bibliografie), 2008, 160 p. Био-библиографията на проф. Георге Ангелеску до момента е преведена на английски, френски, немски, гръцки и руски. Предстои преводът на книгата на италиански, испански и португалски. Руският превод (с известни забележки в превода) на съставената от проф. Ангелеску био-библиография вече е достояние за библиотеките на богословските ни факултети.

[3] Serile filocalice Dumitru Stăniloae. През 2011 г. този симпозиум достигна до XVI издание. Провежда се в началото на Рождественския пост в продължение на една седмица и включва вечерни конференции, водени от видни румънски йерарси и богослови на актуални духовни теми в голямата аула на Юридическия факултет към Букурещкия университет.

[4] Валентин Георгиев. Отец академик Думитру Станилоае за диалектическото и схоластическото богословие. - Духовна култура, 1996, кн. 6, с. 20-21; Думитру Станилое. Християнските задължения към света днес в светлината на православната сотериология. - Християнство и култура, прев. Слава Янакиева, 2004, с. 4-10. Прев. от кн. "Theology and thе Church", New York, 1980; Диоклийски митр. Калистос (Уеър). Живот и трудове на отец Думитру Станилое. Подбор и превод от английски: Цветан Биюков, (dveri.bg); Доц. Стоян Танев. Богословието на личността при митр. Йоан Зизиулас и о. Думитру Станилое. Доклад, изнесен по време на Международен научен семинар по систематическо богословие и християнска философия „Личността в православното предание". В. Търново, 19-21.09.2012 г.

[5] Мария Ръдулеску. Учебник по румънски език. С., 1962, с. 10.

[6] Пак там.

[7] Например пред личното местоимение за 1 и 3 л. ед. ч. и 3 л. мн. ч.  - (i)eu, (i)el, (i)ea, (i)ei, (i)ele.

[8] Виж: Gheorghe Holbea. Η θεολογία του π. Δημιτρίου Στανιλοαε και η σχέση της με τη σύγχρονη ανατολική και δυτική θεολογία. Θεσσαλονίκη, 2000; Evêque Joachim Giosanu. La déification de l'homme d'après la pensée du père Dumitru Staniloaë. Ed. Trinitas, Iassy, 2003; Nicolae Leasevici. Concepţia antropologică în opera părintelui prof. dr. academician Dumitru Stăniloae. Bucureşti, 2004 (непубликувана); Pr. Rică S. Berbece. Contribuţii ale părintelui academician Dumitru Stăniloae în misiunea Ortodoxiei şi în ecumenism. Bucureşti, 2003 (непубликувана).

 

 





Още от "Православна мисъл":